Детайлите уточниха, докато по настояване на Тревър обядваха в „Питс“. Намериха маса в дъното, близо до флиперите. Уес и Чап се притесняваха да не ги чуят, но скоро разбраха, че никой не слуша, защото никой не говореше за работа в този бар.
Тревър изпи три бири към пържените си картофи. Уес и Чап пиха безалкохолно и ядоха хамбургери.
Тревър искаше всички пари на ръка, преди да предаде клиента си. Разбраха се да му дадат сто хиляди долара в брой същия следобед и веднага да наредят останалите пари да бъдат преведени. Тревър искаше различна банка, но те настояваха да продължат да използват Женева Тръст Банка Насау. Увериха го, че могат само да следят колко пари има в сметката; не и да оперират с нея. Освен това парите щяха да пристигнат там в късния следобед. Ако сменяха банката, можеше да отнеме ден-два. И двете страни бързаха да сключат сделката. Уес и Чап искаха пълна и незабавна защита за своя клиент. Тревър искаше парите. След три бири той вече ги харчеше наум.
Чап си тръгна рано, за да вземе парите. Тревър си поръча бира за из път, а после се качиха в колата на Уес и тръгнаха да обикалят града. Планът беше да се срещнат някъде с Чап и да приберат парите. Докато караха на юг по магистралата, успоредно на плажа, Тревър заразмишлява на глас.
— Не е ли странно — възкликна той, скрил очи зад евтини слънчеви очила и облегнал глава на седалката.
— Кое да е странно?
— Какви рискове поемат хората. Да вземем например вашия клиент. Богат човек, който може да наеме което момче си поиска, а вместо това отговаря на обява в списание за хомосексуалисти и започва да пише писма на един непознат.
— Не го разбирам — каза Уес и двамата хетеросексуалисти се почувстваха близки за миг. — Не е моя работа да задавам въпроси.
— Предполагам, че тръпката идва от неизвестността — заключи важно Тревър и отпи малка глътка.
— Да, сигурно е така. Кой е Рики?
— Ще ви кажа, когато получа парите. Кой точно е клиентът ви?
— Кой точно ли? Колко жертви имате в момента?
— Рики работи много напоследък. Предполагам, че са около двайсет.
— Колко сте изнудили?
— Двама-трима. Гадна работа.
— Ти как се забърка в това?
— Аз съм адвокат на Рики. Той е много умен и от скука измисли този план а да изнудва скрити хомосексуалисти. Постъпих глупаво, като се съгласих да му помогна.
— Той хомосексуалист ли е?! — попита Уес. Той знаеше имената на внуците на Бийч. Знаеше кръвната група на Ярбър. Знаеше с кого спи жената на Спайсър в Мисисипи.
— Не — отвърна Тревър.
— Значи е негодник.
— Не, добър човек е. Кой е клиентът ви?
— Ал Кониърс.
Тревър кимна и се опита да си спомни колко писма от Рики и Ал са минали през ръцете му.
— Какво съвпадение, тъкмо смятах да ида до Вашингтон да разследвам мистър Кониърс. Това, разбира се, не е истинското му име.
— Разбира се, че не е.
— Знаете ли как се казва всъщност?
— Не. Наеха ни неговите хора.
— Колко интересно. Значи никой от нас не знае кой е Ал Кониърс.
— Да. И мисля, че така и ще остане.
Тревър посочи един магазин и каза:
— Спри тук. Искам бира.
Уес изчака до бензиновите колонки. Бяха решили да не казват нищо за пиенето на Тревър, докато не му предадяха парите и не научеха всичко от него. После щяха да изградят някакво доверие и внимателно да се опитат да го подтикнат към трезвеност. Не им се искаше той да се напива всяка вечер в бара. Можеше да вземе да се разприказва.
Чап ги чакаше в подобна кола под наем пред една обществена пералня на осем километра южно от Понте Ведра Бийч. Той подаде на Тревър малко евтино куфарче и каза:
— Всичко е тук. Сто хиляди долара. Ще се видим в кантората.
Адвокатът тъй и не го чу. Той отвори куфарчето и започна да брои парите. Уес обърна колата и тръгна на север. Десет пачки по десет хиляди долара в стодоларови банкноти.
Тревър затвори куфарчето и мина на другата страна.
Първата работа на Чап в качеството му на стажант-юрист и помощник на Тревър беше да подреди бюрото в приемната и да изхвърли всичко, което напомняше за женско присъствие. Сложи всички неща на Джан в един кашон — от гилзите червило и пиличките за нокти до шоколадчетата с фъстъци и няколко доста еротични романчета. Имаше и плик с осемдесет долара и няколко цента. Шефът ги прибра, като каза, че били служебни.
Чап опакова фотографиите на бюрото й в стари вестници и ги сложи внимателно в друг кашон заедно с чупливите дреболии, каквито повечето секретарки много обичат. Той преписа бележника й с уговорените срещи с клиенти, за да знаят кой ще се появи. Нямаше много работа, което не го учуди. На хоризонта не се задаваше нито едно дело в съда. През тази седмица имаше две консултации, през следващата още две, а после нищо. Като разгледа бележника, Чап откри, че Тревър е минал на по-бавни обороти горе-долу по същото време, когато бяха пристигнали парите от Куинс Гарб.
Знаеха, че през последните седмици Тревър е започнал да залага повече, а вероятно и да пие повече. Джан на няколко пъти беше казала на приятели по телефона, че шефът й прекарва повече време в бара, отколкото в кантората.
