Докато бързаше към колата си, очите й бяха пълни със сълзи. Дяволите да го вземат Кал, задето я бе накарал да дойде в Салвейшън! Чумата да го тръшне дано, задето я беше принудил на този брак и задето вярваше, че е толкова лесно тя да отчужди родителите му!
Ала докато пъхаше ключа в стартера, прекрасно си даваше сметка, че вината не беше негова, а само нейна. Тя бе виновна за всичко и злото, което беше сторила, се бе разпростряло, засягайки повече хора, отколкото можеше да си представи.
Избърса очи с опакото на ръката си и подкара слепешком по алеята, докато в ума й прелитаха мисли за ефекта на пеперудата. Това беше термин, използван от учените, които се занимаваха с теория на хаоса - идеята, че нещо така простичко като пеперуда, размахала крила в Сингапур, би могло да има ефекта на вълна, започнала от центъра на езеро и разрастваща се постепенно, докато в крайна сметка това леко трепване с крилца не окаже въздействие върху времето в Денвър. Ефектът на пеперудата можеше да бъде и нещо като мини урок по морал. Всъщност, тя помнеше как беше говорила за това със своите третокласници и им бе казала, че всяко добро дело, независимо колко е малко, може да продължи да се разраства, докато накрая промени целия свят и го направи по-хубаво място.
Нейната постъпка беше сторила същото, ала с обратен знак. Себичното и деяние причиняваше болка на все повече и повече невинни хора. И краят му не се виждаше. Вредата се разпростираше все по-надалеч, ефектът на пеперудата се усилваше. Беше наранила Кал, оскърбяваше родителите му, а най-лошото бе, че нейната грешка щеше да уязви и бебето й.
Беше прекалено разстроена, за да работи, затова отиде в града и влезе в бакалията. Докато излизаше от магазина, чу познат глас:
- Здравей, хубавице. Молиш ли се за мен?
Джейн се обърна рязко и се взря в чифт самонадеяни зелени очи. По някаква необяснима и за нея причина, усети, че духът й се повдига мъничко.
- Здравейте, господин Тъкър. Не очаквах да ви видя тук.
- Защо не ме наричаш Кевин? Или дори „сладурче“ - така здравата ще ядосаш старчето.
Тя се усмихна. Той й приличаше на млад голдън ретривър33 -привлекателен, прекалено нетърпелив, пълен с енергия, която не му даваше мира, и безгранична самоувереност.
- Нека да отгатна. Дошъл си в Салвейшън, за да създадеш колкото се може повече неприятности на Кал.
- Аз? Защо ми е да правя нещо такова? Та аз обичам дъртака.
- Ако някой в най-скоро време не те постави на мястото ти, значи на този свят няма справедливост.
- Мястото ми е на резервната скамейка и това изобщо не ми харесва.
- Обзалагам се, че е така.
- Защо не обядваме заедно, Джейн... може да те наричам по име, нали? Защо караш такава таратайка? Не знаех, че все още допускат подобни коли по пътищата. Чия е?
Тя отвори вратата на форда и сложи покупките си на седалката.
- Моя. И не говори за нея по този начин, че ще нараниш чувствата й.
- Тази бракма не е твоя. Бомбардировача никога не би допуснал да караш нещо подобно. Хайде, да идем да обядваме в „Планинаря“. Там приготвят най-хубавата храна в целия град.
Той я улови за ръката и Джейн усети как я водят зад ъгъла към малка, спретната на вид дървена къщурка. По грубо издяланата табела на верандата разбра, че това е барът, за който беше чувала. През цялото време, докато вървяха, Кевин не спря да говори.
- Знаеше ли, че това са въздържателски земи? Няма барове. „Планинаря“ е това, което наричат алкохолен клуб. Трябваше да си купя членска карта, за да вляза. Не мислиш ли, че е адски тъпо? И по тези места можеш да пиеш, но ти трябва членска карта, за да го правиш.
Той я поведе по стълбите, прекосиха дървената веранда и влязоха в малко преддверие, където млада жена по дънки стоеше до нещо като катедра от училищна стая, върху която имаше книга за резервации.
Хостесата му се усмихна и ги преведе през малка, спартански обзаведена трапезария, която изглеждаше така, сякаш първоначално е била предвидена за всекидневна на къщата. Сега обаче в нея имаше половин дузина квадратни дървени маси, които до една бяха празни. Две стъпала отвеждаха в открито помещение с тухлен под, махагонов бар и голяма каменна камина, в чието огнище имаше тръстикова кошница, пълна със стари списания. Звучеше тиха кънтри музика, а около кръглите маси във втората зала и край бара бяха насядали местни хора, които се наслаждаваха на обяда си. Момичето ги отведе до малка масичка съвсем близо до камината.
Джейн никога не си беше падала по барове, но трябваше да признае, че този бе доста уютен. По стените бяха окачени носталгични стари реклами, избелели изрезки от вестници и различни футболни сувенири, включително и синьо-златна тениска на „Чикаго Старс“ с номер 18. До нея висяха няколко корици на спортни списания, сложени в рамки, върху които до една имаше снимки на съпруга й.
Кевин им хвърли поглед, докато й държеше стола с плетена облегалка.
- Колкото и хубава да е храната, гледката направо може да ти съсипе апетита.
