Бебето е мое полностью

Джейн изобщо не изглеждаше сплашена. По дяволите! Независимо как й се заканваше и колко силно крещеше, тя дори не трепваше, навярно защото знаеше, че няма да я докосне и с пръст. Така че сега трябваше да се задоволи просто да увеличи децибелите.

- Ще ми платиш за това!

Грабна една от кутиите с „Лъки Чармс“ и я обърна, при което зърнената закуска се посипа навсякъде. Отвори я отдолу и точно както очакваше видя, че пликчето вътре беше срязано внимателно, а после залепено с тиксо.

Изскърца със зъби.

- Не мислиш ли, че постъпката ти е малко детинска?

- Определено. Както и морално удовлетворителна.

Тя отпи нова глътка чай.

- Ако си била ядосана заради начина, по който се изпарих снощи, защо просто не го каза?

- Предпочитам делата пред думите.

- Не мога да повярвам, че някой е способен на толкова незряла постъпка!

- Можех да направя нещо още по-лошо - например да ги изпразня в чекмеджето с бельото ти - но според мен отмъщението трябва да бъде изпипано фино.

- Фино! Изхаби пет съвършено добри кутии с „Лъки Чармс“ и ми съсипа целия ден.

- Колко жалко!

- Би трябвало да... Кълна се, че...

Дяволите да го вземат, ако не я отнесеше в спалнята точно в този миг и не я любеше, докато не започнеше да му се моли за прошка.

- Не се закачай с мен, Калвин. Само ще пострадаш.

Честна дума. Щеше да я убие. Погледна я с присвити очи.

- Може би няма да е лоша идея да ми обясниш защо си се ядосала толкова, че да направиш нещо подобно? Не е като снощи да се случи нещо кой знае колко важно, нали? Ти самата каза, че е било... как го нарече? А, да. Каза, че било доста приятно. Е, мен ако питаш, приятно не е равносилно на важно. - Той я изгледа изпитателно. - Но може би за теб е било повече от приятно. Може би е било по-важно, отколкото искаш да признаеш.

Въобразяваше ли си или дълбоко в детелинените й очи проблесна нещо.

- Не ставай смешен! Просто намирам липсата ти на любезност за обидна. Би било проява на добри маниери, ако беше останал наблизо, вместо да избягаш като някой хлапак, който бърза да съобщи на приятелчетата си, че го е огряло.

- Маниери? Това ли е причината за пет съсипани кутии с

„Лъки Чармс“? -Да.

Само едно добро попадение. Вече закъсняваше за срещата, но не искаше да си тръгне, без да е нанесъл едно добро попадение.

- Ти си най-долният тип човешко същество, което съществува!

- Какво?

- От ранга на Бостънския удушвач и Сина на Сам³¹.

- Не смяташ ли, че преувеличаваш мъничко?

- Ни най-малко. - Кал тръсна глава и я погледна отвратено. - Ожених се за шибана убийца на зърнени храни.³²

14.

Джейн се усмихваше, докато по-късно този следобед се носеше към планината Хартейк в очукания си форд „Ескорт“. Предишната нощ беше прекарала почти четири часа, пресявайки съдържанието на кутиите с „Лъки Чармс“, ала изражението на Кал си беше струвало усилието. Много скоро щеше да осъзнае, че не може да се отнася с нея както си поиска и Джейн се надяваше, че упражнението с парченцата маршмелоус щеше го отведе в правилната посока.

Защо трябваше да бъде толкова невероятно интригуващ? От всички клопки, в които се беше опасявала да не попадне в този брак, да започне да държи на него бе най-немислимата. Колкото и да я дразнеше, тя харесваше това, че интелигентността й не го смущава, както се случваше с толкова много други. С него живееше пълноценно: кръвта пулсираше във вените й, умът й работеше на пълни обороти, сетивата й - също. Досега се бе чувствала така, единствено когато бе потънала в работа.

Всичко би било много по-лесно, ако можеше да е просто егоцентричен, самовлюбен футболист, ала той беше много повече от това. Под арогантната, войнствена фасада се криеше не само остър ум, но и добре развито чувство за хумор. И с оглед на инцидента с парченцата маршмелоус и това, че той много скоро щеше да научи за колата, Джейн силно се надяваше това чувство за хумор да се задейства.

Спря пред къщата на Ани и изключи двигателя. Фордът потрепери в продължение на няколко секунди преди най-сетне да угасне. Както се надяваше, колата на Лин не се виждаше никъде, значи все още обядваше с Кал, което й даваше възможност да се види с бабката насаме.

Изкачи стъпалата и влезе без да чука, точно както старицата й нареди да прави при последното й посещение: „Вече си част от семейството, момиче, в случай че си забравила“.

- Ани?

Тя пристъпи навътре в празната дневна.

За огромен неин смут, Лин Бонър показа глава през вратата на кухнята, а после бавно се приближи, като зърна снаха си.

Джейн забеляза, че под грима си жената бе бледа и имаше сенки под очите. Облечена простичко в дънки и стара розова тениска с джобче, не приличаше на добре поддържаната, изискана дама, която преди пет дни бе играла ролята на домакиня толкова безупречно. Искаше да изрази загрижеността си, но си даваше сметка, че дори този дребен жест би нанесъл повече вреда, отколкото полза. Нямаше намерение да увеличава проблемите на Лин, а това означаваше да играе ролята на кучка.

- Не знаех, че си тук. Мислех, че ще обядваш с Кал.