си панталон. Добре че е толкова широк. Забелязвам ши
Вече сме успели да привлечем вниманието на Аскетите
шенцата с лековит мехлем и болкоуспокояващо на нощно
в другия край на масата. Те се скупчват около нас.
то шкафче и ги пъхам в джоба си, в случай че успеем да се
- Защо трябва да бягаме? - п и т а Сюзън. - Миротворци
измъкнем.
те обявиха т о в а място за убежище. Тук са забранени вся
После пъхам ръка зад скрина да взема хард диска.
какви конфликти.
Ако Ерудитите ни заловят, което е твърде вероятно,
- На Миротворците ще им е трудно да о т с т о я в а т
ще ни претърсят и не бих искала с лека ръка да им пре
т о в а решение - обажда се Маркъс. - Как можеш да прекра
доставя обратно симулацията на атаката. Този хард диск
т и ш конфликт, без да участваш в него?
обаче съдържа и пълния запис на нападението. Всички наши
Сюзън поклаща глава в знак на съгласие.
загуби. С м ъ р т т а на родителите ми. Единственото, оста
- Но ние не можем да тръгнем точно сега - обажда се
нало ми от тях. А т ъ й като Аскетите изобщо не се сни
Питър. - Нямаме достатъчно време. Ще ни видят.
мат, т о в а е едничкият ми спомен за т о в а как са изглеждали.
- Трие има пистолет - казва Тобиас. - Може да се опита
След години, когато спомените ми започнат да изблед
ме да си проправим път.
няват, какво ще ми напомня за техните образи? Ч е р т и т е
Той тръгва към спалните.
на техните лица постепенно ще се променят в съзнанието
- Чакай - спирам го. - Хрумна ми нещо. - Оглеждам гру
ми. Никога вече няма да ги видя.
пата Аскети. - Хайде да се маскираме. Ерудитите не знаят
„Не оглупявай точно сега. Това не е важно."
със сигурност, че сме тук. Можем да се престорим на Ми-
Стискам хард диска толкова силно, че ръката ме забо
ротворци.
лява.
- Нека тези от нас, които не са облечени като Миро-
„Тогава защо го чувствам като нещо много важно?"
творци, да о т и д а т в спалните помещения - предлага Мар
- Не оглупявай - произнасям гласно. Стискам зъби и граб
къс. - Останалите разпуснете косите си и се о п и т а й т е да
вам лампата от нощното шкафче. Издърпвам щепсела от
се държите к а т о тях.
контакта, хвърлям абажура на леглото и слагам хард диска
Облечените в сиво Аскети напускат столовата вку-
на пода. Със сълзи на очи стоварвам стойката на лампата
пом и прекосяват двора към спалните помещения за гости.
отгоре му и го огъвам.
Стигнала най-после до с т а я т а си, аз се втурвам вътре,
Удрям с лампата отново, и отново, и отново, докато
заставам на четири крака край леглото и пъхам ръка под
хард дискът не се разлита на парчета по пода. Изритвам
дюшека за пистолета.
останките под скрина, връщам лампата на м я с т о т о й и
излизам 6 коридора, бършейки очи с опакото на ръката си.
брой, всичките сребристи с черни покриви. Двигателите
Няколко минути по-късно малка група облечени 6 сиво
им сякаш ръмжат, докато колелата подскачат по неравна
мъже и жени - Питър е с т я х - се събира в коридора, разпре
та земя. Вмъквам се обратно вътре, оставяйки в р а т а т а
деляйки купчина дрехи.
отворена зад себе си, а Тобиас започва да се занимава с резе
- Трие - обръща се към мен Кейлъб, - ти си още в сиво.
то на контейнера за боклук.
Вкопчвам се в робата на баща ми и се поколебавам.
Колите спират една по една, в р а т и т е се о т в а р я т и въ
- На т а т к о е - казвам. Ако се преоблека сега, ще трябва
т р е се мяркат най-малко петима мъже и жени, облечени в
да я оставя тук. Хапя устни, та болката да не ми позволи
синьото на Ерудитите.
да рухна. Трябва да се отърва от нея. Това е просто една
Други петнайсетина са в черните дрехи на Безстраш
роба. Нищо повече.
ните.
- Ще я облека под моята риза - казва Кейлъб. - Така няма
Когато Безстрашните наближават, забелязвам сините
да я видят.
ленти на ръцете им, което може да означава само едно -
Кимвам и грабвам една червена риза от намаляващата
тяхната вярност към Ерудитите. Кастата, поробила
купчина дрехи. Тя е достатъчно широка, за да скрие поду
умовете им.
т и н а т а от пистолета. Вмъквам се в най-близката стая
Тобиас ме хваща за ръка и ме повежда към спалните по
да се преоблека, а когато се връщам в коридора, подавам
мещения.
сивата роба на Кейлъб. Една врата се отваря и аз виждам
- Не съм предполагал, че нашата каста може да се окаже
как Тобиас натиква дрехите на Аскетите в контейнера за
толкова глупава - казва. - Нали пистолетът е в теб?
боклук.
- Да - отговарям. - Само че не знам колко точно мога да
- Мислиш ли, че Миротворците биха излъгали, за да ни
стрелям с лявата ръка.
прикрият? - питам го, подавайки се през отворената вра
- Ще трябва да се поупражняваш - казва т о й . Вечният
т а .
инструктор.
- Категорично - само за да избегнат конфликта - отго
- Дадено - отговарям и леко потрепервам, когато доба
варя Тобиас.
вям: - Ако оживеем.
Облечен е с червена риза и джинси с п р о т р и т и колене.
Дланите му леко докосват голите ми ръце.
Тези дрехи му с т о я т съвсем нелепо.
- Просто върви с полюляваща се походка и от време
- Хубава риза - казвам.
