Докато Фреди наобикаляше масата ни, Шайла не пропускаше случай да пофлиртува с него, а той отвръщаше на закачките й сдържано, но с много средиземноморско очарование. Препоръча ни пресни, леко препечени скариди, миропомазани със зехтин и лимонов сок. Зехтинът имаше онзи дълбок цвят по-скоро на изумруд, отколкото на маслина. Скаридите бяха с вкус на омар, угояван с мед, Шайла изля малко зехтин на пръстите си и ги облиза. После изля малко и върху моите и започна да ги смуче един по един, докато Фреди ни гледаше със завист и задоволство. Той възнагради представлението й с гръцка салата, после извади джобно ножче, отвори го и много бавно, сякаш свещенодействаше, започна да бели един кървавочервен портокал от Сицилия. Оранжевата кора увисна от тъмнорубинения плод като къдрава спираловидна гирлянда. Когато дългата като смок обелка падна на пода, Фреди я вдигна и я подаде на Шайла, после разряза портокала и го нареди пред нея във формата на разцъфнала роза. Донесе ни чаши, върху които бе изрисуван Пантеона, и ни наля грапа.
Над града бе увиснала пълната луна. Една циганка продаваше дългостеблени цветя и кръшно се провираше между масите. Трима мъже от Абрузи изпълниха няколко неаполитански любовни песни, после тръгнаха с шапка между хората. Докато един фокусник гълташе огън, певец с малка хавайска китара ни изпя „Искам да държа ръката ти“ и „Обичай ме нежно“.
— Джак, това е като филм на Фелини — обади се Шайла. — Хайде да останем завинаги тук.
Тълпа италиански младежи, безгрижни и вятърничави, се изля от околните улици в Пиаца Ротонда — спирка по пътя на вечното им преселение. Появиха се циганки в ярки, пищни костюми, шумни като папагали, и защъкаха между масите, преди келнерите да успеят да ги разгонят.
В края на вечерта Фреди ни донесе две чаши еспресо и ни каза да не забравяме „Да Фортунато“ и неговия оберкелнер, който е имал удоволствието да ни обслужва в една красива римска нощ, която той нарече „fantastica“. Шайла целуна Фреди — спонтанен жест, който изглеждаше съвсем естествен.
Докато гледах сметката, Шайла докосна ръката ми и ми даде знак с очи.
Фреди придружаваше Федерико Фелини и две смайващо красиви дами до съседната маса. Той ни намигна и рече: „Винаги във «Да Фортунато»“. После като човек, който разбира силата и езика на жестовете, той купи роза от една млада циганка и я подари на Шайла заедно с чаша вино — за сметка на заведението.
След смъртта на Шайла в личното й ковчеже намерих чашата, изсъхналата роза и портокаловата обелка, грижливо завити и съхранени завинаги. Те ми напомниха, че в живота има нощи, изпълнени със съвършенство, нощи с пълнолуние, циганки и цветя, когато ароматът на трюфели те подмамва да кривнеш в странична уличка, когато Фелини сяда на съседната маса, а Фреди с благоговение обелва кървавочервен портокал и ти го поднася в знак на обич. В такава една нощ в Рим ние бяхме влюбени един в друг, както никой никога не можеше да бъде, и тогава бе зачената Лия, дете на нашата неизразимо свята и уязвима любов, когато всичко у нас сияеше и възторжено очакваше бъдещето.
Две и половина години след това Шайла се хвърли от моста.
Тази вечер, много години по-късно, когато влязох в ресторанта, Фреди ме прегърна и, както правят европейците, ме целуна по двете страни.
— Къде е Лия? — попита той.
— У дома е, остана с Мария.
— На твоята маса чака една красива синьорина.
Щом се приближих, Марта стана от стола си. Протегна ръката си, която поех с нежелание. Не се опита да ме целуне и слава богу, защото нямаше да й позволя.
— Джак, много мило от твоя страна, че дойде — каза Марта Фокс.
— Така е.
— Мислех, че няма да се появиш.
— И аз мислех да не се появя, но тогава сигурно щеше да причакаш Лия някой ден, докато е сама на площада.
— Прав си. Точно това щях да направя. Станала е много хубаво момиче.
— Марта, не искам да се преструвам. Ти не си ми приятелка. Какво, по дяволите, търсиш тук и защо се опитваш отново да влезеш в живота ми? Мисля, че се изразих пределно ясно, когато заявих, че повече не желая да виждам нито теб, нито когото и да било от твоето семейство.
— Имаш ли намерение да се връщаш някога у дома? Имаш ли намерение да покажеш на Лия мястото, където е родена?
— Това не е твоя работа — отвърнах.
— Някога бях твоя балдъза. Признавам, че не съм те познавала добре, но, Джак, винаги съм те харесвала.
— Така ли? Доколкото си спомням, за последен път се видяхме в съда, където ти, Марта, свидетелстваше срещу мен, за да ми бъдат отнети бащинските права над Лия.
Марта наведе очи и се загледа в менюто. Дадох знак на Фреди да ни донесе вино и само след миг той пристигна с изстудена бутилка „Гави дей гави“.
— Това беше ужасна грешка — каза тя прочувствено. — Родителите ми бяха страшно разстроени от самоубийството на Шайла. Трябва да се опиташ да ги разбереш и да бъдеш по-снизходителен към тях. Лия беше единствената им връзка с Шайла и миналото.
— Щях да бъда снизходителен, ако те бяха проявили поне малко човещина към мен.
