първо него, после Кристина и накрая мен. Присвивам очи
които се носят във всички посоки. В мрака вдясно от мен
и се насилвам да се усмихна, сякаш нямам нищо против да
зървам светулки, чиито фенерчета пулсират ритмично
ме заслепяват и да насочват пистолет в главата ми. Ми
като сърце.
ротворците трябва да са се побъркали, ако наистина при
След няколко секунди Маркьс навъсено поглежда Кристи
емат така нещата Или са прекалили с техния специален
на.
хляб.
- Какво, по дяволите, беше
- Няма нещо, което Безстрашните да ненавиждат по
- Всичко е толкова различно т у к - казва. - Човек напъл
вече от безгрижното бърборене на Миротворците - о т
но може да забрави какво се случва т а м - и тя посочва с
връща тя и свива рамене. - Реших, че ако го нервирам, т о в а
пръст към града.
ще отвлече вниманието му и т о й ще ни пусне.
- Те наистина често го забравят - казвам.
Усмихвам се широко.
- Те обаче знаят какво има отвъд града, нали? - продъл
- Ти си същински
жава т я .
- Известно ми е. - И тя тръсва глава, сякаш о т м я т а
- Също толкова, колкото знае и охраната на Безстраш
косата си назад, само дето косата й не е толкова дълга, че
ните - намесва се Маркъс. - А то е, че с в е т ъ т отвън е
да може да я отметне.
непознат и потенциално опасен.
- На всичкото отгоре Джошуа не е типично за Аскети
- А ти откъде знаеш какво знаят те? - питам.
т е име.
- Защото ние така им казахме - отвръща той, поемай
- Карай да върви - к а т о че ли някой прави разлика!
ки към оранжерията.
Далече напред забелязвам светлинките от базата на
Двете с Кристина се споглеждаме. После тръгваме да го
Миротворците - познатата група дървени постройки с
настигнем.
оранжерия по средата. Минаваме през овощната градина.
- Как да разбирам
Въздухът ухае на напечена от слънцето пръст.
- Когато ти е поверена цялата информация, трябва да
Пак си припомням как мама протяга ръка да откъсне
Прецениш каква част от нея да кажеш на другите - уточ
ябълка, когато преди години дойдохме да помогнем на Ми
нява Маркъс. - Лидерите на Аскетите им казаха само тол
ротворците за прибирането на реколтата. Болка прониз
кова, колкото беше нужно. А сега да се надяваме, че Иохана
ва гърдите ми, но споменът не ме поглъща цялата к а т о
не е изневерила на навиците си. По т о в а време обикновено
преди няколко седмици. Сигурно защото изпълнявам мисия
е в оранжерията.
в нейна памет. Или пък защото се страхувам да се отдам
Той отваря в р а т а т а на оранжерията. Въздухът вътре
изцяло на скръбта. Нещо обаче се е променило.
е тежък също като последния път, когато бях тук, но сега
Маркъс паркира пикапа зад едно от спалните помеще
е и влажен. Влагата разхлажда страните ми.
ния. За първи п ъ т забелязвам, че в стартера няма ключ.
- Леле! - възкликва Кристина.
- Как изобщо успя да запалиш? - питам.
Всичко наоколо е огряно единствено от лунната свет
- Баща ми ме научи на много неща за механиката и ком
лина и е трудно да се различи зеленината от дърво или пък
п ю т р и т е - отвръща т о й . - Предадох тези познания на
агрегат, дело на човешка ръка. Листата шибат лицето ми,
сина си. Нали не си мислиш, че сам се е научил на всичко?
докато си проправям п ъ т през растенията. После забеляз
- Всъщност точно така си мислех. - Отварям врата
вам Йохана, която е приклекнала край един храст с купичка
та и изскачам от пикапа. Тревата гъделичка пръстите на
в ръка и явно бере малини. Косата й е прибрана назад и мога
краката и прасците ми. Кристина застава от дясната ми
да видя белега.
страна и вирва глава.
- Не вярвах отново да те видя тук, госпожице Прайър -
посреща ме т я .
тиевати фрази. Разказвам, че Безстрашните са се съюзили с
- Може би защото трябваше вече да съм мъртва, така
безкастовите и се канят да унищожат Ерудитите, като
ли? - отговарям.
ни о с т а в я т без една от жизненоважните касти. Обясня
- Винаги съм знаела, че който живее с оръжие, от оръжие
вам, че в лагера на Ерудитите освен цялото тяхно позна
умира. Е т о защо съм приятно изненадана. - Тя закрепва ку
ние се пази и много важна информация, която на всяка цена
пичката върху коляното си и ме поглежда. - Но подозирам,
трябва да бъде съхранена. Когато приключвам, си давам
че едва ли си се върнала, защото т у к много ти харесва.
сметка, че не съм уточнила защо всичко това касае и ней
- Не - отговарям. - За друго дойдохме.
ната каста, но не знам как точно да й го обясня.
- Добре, тогава - изправя се т я . - Нека поговорим за
- Малко съм объркана, Беатрис - проговаря т я . - Какво
това.
точно искаш от нас?
Тя понася купичката към центъра на оранжерията, къ
- Не съм дошла т у к да моля за помощ - отвръщам. -
дето обикновено се провеждат срещите на Миротвор
Според мен трябва да си наясно, че съвсем скоро много хора
ците. Следваме я до коренището на дървото, където тя
ще умрат. И знам, че едва ли ще искаш през това време да
се настанява и ми подава купичката с малини. Взимам си
стоиш т у к със скръстени ръце, макар някои от т в о я т а
няколко и предавам купичката на Кристина.
каста да желаят точно това.
