- Ще бъдат затворени някъде. Хората ще идват и ще ги гледат, все едно са животни в зоопарк. Не мога да понеса тази мисъл.
- В такъв случай трябва да направим нещо. Да овладеем ситуацията, преди да е станало късно.
- Нищо не можем да направим - отчаяно рече тя.
- Напротив, можем - каза Уил. - Позволи ми да ви помогна.
Кени и хората му се бяха сгушили в храсталаците във вечерния студ и наблюдаваха през оптичните мерници за нощно виждане развитието на полицейската акция. Тесният път беше задръстен от полицейски автомобили, линейки и голям команден микробус от полицейското управление на Къмбрия. Специален екип бе заел позиции, но Кени се присмя на тактиката им.
- Господи, вижте ги проклетите некадърници! Имат само двама стрелци на високи позиции зад фермата. Тази къща е непроницаема като херметически затворена подводница.
Харпър отвори пакет готова храна и попита шефа си дали е гладен.
- Какво е това? - попита Кени.
- Лайняна яхния - отвърна Харпър.
- Да, определено ще хапна, ама първо искам да се обадя. - Той пъхна слушалката в ухото си, даде гласова команда на нетпена си и когато се свърза, каза: - Обажда се Кени. Дайте ми адмирал Сейдж. Приоритет алфа.
- Каква е ситуацията? - попита Сейдж няколко секунди по-късно.
- Както изглежда, всички полицаи в радиус от двеста километра са се събрали тук заедно с братовчедите си. Следим ги, но засега няма развитие. Онези са се сврели на сигурно място в къщата. Има и типове от МИ-5, които щъкат наоколо и докладват през пет секунди на Лондон, но са оставили полицията да командва парада.
- Имаме ли потвърждение, че Пайпър е вътре?
- Не. Той обаче е вътре. Сигурен съм. Синът му също е там. И Лок, момичето от МИ-5, това вече е сигурно. Раниха шефа ѝ и го оставиха на пътя заедно с трупа на друг агент.
- И ти все още не знаеш какво става там? - с явно раздразнение попита Сейдж.
- Не, сър.
- Нищо ли не се споменава за библиотекари?
- Нищо. Имате ли да ми кажете нещо за ситуацията с китайците, адмирале?
- Продължават да дрънчат с оръжие. Дипломатическите канали са задръстени от приказки. Много пушек, много подпалени задници в Обединените нации.
- Разбрано - каза Кени. - Някакви промени по мисията ни?
- Не, само стойте настрана и продължете визуалното и електронното наблюдение. Докладвайте след два часа или по-рано, ако има някакво развитие. Край.
- Какво каза той? - попита Лопес.
- Да се спотайваме като мишки и да си отваряме очите на четири.
Харпър подаде на Кени пакет храна.
- Откъде е този тъп израз? - попита той. - Да се спотайваме като мишки? Една мишка може да вдигне адски много шум, ако си науми нещо.
- Може би е по-добре не мишки, а буболечки -предложи Лопес.
Кени задъвка яхнията си.
- Нямаш представа какъв невежа си, Лопес. Буболечките са най-шумните създания на тази планета. Знаеш ли, че една мъничка буболечка на име водомерка издава звук с мощност почти сто децибела? Вса едно на три метра от теб да профучи товарен влак. И знаеш ли как го правят?
Лопес не знаеше.
- Курът на буболечката е дебел колкото човешки косъм - горе-долу като твоя, Харпър - и тя го търка из някакви ръбове по корема си като лъжица по дъска за пране. И вдига адска гюрултия.
- Откъде ги знаеш тия дивотии, шефе? - поинтересува се Лопес.
Кени заби лъжица в яденето си.
- Нямам представа, Лопес. Просто ги знам.
- Сигурно много се гордееш с баша си - каза Ани на Филип.
Двамата бяха лежали в неловко мълчание един до друг, докато тя не се осмели да поеме инициативата.
- Да, предполагам - отвърна той.
- Чудила съм се какво ли е изживяването, нали разбираш. Да си дете на прочут родител. Моят баща е обикновен експерт счетоводител.
- Изобщо не съм се замислял.
- Така ли? Видях, че си спечелил съревнование за есе, в което той е главният герой.
Филип като че ли се смути.
- Беше след инфаркта му. Не знам защо го написах.
- Спокойно, не е нужно да ми обясняваш. Но може би ще ми кажеш защо дойде в Иоркшър? Как се стигна до това положение?
Преди той да отговори, Хейвън влезе в стаята, седна до Филип и изгледа намръщено Ани. Филип я побутна.
- Тя току-що ме попита защо съм дошъл.
- И ти каза ли ѝ? - поинтересува се Хейвън.
- Още не.
- Дойде, защото аз го помолих.
- Отдавна ли се познавате? - попита Ани.
- Не, прочетох есето му в училище.
- А, значи пак стигнахме до есето - отбеляза Ани. - И защо се свърза с него?
- Не е нужно да ѝ отговаряш - обади се Филип и изгледа лошо Ани.
- Защо ли имам чувството, че се натрапвам тук? - рече тя. — Ако ме освободиш, с удоволствие ще се дръпна и ще ви оставя да си гукате.
- Много смешно - отвърна Хейвън. - Ще ти кажа. Реших, че Филип може да помогне и да съобщи на света, че онези истории с Хоризонта са пълни глупости. Една моя съученичка се обеси от притеснения. Реших, че трябва да се направи нещо.
- Ако питаш мен, това е похвално, млада госпожице. Когато всичко приключи, ще се погрижа властите да научат за доброто, което си сторила.
Хейвън се разплака.
- Съжалявам, че те разстроих - притесни се Ани. - Аз...
- Защо просто не млъкнеш? - озъби ѝ се Филип. - Иска ми се да не беше тук.
