— Най-добре ме пуснете и се спасявайте както можете — рече Мат на изправените точно пред лицето му, високи до над коленете ботуши. — Там горе дяволът дойде за вашия господар.
Това накара двамата да се заслушат в разнасящите се из тъмнината далечни стонове на болка и уплаха. В следващия миг и те самите бяха нападнати, но не от дявола, а от двама мъже, които Мат беше забелязал да пристигат тичешком по стръмнината с мечове и брадвички в ръце. Около него се завихри кратка схватка, изпълнена с дрънчене на метал и задавени викове, които скоро стихнаха.
— Само кракът ви ли е ранен, господарю? — попита загрижено Харл, навеждайки се над Мат, докато затъкваше брадвичката си обратно в колана.
— Да. Но всичко останало е здраво.
— Тогава да идем — изръмжа навъсено Торла, — и да изколим изменниците!
Мат се поколеба.
— Не. Поне засега, не. Номис призова един демон…
Торла потръпна от далечното стенание.
— Тогава да изчезваме!
— Можете ли да стоите прав, господарю? — попита Харл. — Добре, облегнете се на мен. — И след като вдигна Мат на крака, Харл измъкна нещо изпод плаща си и му го подаде. — Шлемът ви, кралю. Беше паднал до външната ограда и това ни помогна бързо да намерим следата.
Харл и Торла сигурно помислиха, че Мат все още е замаян или че болката в крака е причина за мудността, с която той пое шлема. Харл го беше носил под наметалото си, не беше по-тежък от метална мида. Поставен като корона на главата обаче, той можеше да смачка човека под себе си с отговорността, която символизираше.
Сред тинята на морското дъно драконът се размърда. Дразнещият звук, излъчван от живата форма, която Новите бяха изпратили вместо Ай, се разнесе някъде съвсем близо до брега. Ако тази жива форма бъде заловена, без други прекъсвания на линиите на живота, победата на берсеркерите беше сигурна. Да се преследва обаче живата единица по суша навътре, сред другите живи форми, носи риск от предизвикване на изменения, а и спомагателното човекоподобно средство на дракона, което би могло да осъществи подобно преследване, се беше затрило. Все пак възможността да бъде спипана важната жива единица нейде близо до брега беше значителна и не биваше да се пропуска. Като размъти водата с облак от утайки, драконът се отправи нагоре, към повърхността.
Подкрепян от двамата силни мъже, Мат се придвижваше сравнително лесно по неравния път, който водеше обратно към Бланиум. Не че имаше някаква причина за бързане. Номис и хората му със сигурност нямаше да ги преследват. Ако Номис изобщо бе оцелял, то влиянието му навярно сериозно бе пострадало.
А драконът?
Той беше направил всичко възможно да го залови жив, тихо и кротко, без да нарушава другите линии на живот. Мат потръпна. Сигурно още се крие в морето. И май ако самият той не отидеше до прибоя да му помаха с ръка, драконът едва ли щеше да тръгне да го гони. Всъщност, той би могъл да излезе на сушата и да го убие когато си поиска и нито селяните, нито армията, нито стените на Бланиум биха го спрели.
Не, ако берсеркерът искаше той да умре, Мат отдавна вече щеше да е мъртъв и дори магическият му меч не би могъл да го отърве.
— Как успяхте да се измъкнете, господарю?
— Ще ви кажа по-късно. Сега искам да помисля.
„Принуди дракона да те преследва“ — му бяха казали служителите от „Операции“. „Ние ще те измъкнем навреме“. Но не го сториха. „Един крал трябва да бъде готов да даде живота си“ — бе заявил Планетарният Командир, като считаше тази мисъл за най-важния момент в изказването си. Прекрасна мисъл наистина, само дето беше произнесена в защитеното от ракети подземно укритие.
Новите се бореха да спасят Племето на всички хора и за тях Мат, или който и да било друг конкретен човек беше просто инструмент, средство за спечелване на битката. Първо му спасяват живота, после го хвърлят отново напред — да привлече светкавицата от окото на каменния лъв върху себе си…
В хода на разсъжденията си Мат прозря и осмисли по нов начин много факти и всичко дойде на мястото си. Всевъзможните откъслечни знания, които бе събрал в света на Новите за това как се води войната с разните му там екрани и ракети, линии на живота и „ключалки“, изведнъж чудесно се допълниха от всичко онова, което се бе случило с него в света на Ай.
Той отдавна трябваше да се досети! Новите искаха берсеркерът да го убие. А берсеркерът, знаейки това, искаше да хване жив този лъже-Ай.
Мат все още разсъждаваше, когато комуникаторът на шлема се обади в ухото му с тънкия си глас, който никой друг не можеше да чуе. В обзелия го гняв той не обърна внимание на това, което му говореха, дори понечи да свали и захвърли шлема с всичките му лъжливи гласове. Ще го захвърли, реши той, когато стигне до морето… Не, сега и в бъдеще трябва да избягва брега. Тогава — ще го запокити в някоя бездънна пропаст.
Вместо това обаче той хвана за раменете своите придружители и ги застави да спрат.
— Добри приятели, трябва да остана за малко насаме със себе си. Да помисля… и да се помоля.
