Кейша гледаше през прозореца как колата изчезва.
- Отидоха си.
Даниъл разтърка наранената си ръка и тръгна нагоре.
- Изпрати ми Хейвън веднага щом пристигне автобусът ѝ.
- Даниъл - каза жена му. - Ако се върнат, какво ще правим?
- Какво ще правим ли? Ще ги убием, разбира се.
11.
Нанси вървеше забързано към кабинета на директор Париш. Тъкмо пиеше кафе и отговаряше на съчувствените думи на секретарката си за Филип, когато се отприщи същински ад. Беше принудена да пропъди сина си от мислите си.
Париш започна още преди да е успяла да седне.
- Исусе Христе, Нанси. Господи, мамка му. Телефонът му избръмча.
- Обаждат се от Белия дом - каза секретарката му по интеркома. - Началник-щаб Гладуел.
- Кажи му, че в момента ме запознават с въпроса. Ще му се обадя след две минути - отвърна Париш и се обърна към Нанси. - Казвай какво знаем.
- Подробностите още пристигат, но китайското посолство във Вашингтон е получило шест картички тази сутрин по редовната поща - каза тя, като правеше справка с бележките си. - Адресирани са до посланика, заместник-шефа на мисията, министъра на културата, министъра на икономиката и търговията, военното аташе и до един служител от отдел „Информация".
- Какви са датите на картичките?
- Всички са за утре.
- С имитатор ли си имаме работа?
- Трудно е да се каже. Изпратихме екип, който преговаря с тяхната охрана да ни предадат картичките за изследване. Били са пуснати от Манхатън като останалите и нарисуваният на ръка ковчег изглежда идентичен с предишните.
Париш вдигна ръце.
- За какво ни е изследване? Върху никоя от картичките няма отпечатъци.
- Можем да проверим мастилото. Засега всички са изрисувани с един вид писалка.
- Нещо друго?
- Трябва да ти кажа, Боб, че работата ми се вижда съмнителна. Може наистина да е имитатор, но е възможно и извършителят нарочно да подтиква китайското правителство към някакво действие. Помисли си само. Всичко дотук говореше за стара база данни. Всички тези дипломати се намират в Щатите само от няколко години. И не живеят в посолството. Доколкото знам, базата данни на Зона петдесет и едно включва домашните им адреси.
- Е, май ще трябва просто да изчакаме и да видим дали някой или всички тези дипломати няма да гушнат букета утре, нали така? - жлъчно попита Париш.
Интеркомът му избръмча. Отново го търсеха от Белия дом. Пусна разговора на спикърфон и преразказа чутото от Нанси на Дан Гладуел.
Гладуел беше насред изречението, когато помоли Париш да изчака за момент. Когато се обади отново, той каза:
- Боб, току-що научих от държавния секретар, че китайците си събират багажа и заминават. Евакуират цялото посолство. Към „Дълес" лети самолет, който да ги откара в родината им. Подали са официален протест. Искам след пет минути да си тук, за да докладваш на президента.
Уил и Ани разширяваха концентрично зоната на претърсване и към края на деня бяха посетили всички жители в радиус три километра от мястото на подаване на сигнала. Мълвата се бе разпространила в Пин и някои фермери знаеха предварително за посещението им. Малцина ги посрещнаха сърдечно; повечето реагираха откровено гадно на неканените гости. Никой нямаше представа къде се е дянал Филип.
Слънцето клонеше към залез, когато потеглиха обратно към Къркби Стивън. Настроението на Уил напълно съответстваше на мрачния късен следобед.
- Хайде да те поканя на вечеря - каза Ани, без да откъсва очи от лъкатушещия път. - Забелязах едно приятно заведение срещу хотела.
- Да, става - машинално отвърна той.
Тя го изгледа.
- Ще го намерим, Уил.
- Не можем ли да накараме полицията да направи още едно въздушно претърсване утре?
- Честно казано, съмнявам се. Полицай Уилсън даде да се разбере, че са приключили, но ако излязат нови сведения, да му се обадим.
Отново усети как долината го смазва и му се прииска да се освободи от хватката ѝ и да излезе на открито, където да диша по-спокойно. Теренът скоро се промени и това му донесе известно облекчение. Филип обаче щеше да прекара още една нощ някъде в онази мрачна долина. Дали се крие? Или е задържан принудително? Уплашен ли е?
Написа есемес на Нанси, в който сбито и стегнато обясни положението.
Отговорът ѝ бе
Изчака за още, после я попита дали е добре.
- Жена ти ли беше? - попита Ани.
Той изсумтя утвърдително.
- Сигурно не е на себе си от притеснение.
В стаята си Уил си наплиска лицето и смени ризата си. Включи новините по телевизията и бързо научи за „китайския проблем", за който бе споменала Нанси. Тя беше в средата на всичко като жълтък в яйце, това поне беше сигурно.
Мобилният му завибрира и зазвъня на леглото. Реши, че е Нанси, но когато го доближи на няколко крачки, се хвърли към устройството.
На екрана пишеше ФИЛИП!
- Филип! - изкрещя той в телефона. - Къде си?
Последва вледеняващо мълчание. Не се чуваше абсолютно нищо.
- Филип?
