Бунтовници полностью

т о р а на Аскетите. Ще ми се да вляза в залата за събра­

- Е, поне успяхме да му отвлечем вниманието - отдъхва

ния и да вдишам мириса на старо дърво, но нямаме време.

си Кристина. - Втори п ъ т не попита къде отиваме.

Промъкваме се в алеята покрай сградата и минаваме отзад,

- Добре че стана така. - Отдъхвам си. - Какво ще кажеш

където трябва да ни чака Маркъс.

за този план? Май е доста глупав, а?

Там стои пикап в бебешкосиньо, м о т о р ъ т работи.

- Не е... гаупав.

Маркъс е на волана. Пускам Кристина пред себе си, за да

- О, я стига! Пълна т ъ п о т и я е да се доверяваме на Мар­

седне между нас двамата на предната седалка. Не мога да до­

къс. Глупаво е да се промъкваме о т т а т ъ к оградата покрай

пусна да е плътно опрян до мен. Имам чувството, че омра­

охраната на Безстрашните. Глупаво е да сме срещу Без­

зата ми към него, въпреки нашата съвместна работа, някак

страшните и безкастовите. А всичко това, събрано на

ще намали т е ж е с т т а на предателството спрямо Тобиас.

едно място... представлява нечувана досега от човешкия

„Нямаш друг избор - казвам си. - Няма друг начин т о в а

род глупост.

да стане."

- За съжаление, т о в а е и най-добрият възможен план -

Повтаряйки си това, хлопвам в р а т а т а на пикапа след

натъртва т я , - щом искаме всички да научат истината.

себе си и се оглеждам за предпазен колан. Откривам обаче

Доверих се на Кристина и я натоварих с тази мисия,

само оръфан край и счупена закопчалка.

когато мислех, че отивам на сигурна смърт. Е т о защо би

- Къде откри т а я трошка? - обажда се Кристина.

било глупаво да не й се доверя и сега. Тревожех се, че няма да

- Откраднах я от безкастовите. Те са я поправили, но

иска да дойде с мен, защото бях забравила откъде идва: от

пак не ми беше лесно да запаля. Най-добре се отървете от

Прямите, за к о и т о преследването на истината е по-важно

т и я якета, момичета.

от всичко друго на света. Тя може вече да е от Безстраш­

Свивам якетата на топка и ги изхвърлям през отво­

ните, но след всичко преживяно знам едно: човек никога не

рения наполовина прозорец. Маркъс включва на скорост и

се отказва напълно от предишната си каста.

пикапът поема със скърцане. Очаквам да не помръдне, кога­

- Значи, т у к си израсла. Харесва ли ти т о в а място? - Тя

то Маркъс натисне педала на газта, но т о й все пак тръгва.

свива вежди. - Предполагам не особено, щом си го напуснала.

Доколкото си спомням, има час п ъ т с кола от сектора

Слънцето бавно се спуска към хоризонта, докато про-

на Аскетите до базата на Миротворците, а теренът из-

искба опитен шофьор. Маркьс излиза на една от главните

- Я да видим какво прави лидер на Аскетите в пикап с

магистрали и натиска до край газта. Политаме напред, ко­

две от Миротворците? - казва мъжът.

гато избягваме на косъм една зейнала на пътя дупка, и аз се

- Момичетата са доброволки, които донесоха прови­

вкопчвам в таблото, за да се закрепя.

зии в града - отговаря Маркьс. - Аз пък им връщам услуга­

- Спокойно, Беатрис - обажда се Маркьс. - И преди съм

та, като ги съпровождам по обратния път.

карал кола.

- Освен това ние не можем да шофираме - намесва се с

- И аз съм правила много неща, но т о в а не означава, че

усмивка Кристина. - Баща ми се опита да ме научи преди

съм ги овладяла!

години, но аз постоянно бърках педала на газта със спирач­

Маркьс се усмихва и рязко завива наляво, за да избегнем

ката - може да си представите какъв ужас! Както и да е.

паднал на платното светофар. Кристина весело подвиква,

Наистина е много мило от страна на Джошуа, че ни взе,

когато връхлитаме върху купчина строителни отпадъци,

иначе кой знае колко време щеше да ни отнеме, пък и кашо­

сякаш целият живот е пред нея.

ните бяха moakoda тежки...

- Още една глупост, а? - провиква се тя достатъчно

- Ясно, разбрах! - вдига ръка мъжът от Безстрашните.

високо, че да я чуя през свирещия в кабината вятър.

- О, разбира се, извинете! - смутено се киска Кристи­

Вкопчвам се в седалката и се опитвам да не мисля какво

на. - Исках само да ви обясня, защото ми се видяхте обър­

съм яла на вечеря.

кан и това никак не е чудно - колко пъти човек може да се

натъкне на...

+ + +

- Разбрано - прекъсва я мъжът. - Имате ли намерение да

се връщате в града?

Щом стигаме п о р т а т а на оградата, в светлината на

- Не и 6 близко бъдеще - отвръща Маркьс.

прожекторите виждаме Безстрашните, които са блокира­

- Добре, минавайте тогава. - Той прави знак на остана­

ли изхода. Сините ленти се открояват на фона на дрехите

лите Безстрашни край портата. Един от т я х набира по­

им. Опитвам се да запазя любезното си изражение. Едва ли

редица от числа върху клавиатурата и вратата се плъзга,

ще ги заблудя, че съм от Миротворците, ако намръщено ги

за да ни пропусне. Маркьс кимва на мъжа, който ни позволи

„обстрелвам" с поглед.

да преминем, и поема по разбитото шосе към базата на

Тъмнокож мъж с пистолет в ръка приближава пикапа

Миротворците. фаровете на пикапа осветяват оста­

откъм страната на Маркьс. Той осветява с фенерчето си

вения от гумите коловоз, полската трева и насекомите,