Библиотекарите полностью

В отговор отново беше изгледан с празен поглед.

- Няма значение - рече Франклин, докато момичето го дърпаше да се изправи. - Аз съм много търпелив учител и съм сигурен, че ще намерим предмет, който те интересува.

Макар да отплавахобратно за Филаделфия през 1762 г., бях призован отново на служба и се върнах в Англия две години по-късно. Политическата ситуация в колониите се беше влошила. Ясно беше, че омразният Закон за марките ще мине през Парламента и ще предизвика недоволство в американските Колонии, поради което бях изпратен отново да убедя Короната да положи усилия да се отнася различно към американските си братовчеди и да ни третира като пълноправен член на Британската империя със свое представителство в Парламента, щом от нас се иска да плащаме такси върху нашите стоки.

При завръщането ми с радост отседнах отново у мисис Стивънсън в старата си бърлога на Крейвън Стрийт. Макар да възнамерявах пътуването да продължи само месеци, постоянно влошаващият се климат между Колониите и Англия превърна краткото пътуване в цяло едно десетилетие! Разбира се, поднових приятелствата си и установих нови връзки с политици, благородници и учени както в Англия, така и във Франция. Трябва да призная, че продължих да служа вярно като брат на свети Френсис от Уайкомб, тъй като въздържането ми не само би довело до прекъсването на важни политически връзки, но и щеше да намали моята Joie de vivre¹⁵².

И тъй, през 1775, в навечерието на Нова година, когато скърбях заради получената новина от семейството, бях извикан от Дашууд, който вече бе наследил титлата от своя баща и беше станал барон Льо Деспенсер.

Франклин беше шокиран от външния вид на Льо Деспенсер. Не беше го виждал от близо година, за което време той бе западнал сериозно. Навремето здрав и сърдечен, с постоянно пружинираща походка и пакостливо пламъче в очите, сега баронът бе блед и изпит, а някога дяволито извитата му долна устна изглеждаше суха и нещастна.

Но когато Франклин изрази загрижеността си за състоянието му, баронът махна пренебрежително с ръка и му каза, че е наминал, защото бил разтревожен за здравето на американския си приятел.

- Кончината на съпругата ти е трагична новина, старче. Ама че удар - рече той, отпускайки се в едно кресло.

Франклин въздъхна тежко.

- Смъртта ѝ не беше шок за мен, бароне. Преживя удар преди няколко години и здравето ѝ се влошаваше. По писмата ѝ си личеше доста добре. Най-голямата ми мъка е, че не бях до нея през тези дълги години в Англия.

- Ти си чудесен обществен слуга, образец за съгражданите си, макар да се боя, че скоро ще се наложи да грабнем оръжието. Мислиш ли, че това е неизбежно?

- Боя се, че е неизбежно. Посветих много години от живота си в опити да намеря компромиси и решения, но се страхувам, че непреклонността на краля и неговия парламент ни доведе дотук.

- Чувам - тъжно рече баронът, - че скоро ще напуснеш тези брегове.

Франклин кимна.

- Трябва да се погрижа за още някои неща, но да, мисля, че ще се наложи да закарам отново тези стари кости през океана, за да бъда сред своите пред приближаващата буря.

- Тогава ела с мен за последно в Западен Уайкомб - може би последната среща на братята. Боя се, че върху мен се струпват мои собствени малки бури и че ще се наложи да закрия нашия орден.