Но с Тобиас не е така. Гордостта лъха от стойката на
погледът й се спира на мен - и си отдъхвам, щом отклонява
т я л о т о му, от начина, по който погледът му подчинява
очи без следа от колебание. Не ме позна.
всичко, върху което се спре. Това не е присъщо на Миро
Поне засега.
творците. Той може да е единствено от Безстрашните.
Някой удря с ръка по масата и се възцарява тишина.
Жената от Безстрашните, която върви натам, вед
Това е. Сега или ще ни издаде, или няма да го направи.
нага го забелязва. Присвива очи, докато наближава, после
- Нашите приятели от Ерудитите и Безстрашните
спира право при него.
издирват едни хора - започва Йохана. - Няколко члена на
Вече ми се иска яката на ризата му да беше още по-висо
Аскетите, трима от Безстрашните и един бивш послуш
ка. Иска ми се да нямаше толкова много татуировки. Иска
ник при Ерудитите. - Тя се усмихва. - В знак на нашето
ми се...
безрезервно сътрудничество аз им казах, че хората, които
- Косата ти е прекалено къса за Миротворец - конста
т ъ р с я т , наистина бяха тук, но си заминаха. Те искат раз
тира т я .
решение да претърсят помещенията, което означава, че
... да не си беше остригал косата като Аскет.
трябва да гласуваме. Има ли някой против претърсване
- Горещо е - отговаря т о й .
т о ?
Обяснението можеше и да мине, ако беше подбрал пра
Напрежението в гласа й подсказва, че дори да има някой
вилния т о н , но т о й направо й се сопва.
против, трябва да си държи езика зад зъбите. Не знам дали
Тя протяга ръка и с показалеца си дърпа яката на ризата
Миротворците схващат това, но никой от т я х не обелва
му, за да види татуировките.
и дума. Йохана кимва към жената от Ерудитите.
Тобиас вече действа.
- Трима от вас да останат т у к - нарежда тя на охра
Той сграбчва к и т к а т а на жената и я дръпва напред. Тя
ната от Безстрашни, скупчили се на входа. - Останалите
губи равновесие, удря главата си в ръба на масата и пада.
да претърсят всички сгради и да докладват, ако о т к р и я т
От другата страна на помещението се разнася изстрел,
някой изпишдба и всички се изпокриват под масите или се
- Само една дума - казва, - и ще те застрелям.
свиват край пейките.
Устата на жената от Ерудитите се отваря, но от нея
Всички, освен мен. Седя на м я с т о т о , където бях и преди
не излиза звук.
изстрела, вкопчена в ръба на масата. Знам къде се намирам,
- Всички, които са с нас, трябва да бягат - казва Тобиас
но вече не виждам столовата. Пред очите ми е уличката,
и гласът му изпълва помещението.
по която избягах, след к а т о мама загина. Гледам пистолета
Всички Аскети като един се измъкват изпод масите и
в ръцете си и гладката кожа между веждите на Уил.
покрай пейките и се о т п р а в я т към вратата. Кейлъб ме
В гърлото ми нещо клокочи. Щеше да се превърне във
дръпва от пейката. Аз също тръгвам към вратата.
вик, ако зъбите ми не бяха толкова здраво стиснати. Връх
После го забелязвам. Някакво помръдване, загатнато
летелият ме спомен избледнява, но аз все още не мога да се
движение. Жената от Ерудитите е вдигнала малък писто
движа.
лет и го е насочила в мъж с жълта риза пред мен. Инстинк
Тобиас сграбчва жената от Безстрашните за врата и
т ъ т , а не разумът ме подтиква да действам. Блъскам мъжа
силно я дръпва да се изправи на крака. Вече държи нейния
и куршумът уцелва стената вместо него. Вместо мен.
пистолет в ръка. Използва я като щит, докато стреля
- Свали пистолета - нарежда Тобиас, насочвайки револ
над дясното й рамо във войника на Безстрашните в другия
вера към жената от Ерудитите. - Прицелил съм се
край на помещението.
- Трие! - крещи т о й . - Имам нужда от помощ!
Примигвам няколко пъти, за да избистря погледа си. Пи
Вдигам нагоре ризата си, колкото да измъкна пистоле
т ъ р се е втренчил в мен. Току-що спасих живота му. Той не
т а . Пръстите ми опират метала. Толкова е студен, че ми
ми благодари и аз не очаквам това от него.
причинява болка. Това не се връзва, т у к е толкова горещо.
Жената от Ерудитите хвърля пистолета. Двамата
Мъжът от Безстрашните отсреща на свой ред насочва
с Питър заедно тръгваме към вратата. Тобиас ни следва,
револвера си към мен. Черната дупка на дулото приближава
вървейки гърбом, за да държи под прицел жената от Еруди
и аз чувам сърцето в ушите си, но нищо повече.
т и т е . В последната секунда преди да прекрачи прага, блъс
Кейлъб се протяга и сграбчва моя пистолет. Държи го
ва в р а т а т а между себе си и нея.
с две ръце и стреля в коленете на Безстрашния, който е
Всички побягваме.
само на крачка от него.
Препускаме задъхано в тълпа по централната пътека
Безстрашният изпищява и пада, притискайки крака си
на овощната градина. Нощният въздух тежи над нас като
с ръце, което дава възможност на Тобиас да го застреля
м е т н а т о одеяло и мирише на дъжд. Зад нас се разнасят из
право в главата. С м ъ р т т а му е мигновена.
стрели. Хлопва се врата на кола. Втурвам се още по-бързо,
Цялото ми тяло се тресе, не мога да се овладея. Тобиас
отколкото изобщо мога да тичам, сякаш вдишвам адрена
