- Йохана, т о в а е Кристина - представя я Маркьс. - Без
Тя свежда поглед, но с в и т и т е устни издават, че според
страшна, родена Пряма.
нея съм права.
- Добре дошла в базата на Миротворците, Кристина. -
- Освен това исках да те попитам дали може да пого
Йохана многозначително се усмихва. Колко странно, че два
ворим с Ерудитите, които са потърсили убежище при
ма души, родени като Прями, накрая могат да се озоват
т е б - продължавам. - Знам, че се крият, но трябва някак
на толкова противоположни места: при Безстрашните и
да стигна до тях.
при Миротворците.
- И какво се каниш да правиш с тях? - пита т я .
- На какво се дължи посещението ви, Маркьс? - продъл
- Да ги изпозастрелям - отвръщам, подбелвайки очи.
жава Йохана.
- Това не е смешно.
- Най-добре ще е Беатрис да ти обясни - казва т о й . - Аз
- Извинявай - въздъхвам. - Трябва ми информация. Това
осигурих само транспорта.
е всичко.
Тя се обръща към мен без повече въпроси, но по напрег
- В такъв случай ще трябва да почакате до утре - казва
натия й поглед се досещам, че би предпочела да разговаря с
Йохана. - Може да спите тук.
Маркьс. Сигурно ще отрече, ако я попитам направо, но съм
почти сигурна, че Йохана Рейес ме мрази.
+ + +
- Ами... - започвам. Това едва ли е най-блестящото нача
ло. Бърша длани в полата си. - Нещата о т и в а т на зле.
Заспивам 6 мига, в който главата ми докосва възглавни
Думите сами започват да се леят, без извъртане и ви-
цата, но се събуждам доста по-рано от планираното. От
сиянието ниско над хоризонта мога да се досетя, че слънце
щия, повтаряйки същите действия.
то всеки момент ще изгрее.
Никога досега не съм присъствала на религиозна служба
От другата страна на тясната пътека между двете лег
на Миротворци. Познавам единствено религията на кас
ла е Кристина, забила лице в дюшека и покрила главата си с
т а т а на моите родители; част от мен все още я почита,
възглавницата. Между нас има ракла с нощна лампа отгоре.
докато другата ми половина я отхвърля като откровена
Дървените дъски на пода скърцат, където и да стъпиш. На
проява на глупост - молитвата преди вечеря, седмичните
стената отляво виси небрежно окачено огледало. Всички с
сбирки, богослуженията, дитирамбите към безкористния
изключение на Аскетите приемат огледалата за даденост.
бог. Но това тук е нещо различно, някакво тайнство.
Все още не мога да овладея стъписването си, когато видя
- Ела и се присъедини към нас - казва приканващо сивоко-
някое да виси така о т к р и т о .
сата жена. Трябват ми няколко секунди, докато осъзная, че
Обличам се, без да се старая да пазя тишина - дори
говори на мен. Маха ми и се усмихва.
маршът на п е т с т о т и н Безстрашни не може да събуди
- О, не, аз просто... - започвам да пелтеча.
Кристина, ако е дълбоко заспала, затова пък даже шепотът
- Ела - повтаря тя и аз разбирам, че нямам друг избор,
на един Ерудит е способен дая изстреля от леглото. Така
освен да приближа и да се смеся с тях.
ва си е т я .
Тя първа идва при мен и опира длан в м о я т а Пръстите
Излизам навън, когато слънцето вече наднича през кло
й са сухи и загрубели, а очите й настоятелно т ъ р с я т по
ните на дърветата и забелязвам малка група Миротворци,
гледа ми, макар да ги избягвам. Щом най-накрая ги срещам,
събрани близо до овощната градина. Приближавам, за да
ефектът е незабавен и особен. С т о я неподвижно и всяка
видя какво правят.
частица в мен е замряла, сякаш е натежала извънредно, но
С т о я т в кръг със събрани длани. Половината са около
тази тежест не е обременяваща Очите й са равномерно
десетинагодишни, останалите са по-големи. Най-възраст
кафяви, без полуоттенъци и гледат неподвижно.
ната сред тях, сивокоса жена, сплетена на плитка, заговаря.
- Нека божият мир бъде с теб, дори насред бедата -
- Вярваме в нашия Бог, който ни благославя с мир и ни
произнася с нисък глас т я .
закриля - започва т я . - Затова и ние благославяме с мир
- И с какво съм го заслужила? - казвам толкова тихо, че
ближните си и ги закриляме.
никой друг да не чуе. - След всичко, което извърших...
Не бих изтълкувала думите й като някакъв знак, но явно
- Това няма общо с делата ти - отвръща т я . - То е дар.
Миротворците така ги приемат. Всички заедно изведнъж
Не можеш да го заслужиш, защото тогава вече няма да е
започват да се движат, о т к р и в а т някой от срещуполож
дар.
ната страна на кръга и опират длани в неговите. Когато
После ме пуска и приближава към следващия, а аз про
всеки си е намерил другар, двойките застиват неподвижно
дължавам да стоя с протегнати длани, съвсем сама. Някой
за няколко секунди и се гледат един друг в очите. Някои на
приближава да докосне ръката ми, но аз се дръпвам от гру
шепват нещо, други се усмихват, т р е т и с т о я т безмълвно
пичката. Отначало крача, после се затичвам.
и спокойно. После се разделят и приближават към следва-
Тичам към дърветата колкото сили имам и спирам едва
когато усещам, че дробовете ми горят.
и Безстрашни, а срещу невинни членове на Ерудитите и
Опирам чело в ствола на най-близкото дърво, макар ко
познанието, което те са натрупали с толкова усилия.
