Тримата тръгнаха по посока на ревящите вълни. Той ходеше бавно, защото състоянието му наистина се бе влошило — кракът му бе отекъл, докато седеше. Вече нищо нямаше значение. Той пристъпваше, припомняйки си светкавично отделни фрази и виждайки несвързани помежду си картини, тъй като времето за размисли и вълнения бе отминало.
Беше издърпал каменния човек от кладенеца на Отровния Копач. Това беше преди двайсет хиляди години, а на него му се струваше, че бе съществувал през всичките тези хилядолетия. Беше му се удало да види Племето на всички хора нараснало до невероятни размери и разпростряло се в една необятност от време и пространство. За малко беше опознал дори и духа на живота. Беше крал и една жена с дух на принцеса го бе гледала с любов…
Вървяха вече цяла минута покрай водата, когато без всякаква изненада той забеляза как една скала от бреговата линия се раздвижи и се превърна в глава от кошмарите, която се изправи под лунната светлина върху шия като мраморна колона. Огромното тяло на дракона се надигна от морето и се стрелна към мъжете по-бързо, отколкото можеше да тича човек.
— Аз имам кинжал — рече Мат на другарите си, — а вие двамата можете да използвате меча и брадвата по-сръчно дори и от мен.
Драконът не идеше за Харл и Торла, пък и щеше да ги обиди, ако ги беше посъветвал да побегнат.
Той държеше кинжала в дланта си с насочено към себе си острие. Когато драконовата глава се надвеси над него, мечът и топорът удариха по нейната шия като по дървесен ствол. Сигурно би могла да погълне сама цял-целеничък човек… Мат беше страшно изтощен и някак си се зарадва на огромните като зейнал гроб челюсти, които — чак сега видя — нямаха никакви зъби. В мига, в който могъщата паст на дракона се затваряше, той вдигна кинжала, нагласи острието му върху сърцето си и приобщи натиска на ръката си към натиска на съединяващите се челюсти…
— Той го уби…
Началникът произнесе тези думи шепнешком, като че ли не вярваше на очите си. После викна с пълен глас:
— Уби го! Уби го!
Другите ловци, които бяха застинали пред екраните, сякаш се наелектризираха изведнъж. Паяжините върху схемите им се свиха като примки, очертавайки точно определена мишена в зелено.
В дълбоката пещера, наречена Операционна Платформа Две, металните ръце изтеглиха една ракета от стелажното й гнездо и я разопаковаха, додето на пода се отваряше блендата и един светъл кръг засия. С щракване и силен тласък ръцете освободиха товара си. Падайки, ракетата изчезна…
Дерън вече беше виждал уцелена и затворена „ключалка“ и чудесно разбираше каква важна и трудна победа спечелиха сега. Нагърчването върху екраните, причинено от разместванията около Ай, избухна и се пръсна като цирей. После цялата схема се стабилизира, започна да се поправя и затяга. Ходът на историята се върна в обичайното си русло — последователно и неотменно. Една линия на живот, която бе изпълнила ролята на катализатор за целия този процес, остана прекъсната. Тази дреболия обаче можеше да бъде забелязана само при детайлно взиране.
Състоянието на унищожената линия не предизвикваше никакви съмнения, но Дерън натисна бутона си за връзка с Платформа Три:
— Алф? Слушай, ще ми кажеш ли как все пак го е направил?
Изчакваше, без да прекъсва връзката, загледан с празен поглед в екрана. Около него в нервния център на „Операции“ първите вълни на празника вече сриваха устоите на дисциплината.
— Дерън? — Гласът на майор Алф прозвуча със закъснение. Той бавно и обстоятелствено заразказва за ножа в сърцето и как човекът сам го беше забил там. После потвърди, че мозъкът на Мат е останал твърде дълго без кислород, тъй че докторите не можеха вече да предприемат каквото и да било.
Дерън изключи апарата и се отпусна уморено назад. Някои от ловците, които се чувстваха победители, бяха запалили пури, а един дори си поръча грог. След няколко минути дойде самият Началник с чаша в ръка. Дори не се усмихваше, когато спря до пулта на Дерън.
— Той беше свестен човек, Одегард. Не са много тези, които биха се справили и с една хилядна от това, което извърши Мат.
Началникът вдигна тържествено тост за прекъснатата зелена линийка на екрана. По-късно, разбира се, щеше да има церемонии и възпоминания по същия повод, съпроводени с повече официалности.
— Проблемът е, че сега хич не ме вълнува какво ще стане със света — рече Дерън. — Интересува ме само някой и друг конкретен човек тук-там.
Началникът може би не го чу, тъй като празненството ставаше все по-буйно.
— Ти направи необходимото, майоре, и изпълни успешно задълженията си от самото начало на операцията до днес. Ние скоро ще разширяваме нашия отдел и ще ни бъдат нужни полезни хора на ключовите позиции. Ще те предложа отново за повишение…
Номис стоеше с вдигнати ръце и с развени от вятъра черни дрехи и сива брада, обзет от злото усърдие, което го подтикваше да стърчи вече трети ден на своя скален връх. Продължаваше делото си все по-настойчиво, макар че не можеше да се отърве от чувството, че всичките му усилия да предизвика смъртта на Ай са обречени да си останат напразни…
