— Както и да е. Трябва да тръгвам. Тя ще пристигне всеки момент! Направо нямам търпение!
— Ами… късмет тогава! Приятно прекарване!
— Със сигурност ще бъде приятно! — изричам ведро. — О, да! Предай най-сърдечните ми поздрави на Лулу! Приятно прекарване и на двете ви на рождения ти ден!
— Благодаря — изрича Сузи съкрушено. — Чао, Беки! И… поздравления!
Когато изключвам телефона, усещам, че лицето ми е почервеняло. Двете със Сузи никога не сме се държали по такъв начин една с друга — до този момент.
Обаче вината не е моя.
Тя беше тази, която си намери нова най-добра приятелка.
Пъхвам мобилния си телефон обратно в чантата и виждам, че Люк ме наблюдава с интерес и недоумение.
— Сузи добре ли е?
— Много добре — отговарям с леко отбранителен тон. — Хайде да слизаме вече!
Докато слизам по стълбите, по гръбнака ми пролазват тръпки на вълнение. Чувствам се много по-щастлива дори и от деня на сватбата си! Та това е един от най-великите мигове в моя живот!
— Всичко готово ли е? — пита мама, когато влизаме в кухнята. Облечена е в елегантна синя рокля и си е поставила грима за специални случаи — големи количества блестящи сенки точно под веждите „за отваряне на очите“. Зърнах идеята в книгата за гримиране, която Джанис й подари за Коледа.
— Грешно ли съм чула, или вие действително продавате някакви мебели? — добавя тя, като включва чайника с водата.
— По-скоро връщаме една маса — заявява безгрижно Люк. — Очевидно, без да подозираме, сме поръчали две. Но вече всичко е уредено.
— Просто исках да ви подскажа, че можете да продавате и по и-бей! — възкликва мама. — Там предлагат много добри цени!
И-бей.
Това си струва да се обмисли.
— Значи… човек може да продава всичко, което си поиска по интернет, така ли? — питам с престорено нехайство.
— О, да! — кимва мама със светнали очи. — Абсолютно всичко!
Като например ръчно изрисувани яйца, изобразяващи легендата за Краля Дракон. Ясно. Вероятно отговорът на моята дилема се крие точно там.
— Нека пийнем по едно хубаво кафе — отсича мама, като се присяга за няколко чаши. — Докато чакаме.
Всички едновременно поглеждаме часовника. Влакът на Джесика би трябвало да пристигне в Оксшот след пет минути. Пет минути!
— Ехооо! — На задната врата се чука и всички се обръщаме, за да видим Джанис, която наднича през стъклото.
О, боже! Откъде е докопала тези блестящи сини сенки?
Усещам се, че се моля: „Дано не даде и от тях на мама!“
— Влизай, Джанис! — кани я мама, като й отваря вратата. — И Том! Каква приятна изненада!
По дяволите, Том наистина е подивял. Косата му е разрешена и немита, ръцете му са целите в пришки и порезни рани, а на челото му се е образувала едно огромна бръчка.
— Просто наминахме, за да ви пожелаем късмет! — заявява Джанис. — Не че имате нужда от него, де! — Поглежда ме и изрича: — Е, Беки, имаш сестра значи!
— Поздравления! — обажда се и Том. — Или каквото там се казва в такива случаи.
— Да, благодаря! Удивителна работа, нали?
Джанис клати глава и отправя към мама поглед, пълен с известна доза упрек.
— Джейн, направо не мога да повярвам, че си държала всичко това в тайна от нас толкова дълго!
— Просто искахме Беки първа да узнае — изрича мама, като ме потупва по рамото. — Лешникова наслада, Джанис?
— Прекрасно! — изписква Джанис и си взема една лешникова бисквитка от чинията на масата, след което сяда. Гризе я замислено известно време, след това вдига очи и казва: — Единственото, което не разбирам, е защо това момиче се е свързало с вас след толкова много време?
Ха! Откога чакам някой да зададе точно този въпрос!
— Причината е напълно основателна — изричам тържествено аз. — Защото ние имаме някакво наследствено заболяване.
Съседката изпищява — точно както се полага в такива случаи.
— Заболяване ли?! Джейн! Как можа да не ми кажеш?!
— Това не е
— Фактор ли? — повтаря като папагал Джанис и се ужасява още повече и от преди. — И какъв точно фактор? — Забелязвам я как започва да оглежда подозрително лешниковата бисквитка, като че ли тя може да я зарази с нещо.
— Не е опасно за живота! — смее се мама. — Просто кара кръвта ти да се съсирва. Или нещо подобно.
— Млъкни! — изписква съседката. — Направо не мога да понасям да се говори за кръв!
— Та лекарите казали на Джес, че трябва да предупреди и другите членове на семейството си, за да си направят изследвания на кръвта. И точно това се оказала причината да ни потърси. Винаги е знаела, че някъде има и баща, но така и не знаела името му.
— И попитала майка си кой е нейният баща — приглася Джанис с ококорени очи, сякаш следи някой от минисериалите по телевизията.
— Майка й е починала — обяснява мама.
— Починала ли?! — ахва Джанис.
— Обаче леля й имала името на бащата на Джесика, което било записано в някакъв стар дневник — продължава мама. — Та тя го намерила и го дала на Джесика.
— И какво е било това име? — ахва Джанис.
Гробна тишина.
— Мамо, било е „Греъм“ — подбелва очи Том. — Повече от очевидно е, че е било „Греъм Блумууд“!
