- Не е вярно. - Джейн се обърна тъкмо навреме, за да го види как увива дебела черна хавлия около кръста си. Гърдите му все още бяха влажни, а косата - прилепнала към главата му.
- Напротив. Използва те, за да засегне мен.
Той очевидно не вярваше, че младежът би могъл да я намира за привлекателна и това я жегна достагьчно, за да я накара да си отмъсти.
- Може и така да е, но между мен и Кевин има и леко сексуално привличане.
Кал тъкмо бе посегнал към една кърпа за ръце, за да си избърше косата, ала при тези думи ръката му увисна във въздуха.
- За какво говориш? Какво сексуално привличане?
- Седни, за да се погрижа за устната ти. Отново кърви.
Капчици вода се разхвърчаха от косата му, когато той пристъпи рязко напред.
- Няма да сядам! Искам да знам какво имаш предвид.
- По-възрастна жена,
При описанието й Кал присви злобно очи, докато заприличаха на две цепнатинки.
- И от това се очаква да се успокоя?
- Само ако мисълта за мен и Кевин те притеснява.
Грабна хавлията, към която беше посегнал, и яростно си затърка косата.
- Знаеш, че проявява интерес към теб, само защото носиш моя пръстен. Ако не беше така, изобщо нямаше да ти обърне внимание.
Беше открил най-уязвимото й място и само за миг играта престана да бъде забавна. Празните му заплахи за насилие не я бяха разтревожили ни най-малко, но това, че според него друг мъж не би могъл да я сметне за привлекателна, я жегна право в сърцето.
- Не, не го знам.
С тези думи тя се отправи към спалнята си.
- Къде отиваш? - извика той след нея. - Мислех, че искаш да се погрижиш за раните ми.
- Антибиотикът е на тоалетката. Сам го направи.
Последва я в стаята й, като спря точно до вратата.
- Кевин... означава ли нещо за теб? - попита и метна кърпата за ръце на пода. - Как, по дяволите, би могла да изпитваш нещо към него? Та ти дори не го познаваш.
- Разговорът ни приключи.
- Мислех, че си поддръжница на прямото общуване.
Загледана през прозореца, Джейн не каза нищо, мечтаейки си той да се махне.
Кал се приближи зад нея и когато проговори, гласът му беше странно дрезгав.
- Засегнах чувствата ти, нали?
Тя кимна бавно.
- Не беше нарочно. Просто... Не искам да бъдеш наранена, това е всичко. Нямаш много опит със спортисти. Те могат да бъдат... ами, не знам... безчувствени към жените, предполагам.
- Знам. - Джейн се обърна към него тъкмо навреме, за да види как тънка струйка вода се плъзна по едно от плоските тъмни зърна на гърдите му. - Мисля, че ми стига толкова драма за днес. По-добре си върви.
Вместо това той се приближи още малко и когато проговори, в гласа му имаше учудващо нежна нотка.
- Дори не стигнахме до пляскането на голо дупе.
- Може би някой друг път.
- Ами ако направим само частта с голото дупе?
- Не е добра идея да оголваме каквото и да било един пред друг за известно време.
- И защо не?
- Защото само усложнява всичко.
- Миналата нощ нямаше нищо сложно. Поне докато ти не взе да се надуваш.
- Аз? - Джейн вирна глава. - През целия си живот никога не съм се надувала!
- Така ли? - Явно бе очаквал именно възобновения й боен дух, защото в очите му начаса припламнаха дръзки искри. - Е, аз най-случайно бях с теб в онова автокино снощи и повярвай ми, ти се надуваше.
- Кога?
- Много добре знаеш.
- Не знам.
- Онова как било „много приятно“.
- Не знам какво... О, това ли! - Тя го погледна изпитателно. - Да не би думите ми да са те засегнали?
- По дяволите, ясно е, че не са ме засегнали. Мислиш ли, че не знам колко ме бива? А ако ти не го осъзнаваш, е, проблемът си е твой.
Имаше нацупено изражение и тя осъзна, че миналата нощ бе наранила чувствата му. Тази мисъл я трогна. Въпреки привидно безграничната си самонадеяност, той също изпитваше неувереност и съмяения.
- Беше повече от приятно - призна Джейн.
- И още как.
- Бих казала, че беше... беше... - Погледна го с крайчеца на окото си. - Каква е думата, която търся?
- Защо не започнеш с „направо страхотно“?
Духът й направи квантов скок нагоре.
- Страхотно? Да, това е добро като за начало. Определено беше страхотно. Освен това беше... - Тя зачака.
- Вълнуващо и адски секси.
- Това също, но...
- Дразнещо.
- Дразнещо?
- Да. - Той вирна войнствено брадичка. - Искам да те видя гола.
- Нима? И защо?
- Защото така.
- Това нещо типично мъжко ли е?
Войнствеността му се изпари и едното ъгълче на устните му - здравото - се изви.
- Би могло да се каже.
- Е, вярвай ми, не изпускаш кой знае какво.
- Вероятно мога да преценя по-добре от теб.
- О, сигурна съм, че не е така. Нали знаеш безкрайно дългите крака на моделите? Онези, които стигат чак до подмишниците им?
- Аха.
- Моите не са такива.
- Нима?
- Краката ми не са къси, но не са и изключително дълги. Средна хубост. А що се отнася до гърдите ми... Би ли казал, че си от мъжете, които си падат по гърди?
- Не е като да не привличат вниманието ми.
- Е, моите няма да го направят. Виж, ханшът ми е друга история. Той е огромен.
-Не е.
- Приличам на круша.
- Не приличаш.
