на време потрепервай - казва т о й и ме целува по челото, -
Той сбърчва нос насреща ми.
сякаш те е страх от техните оръжия. - Още една целувка,
- Само тя може да скрие татуировките на врата ми,
този п ъ т между веждите. - Дръж се к а т о някоя попарена
ясно?
теменужка, каквато никога не би могла да бъдеш - целувка
Усмихвам се нервно. Съвсем бях забравила за моите т а
по бузата, - и всичко ще бъде наред.
туировки, но ризата ми ги покрива напълно.
- Добре - отговарям. Ръцете ми треперят, когато се
Автомобилите на Ерудитите влизат в двора. П е т на
вкопчвам в яката на ризата му. Придърпвам у с т а т а му
към моята.
толкова странно, че лесно мога да се впиша в т р и различни
Разнася се биене на камбана - веднъж, два пъти, т р и
касти.
пъти. Това е сигнал за събиране в столовата, където Миро
Докато прекосяваме двора пред столовата, настигаме
т в о р ц и т е се съвещават по не толкова официални поводи
групата Миротворци пред нас и се смесваме с тях. Гледам
к а т о срещата, на която присъствахме и ние. Вливаме се
Тобиас винаги да е в границите на периферното ми зрение,
в тълпата на преобразените като Миротворци Аскети.
защото не искам да го изгубя в тълпата. Миротворците
Дръпвам фибите от косата на СЬзън - прическата й е
не задават въпроси: просто ни о с т а в я т да се разтворим
прекалено скромна за вкуса на Миротворците. Тя леко ми
сред тяхната каста.
се усмихва с благодарност, когато косата й свободно се
Двама изменници от Безстрашните с т о я т до в р а т а т а
разпилява по раменете. За първи п ъ т я виждам така. Тази
на столовата с пистолети в ръце и аз замръзвам на място.
прическа смекчава линията на квадратната й челюст.
При вида им се чувствам напълно безпомощна и обезоръже
Очаква се да съм no-смела от Аскетите, но те не из
на, подкарана като стадо в сградата заедно с останалите,
глеждат така притеснени като мен. Разменят си усмивки
обкръжени от Безстрашни и Ерудити. Ако ме разобличат,
и крачат мълчаливо - прекалено мълчаливо. Проправям си
няма да имам път за бягство. Ще ме застрелят на място.
п ъ т през групата им и смушквам една от по-възрастните
Решавам да се отърся от тези мисли. Но къде наистина
жени в ребрата.
бих могла да избягам, за да не ме заловят? Старая се да ди
- Кажете на децата да играят на гоненица - казвам й.
шам равномерно. Почти ги подминавам - „Не поглеждай,
- На гоненица? - повтаря т я .
не поглеждай!". Няколко крачки още - „Гледай настрани, на
- Сега се държат прекалено смирено и... като Дървени -
страни!".
казвам, предъвкваики думата, която беше мой прякор при
Сюзън ме хваща под ръка.
Безстрашните. - Децата на Миротворците биха вдигали
- Разказвам ти виц - прошепва т я , - който е много сме
врява. Просто им кажете това, става ли?
шен.
Жената докосва леко по рамото едно от децата на Ас
Прикривам у с т а т а си с ръка и се насилвам да се изкико
к е т и т е и му прошепва нещо. Само след няколко секунди
тя - смехът ми прозвучава високо и неестествено, но ако
малка група деца се в т у р в а т по коридора, крият се между
съдя по нейната усмивка, май се е получило правдоподобно.
краката на Миротворците и крещят:
Държим се за ръце, както правят момичетата на Миро
- Пипнах т е ! Ти гониш! Не, т о в а беше ръкавът ми!
творците, поглеждаме Безстрашните и пак избухваме в
Кейлъб схваща идеята и сръгва Сюзън в ребрата, а тя
смях. Не мога да повярвам как успявам да го направя, защо
изпищява и се залива от смях. Опитвам да се успокоя и да
то имам чувството, че цялата съм пълна с олово.
вървя с полюляваща се походка, както ме посъветва Тобиас,
- Благодаря - промърморвам, когато вече сме вътре.
размахвайки свободно ръце, докато завивам зад ъгъла. Уди
- За нищо - отвръща т я .
вително е как о п и т ъ т да се представиш за член на друга
Тобиас сяда насреща ми на една от дългите маси, а
каста променя всичко - дори походката. Сигурно затова е
Сюзън се настанява до мен. Останалите от Аскетите се
пръскат из помещението. Кейлъб и Питър са през няколко
нещо. Тръгвайте.
места от мен.
Има доста какво да о т к р и я т . Парчетата от строше
Барабаня с пръсти по коляното си 6 очакване нещо да
ния хард диск. Дрехите, които забравих да изхвърля. Подо
се случи. Дълго време просто седим и аз се преструвам, че
зрителното отсъствие на дрънкулки и украса в нашите
слушам онова, което разказва отляво момиче от Миро
стаи. Усещам пулса си в очните ябълки, когато т р и м а т а
творците. От време на време поглеждам към Тобиас и т о й
охранители от Безстрашните, които останаха, започват
отвръща на погледа ми, сякаш си прехвърляме страха един
да крачат между масите.
на друг.
Космите на врата ми настръхват, когато единият ми
Най-накрая пристига Йохана заедно с една жена от Еру
нава зад мен, стъпките му са шумни и тежки. Не за първи
д и т и т е . Яркосинята й блуза сякаш свети в к о н т р а с т с
п ъ т ми се случва да благодаря, че съм дребничка и незабеле
лицето, което е тъмнокафяво. Тя оглежда помещението,
жима. Никога не съм привличала погледите на хората.
продължавайки да говори с Йохана. Затаявам дъх, когато
