Джейн се изплези на празния праг, а после подпря буза на сгънатия си лакът и се замисли за онази априлска нощ преди един месец, когато бе взела импулсивното решение да свали дрехите си и да отиде при него. Неочакваното спиране на тока в същия миг, в който прекрачи прага на спалнята му, постави началото на една нощ, изпълнена с наслада и страст, която тя никога нямаше да забрави. Усмихна се на себе си. През изминалия оттогава месец Кал беше станал специалист в правенето на любов, разчитайки само на осезанието си.
Тя също бе станала доста добра, помисли си Джейн, не без известна доза гордост. Може би сластната му природа и липсата му на задръжки й бяха помогнали да се освободи от своите собствени. Би направила всичко... абсолютно всичко... освен да му позволи да я види гола.
Беше се превърнало в игра. Любеше се с него само нощем, на загасени лампи, и винаги се събуждаше преди съмване, за да може да се прибере в стаята си или пък да се мушне в неговата, ако се случеше да заспят в нейното легло. Той би могъл да промени правилата. Бе напълно способен да я надвие или пък да я остави толкова без дъх с целувките си посред бял ден, че тя да отстъпи, но никога не го направи. Състезателният му дух беше твърде силен, за да му позволи да спечели с хитрост, а не поради нейната пълна капитулация.
Настояването й да правят любов на тъмно беше започнало като нежна форма на сексуална закачка, ала седмиците неусетно се нижеха една след друга, а тя осъзна колко силно се беше влюбила в него, и че нещо се бе променило. Започна да се тревожи как ще реагира, когато най-сетне я види гола. Сега беше в четвъртия месец на бременността си и макар да цъфтеше ог здраве, талията й се бе разширила толкова, че вече изобщо не можеше да закопчее панталоните си, а дните на блузите, напъхани в полата, бяха отминали безвъзвратно. Със своя растящ корем и скромни по размери гърди, изобщо не би могла да се мери с красавиците от миналото му.
Ала не само недостатъците на тялото й я изпълваха с нерешителност. А ако точно загадъчността го привличаше в леглото й всяка нощ? Тайнствеността и изкусителната сила на непознатото? Задоволеше ли веднъж любопитството си, нямаше ли да изгуби интерес?
Искаше й се да вярва, че няма да има значение, но знаеше колко много съпругът й обича предизвикателствата. Дали все така щеше да се наслаждава на компанията й, ако се подчинеше на волята му? Тя като че ли беше единствената жена в живота му, с изключение на майка му и баба му, която му се опълчваше и отстояваше своето.
Кал беше интелигентен, добър мъж с щедро сърце. Но освен това бе властен и имаше силен състезателен дух. А ако единствено непознатото усещане от нейното неподчинение го караше да търси компанията й, както в леглото, така и извън него?
Джейн осъзна, че времето на игричките бе изтекло. Трябваше да престане да бъде такава страхливка, да си свали дрехите, така че той да я види, и да се изправи срещу истината. Ако не я желаеше заради самата нея, а единствено заради предизвикателството да я покори, значи случващото се между тях не струваше нищо. Трябваше да го направи скоро, реши тя. Лудост бе да продължава по този начин.
Стана от леглото и отиде в банята си. Изпи сутрешните витамини, изми зъбите си, върна се в стаята си с ръка върху нарасналия си корем и се приближи до прозореца, за да погледне към майското утро навън. Планинският склон беше покрит с пъстри багри - разцъфнал кучешки дрян, рододендрони, азалии, както и напъпили планински лаври. Първата й пролет в Апалачите беше по-красива, отколкото би могла да си представи. Теменужки, нарциси и розови орхидеи се бяха разлистили в горите, където се разхождаше, а край къщата бяха нацъфтели глицинии, както и цял куп къпинови храсти. Досега Джейн не бе преживявала толкова великолепен, спиращ дъха месец май.
Но, разбира се, за първи път беше и влюбена.
Даваше си сметка колко е уязвима, ала докато предпазливостта, спотаявала се в очите на Кал толкова дълго, постепенно отстъпваше място на смях и нежност, тя започна да вярва, че може би той също я обикваше неусетно. Преди два месеца подобна идея би била абсурдна, но сега не й се струваше толкова невъзможна.
Макар уж да нямаха нищо общо помежду си, никога не оставаха без теми за разговор, нито без неща, които да правят заедно. Утрините й минаваха пред компютъра, докато Кал тренираше и изпълняваше местните си ангажименти, ала повечето следобеди и доста вечери прекарваха заедно.
Кал боядиса къщата на Ани, а Джейн довърши засаждането на градината. На няколко пъти бяха отишли заедно в Ашвил, където бяха вечеряли в някои от най-добрите ресторанти на града и се бяха разхождали из парка на имението Билтмор38 заедно с цели автобуси екскурзианти. Бяха изкачили някои от по-леките туристически пътеки в националния парк „Грейт Смоуки Маунтънс“ и бяха посетили „Конемара“, къщата на Карл Сандбърг39, която я беше очаровала с прекрасното си местоположение и където Кал я беше снимал как си играе с козите, отглеждани там.
