Когато Бренди Майкълс открива, че годеникът й е грабнал самолета за Лас Вегас и ще се жени за друга, е обзета от такава ярост, че е готова да гръмне като бомба и да помете всичко край себе си. Бързите стъпки на отмъщението са първо да продаде омразния годежен пръстен в заложна къща, после да си купи убийствена секси рокля на немислима цена, а след това да се хвърли в обятията на почти непознат чужденец — Роберто Бартолини. Но едва изтрезняла от разгорещената нощ и от гнева си, Бренди разбира, че се е превърнала в мишена на убиец и няма друг избор, освен да потърси отново Роберто — мъж, на когото съдбата отрежда да бъде или неин спасител, или да я стъпче в калта. Едно е сигурно — тя няма да се предаде без бой…
На Скот.
Когато пиша за вечната любов, пиша за теб.
Единайсетгодишната Бренди стоеше пред открехнатата врата на спалнята с приказното балдахинено легло и ефирни завеси и слушаше истеричния глас на майка си.
— Та аз не знам как се пише чек!
— Време ти е да се научиш. — Баща й трудно би могъл да изрази отвращението си по-добре.
— Но винаги ти си имал тази грижа.
— Точно така. — Татко тъпчеше яростно пода, докато си стягаше багажа. — Прибирам се капнал след цял ден в офиса и започвам да плащам сметките, ипотеката, кредитните карти и каквото още се сетиш. Щом пътувахме, все аз трябваше да правя резервациите и да намирам кой да коси ливадата. Да се грижа за теб беше адско бреме.
— Ти така искаше!
Татко сигурно прецени, че това е самата истина, защото тонът му стана малко по-любезен.
— Не е болка за умиране, Тифани. — После отново го обзе нетърпение. — Ох, секретарката ми може да се справи.
— Тя е, нали? — Майка й очевидно заподозря нещо. — Зарязваш ме заради Сюзан. Тази никаквица!
— Не е никаквица — озъби й се татко. После шумно си пое дъх. — Зарязвам те, защото ти само… ми се киприш.
Бренди си представи как баща й размахва големите си ръце пред нейната тъничка, руса, маникюрирана майка.
— Какво искаш да направя? Ще направя каквото поискаш. — Мама беше паникьосана.
Бренди чувстваше, че майка й е паникьосана, защото тя също бе уплашена.
— Не умееш да водиш умен разговор. Не умееш да обсъждаш делови въпроси с мен. Причината винаги да те избират за дежурен съдебен заседател е, че никога не си в час с актуалните събития. — Той изсумтя. — Мъж като мен се нуждае от интелектуално предизвикателство, не от застаряваща чанта.
Бренди трябваше да узнае какво ще се случи — с нея и с родителите й.
Майка й ужасено ахна.
— Аз съм на трийсет и две!
— Точно това казвам.
Защо се държеше толкова отвратително? Тифани беше красива. Всички го казваха. Приятелките на Бренди от балетната школа й завиждаха, че майка й прилича на кинозвезда. Според Бренди не беше чак толкова готино хората непрекъснато да й говорят за Тифани и да я питат дали се гордее, че има такава хубава майка, ала неизменно се усмихваше и кимаше с глава, защото тогава следваше репликата: „Като пораснеш, и ти ще станеш същата хубавица!“.
— Преди никога не си искал да обсъждаме делови въпроси. — Мамините токчета изтракаха по дървения паркет. — Нали напусна Джейн заради мен, защото тя винаги ти надувала главата с подобни приказки, а ти просто си копнеел за уютно гнездо, където да си отдъхнеш на спокойствие.
Татко изръмжа.
— Огледай се. Консултирах се със специалисти по фън шуй и намерих декоратори, които да създадат дом, с който да се гордееш.
— Онзи японец ми излезе твърде солено…
— Индонезиец!
— Плащах и за някакъв идиотски декоратор, който два пъти годишно да ми сменя завесите в офиса. — Татко се настройваше все по-враждебно.
— Щори. Ролкови щори. В този офис водиш клиентите си, Гари, и трябва да ги впечатлиш!
На Бренди й хареса, че когато спорът опря до вътрешното обзавеждане, мама смело се опълчи на татко.
— Освен това къщата ни бе показана в каталога на „Франтгейт“…
Снимката на две страници в каталога на „Франтгейт“ беше радост и гордост за мама, освен това й бе завоювала голям престиж сред нейните приятелки.
— Каталогът ти осигури много работа. Случаят с убийството на Дюгерен и… — маминият глас трепна — бракоразводното дело на онези важни клечки… — Тя имаше право.
Затова татко атакува от друга позиция:
— Да не мислиш, че сметките за дерматолога и пластичния хирург са ми минали между другото през пръстите? Ами дискретните ти сеанси за подмладяване на лицето и пилинг на тялото?
— И какво толкова? — искрено се обърка мама. — Не искаш ли да съм красива?
— Искам нещо повече от празна черупка, която се усмихва безучастно и ми дрънка как Вики от тениса трябвало най-после да го махне тоя целулит от бедрата си! А дъщеря ти е същата стока.
На Бренди й се искаше да си запуши ушите, за да не чува как баща й се отрича от нея, но все едно слушаше как двама шофьори се карат след сблъсък: обидите приковаваха вниманието й като скърцането на спирачките и смачкването на метала. За миг се зачуди дали ще излезе жива.
— Това момиче само…
— Бренди. — Мама дълбоко вдиша и Бренди си я представи как се изпъчва. — Казва се Бренди.
— Бренди само ходи на балет, гимнастика и курсове за мажоретки. Тя е умаленото ти копие. Нищо ли не е прихванала от Кимбърли?
Ким беше неговата първа дъщеря от брака му с Джейн.
— Кимбърли играе софтбол и страшно я бива. — Гласът му тътнеше от гордост. — Изкара спортна стипендия за университета в Юта. Ще стане инженер, от нея ще излезе нещо. А твоята няма да стигне до никъде. Бренди е глупава.
