— Искам Аликс — прошепна той. За него поругаването на честта й беше много по-важно от младото й тяло.
— Ще ти я дам — излъга невъзмутимо демонът, — когато ми предадеш този човек жив.
Ръката на Номис леко се отпусна в резултат на обзелото го тържество. Мат се приготви. Китките му бяха вързани, но все пак му позволяваха да извърши някакво движение. Изведнъж той се дръпна рязко с всичка сила, забивайки лакът в старите ребра на Номис. Ударът беше достатъчен да го просне на земята, а мечът се преметна във въздуха.
Останалите мъже хукнаха панически, като изстреляни от лък. Вкупом се хвърлиха слепешката към единственото място, през което можеха да се измъкнат — тясната пътека, откъдето бяха дошли. Благодарение на подобренията, които Новите бяха внесли в нервите и мускулите му, Мат скочи и се спусна с главата напред, озовавайки се пръв пред тясната цепнатина, която водеше надолу.
Берсеркерът се забави, защото избягваше да убива мъжете, които се изпречваха на пътя му. Въпреки това, Мат усети как една ръка с изключително твърда плът захвана отзад дрехата му и я раздра. В следващия миг Мат се хвърли и пропадна надолу. Зад него другите мъже крещяха в див ужас като се блъскаха ту един в друг, ту в берсеркера.
В края на прохода той се удари в скалата, но дори не го заболя. Пътят беше толкова тесен, че едва ли можеше да отмине търкалящия се на него меч, без да го настъпи. С вързани отзад ръце Мат започна да опипва зад себе си из тъмнината, без да се бои, че може да пореже пръстите си. Взе го и се изправи на крака. Отново се препъна и падна, при което коляното му пострада, но вече беше изпреварил ужасената боричкаща се група, която идеше отгоре с тропот. Някои от мъжете сигурно вече бяха изпопадали със счупени кости или с други сковаващи ги наранявания. Те виеха от неописуем ужас и се хвърляха сляпо в тъмнината при всеки леден допир на берсеркера. А берсеркерът търсеше сред мъжете онзи, който му беше нужен, като се стараеше да отстрани от пътя си останалите, без обаче да им нанесе телесни повреди.
Мат беше опрял ръкохватката на меча си в скалната твърд и сега сряза с помощта на острието кожените връзки, които стягаха китките му. Беше вече свободен, когато чу кънтящите стъпки на машината току зад гърба си.
— Ето го, ето! Сега ще приклещим това изчадие!
Мъжете от отдел „Операции във времето“ надаваха ликуващи ловни възгласи, стари колкото човечеството. Гигантските екрани на компютрите рисуваха гъста паяжина, в центъра на която трябваше да се намира драконът. Информационните данни, необходими да се начертае паяжината, идваха от изкривените и нарушени линии на човешки живот. Очевидно берсеркерът беше в схватка с хора някъде в ограничено пространство.
Все още обаче не беше убил. И координатите на „ключалката“ не можеха да бъдат точно определени.
— Само още малко… — Началникът се взираше диво в екраните и се молеше да бъде пролята човешка кръв. — Има ли нещо?
Нищо повече не се появи.
Мат забави ход и накуцвайки излезе на осветено от бледата луна място, където можеше да вижда. Нещото го преследваше неотстъпно, вече сигурно, че го е пипнало. Той надникна в зиналите отвъд скалния зъбер цепнатини, твърде дълбоки, за да проникне в тях лунната светлина. Хвана с окървавените си пръсти дръжката на меча. Машината се придвижваше към него, тънка почти като скелет. Следваше го предпазливо. Тя не искаше той да падне в бездната. Щеше да издебне удобния момент и тогава да скочи и да го сграбчи — за нея то беше толкова лесно, както за атлет да настигне и хване прохождащо по тротоара бебе.
Стиснал здраво меча, Мат насочи върха му точно в средата на тесния път, по който се зададе нещото. Само преди миг берсеркерът беше отдалечен на десетина метра, а сега изведнъж се озова до самия него. Нещото замахна с лапа към онова, което смяташе за обикновен меч и четири стоманени пръста проблеснаха във въздуха и се разпиляха като малки сребърни рибки, при това без мономолекулният меч на Мат да помръдне от мястото си, придържан от стегнатите му мускули.
Скоростта на машината беше твърде голяма. Преди тя да съумее да се спре, върхът на меча мина през торса й и финият електронен механизъм се превърна в маса мъртъв метал, тласнат напред от силата на инерцията. Мат приклекна, притисна се в скалата и берсеркерът прелетя над него в едно безкрайно салто, отнасяйки със себе си пронизалия го меч, който светеше като игла, нажежена от останал скрит досега вътрешен огън…
Падащият демон изчезна. Дълбоко от дъното на пукнатината долетя трясък, после още един и още един, придружен от отекващото надалеч ехо.
Мат пропълзя няколко педи, събра сили да се надигне и се дотътри до мястото, където пътечката ставаше широка и безопасна.
Беше ранен и изтощен, но все още се движеше. Като се стараеше да стои в сянка, той премина куцайки покрай тромавото впрегатно животно, очакващо унило стопанина си. Не беше извървял и десетина крачки, когато от дълбоките сенки изскочиха двамата оставени от Номис часови. Те се нахвърлиха върху него, навехнатият му крак се прегъна и Мат падна.
