Но това ли искам в действителност? Дали ще е по-до
докато не се схващаме в тази поза. После лягаме един до
бре да я запазя само за себе си и т о в а да ме трови дял жи
друг на пода, опрели рамене, и се втренчваме в една и съща
вот?
точка върху белия таван.
- Добре ли си? Разбрах, че си тук, и поисках да се включа
- Какво се боиш да кажеш? - пита той.
в конвоя - казва т я , докато напускаме килията. - Знам, че
- Каквото и да е. Всичко. Не искам да разкривам нищо.
не си го направила. Ти не си предател.
Той кима. Затварям очи и се правя на заспала. В с т а я т а
- Добре съм - отвръщам. - И ти благодаря. А ти как си?
няма часовник и не мога да отброявам минутите, които
- О, аз... - Гласът й се пречупва и тя хапе устни. - Някой
остават до разпита. Тук времето може и да е спряло, но
казали ти... Сигурно не точно сега е времето, но...
аз усещам как ме притиска с наближаването та седмия час,
- Защо? Какво е станало?
направо ме залепва 8 плочите на пода.
- Ами... Уил загина по време на атаката - отговаря т я .
Времето сигурно нямаше да ми тежи толкова, ако не
Поглежда ме разтревожено и сякаш очаква нещо от мен.
изпитвах вина - вината, че знам истината, а съм я нати-
Какво ли?
кала толкова дълбоко, та никой да не я види, даже Тобиас.
Може би не трябва да се страхувам от самопризнанието,
Мога да изобразя престорена покруса, но едва ли ще го на
защото то ще свали товара от плещите ми.
правя убедително. По-добре да призная, че вече знам. Но как
Най-накрая, изглежда, съм заспала, защото рязко се събуж
да го направя и в същото време да премълча останалото?
дам от шума на отворена врата. Вътре нахлуват няколко
Внезапно ми прилошава. Наистина ли обмислям как по-
от Безстрашните и един ме извиква по име, докато двама
умело да излъжа приятелката си?
та с Тобиас се изправяме на крака. Кристина си проправя
- Разбрах - казвам. - Видях го на мониторите, докато
п ъ т между т я х и ме прегръща. Пръстите й се забиват в
бях в контролната зала. Съжалявам, Кристина.
- О! - Тя кимва. - Ами... радвам се, че вече знаеш. Не ми се
и преминаваме през поредица двойни врати.
искаше да ти го съобщавам в коридора.
Отвън Стоковата борса е квадратен блок с тясна из
Кратък смях. Бегла усмивка. Никой от т я х вече не е съ
дигната централна част. О т в ъ т р е тази издигната част
щият като преди.
представлява висока колкото т р и етажа зала с празни дуп
Влизаме в асансьора. Усещам втренчения поглед на Тоби
ки в стените вместо прозорци. Виждам над себе си потъм
ас върху себе си - т о й знае, че не съм видяла Уил на монито
няващото беззвездно небе.
рите и едва сега научава, че Уил е мъртъв. Гледам право пред
Тук мраморният под е бял с черна емблема на Прямите
себе си и се преструвам, че погледът му не ме изгаря.
в центъра, а стените Са осветени от редица жълти мъж-
- Не се притеснявай от серума на истината - успокоява
диби лампи, които карат цялото помещение да сияе. Всеки
ме Кристина. - Всичко ще мине лесно. Докато ти действа,
глас отеква в него.
почти не си даваш сметка какво става. Чак като се съвзе
Повечето Прями и останалите от Безстрашните вече
меш, разбираш какво си казал. Като дете ме подложиха на
са се събрали. Някои седят по наредените амфитеатрално
т а я процедура. Това е нещо обичайно при Прямите.
край стените на залата пейки, но те не с т и г а т за всички и
Другите Безстрашни в асансьора само се споглеждат.
останалите са се струпали около емблемата на Прямите.
При нормални обстоятелства някой сигурно щеше да я
В средата й, между наклонените блюда на везните, има два
скастри, че коментира предишната си каста, но това не са
празни стола.
нормални обстоятелства. Едва ли друг п ъ т в живота си
Тобиас хваща ръката ми. Аз преплитам пръсти с него
Кристина би конвоирала към м я с т о т о за публичен разпит
вите.
най-добрата си приятелка, обвинена в предателство.
Охраната от Безстрашни ни води към центъра на зала
- Всички останали добре ли са? - питам. - Юрая, Лин,
та, където ни посрещат с мърморене, в най-добрия случай,
Марлийн?
или с присмех и подигравки - в най-лошия. Забелязвам Джак
- Всички са тук - отговаря т я . - С изключение на брата
Канг на първия ред от пейки.
на Юрая, Зийк, който е с другите Безстрашни.
Напред излиза възрастен тъмнокож мъж с черна кутия
- Какво?! - Зийк, к о й т о отговаряше за безопасността
в ръце.
ми, когато се спусках по стоманеното въже от върха на
- Името ми е Найлс - казва т о й . - Аз ще ви разпитвам.
небостъргача, е станал изменник?!
Ти... - т о й посочва Тобиас. - Ти ще бъдеш първи. Ако оби
Асансьорът спира на последния етаж и другите слизат.
чаш, пристъпи напред...
- И аз така се почувствах - казва т я . - Никой не разбра
Тобиас стисва ръката ми, преди да я пусне, и аз оставам
как е станало.
с Кристина в края на емблемата на Прямите. Въздухът в
Тя ме хваща за ръка и ме повежда към вратата. Вървим
залата е топъл - влажен летен въздух по залез - но на мен
по коридор, облицован с черен мрамор - никак не е трудно
ми е студено.
