Обаче: омразата му към Ерудитите беше толкова
н о т о масло от небцето си.
страстна, че в нея трябва да е имало нещо
- Сюзън иска да се види с Аскетите - продължава т о й . -
- Съжалявам, Беатрис - обажда се Евелин. - Не исках да
Аз също. Пък и държа да се убедя, че тя е в безопасност. Но
отварям стари рани.
не искам да те оставям.
Свъсвам вежди.
- Всичко с мен ще бъде наред - успокоявам го.
- И въпреки това го направи.
- Защо не дойдеш и ти? - п и т а т о й . - Аскетите ще те
- Какво искаш да кажеш с...
приемат обратно, сигурен съм.
- Виж какво - започвам, понижавайки глас. Поглеждам
Аз също - Аскетите не са злопаметни. Но в момента
през рамо дали Тобиас не е някъде наблизо, за да ни чуе. Забе
едва се крепя на ръба над бездната на скръбта; върна ли се
лязвам само Кейлъб и Сюзън, които седят в своя ъгъл и си
в кастата на родителите си, тя ще ме погълне.
подават един на друг буркан с фъстъчено масло. Тобиас не
Поклащам глава.
се вижда. - Не съм глупачка - продължавам. - Много добре
- Трябва да се добера до централата на Прямите и да
разбирам, че се опитваш да го използваш. Затова ще му го
разбера какво става - отвръщам. - Ще откача, ако не знам
кажа, ако вече и сам не се е досетил.
каква точно е ситуацията. - Насилвам се да се усмихна. -
- Мило момиче - отвръща т я . - Аз съм неговото семей
Но ти трябва да отидеш със Сюзън. Сега тя изглежда по-
ство. И т о в а е завинаги. А ти си временно явление.
добре, но въпреки т о в а има нужда от теб.
- Ясно - отговарям. - Майка му го е зарязала, а баща му
- Добре. - Кейлъб кимва. - Но ще се постарая скоро да
редовно го е пребивал. Как да не е верен до гроб на
дойда при теб. Все пак внимавай.
семейство!
- Не съм ли била винаги внимателна?
Отдалечавам се с треперещи ръце и сядам на пода до
- Не. Според мен по-подходящата дума е „безразсъдна".
Кейлъб. Сюзън вече е в другия край на помещението и пома
Кейлъб леко стисва здравото ми рамо. Аз пак загребвам
га на една от безкастовите да почисти. Той ми подава бур
с върха на пръстите си фъстъчено масло.
кана с фъстъчено масло. Спомням си редовете с фъстъци
Няколко минути по-късно Тобиас се появява откъм
в парниците на Миротворците. Отглеждат ги, защото
мъжката баня, сменил е червената риза от Миротворци
са богати на протеини и мазнини, от к о и т о най-вече се
те с черна тениска, а късата му коса още лъщи мокра. Очи
нуждаят безкастовите. Загребвам малко масло с пръсти
те ни се срещат и аз знам, че е време да тръгваме.
и го облизвам.
Дали да му кажа какво научих току-що от Евелин? Не
+ + +
бих искала да му внушавам, че т о й е Ерудит по рождение.
Няма да му давам основание да се върне при тях.
Централата на Прямите е толкова голяма, че вътре би
Решавам засега да го премълча.
се побрал целият свят. Или поне на мен ми изглежда така.
- Трябва да ти кажа нещо - започва Кейлъб.
Това е просторна бетонна сграда, която се издига над
Кимам мълчаливо, защото още облизвам с език фъстъче-
бившето корито на реката. Надписът гласи: СТОК А
БОРСА, което навремето е било „Стокова борса", но по
превръзка пред гърдите, тръгва към нас с насочено оръжие,
вечето хора
чиято цев гледа право в Тобиас.
мите са жестоки, но честни. И изглежда, охотно приемат
- Идентифицирайте се - нарежда т я . Млада е, но не дос
прякора си.
татъчно, за да познава Тобиас.
Не знам какво ме чака, защото никога не съм влизала
Останалите се събират зад нея. Някои ни гледат подо
вътре. Двамата с Тобиас спираме пред в р а т а т а и се спо-
зрително, други - с любопитство, но в очите на неколци
глеждаме.
на забелязвам странен блясък. Разпознали са ни. Може би са
- Давай - казва т о й .
виждали Тобиас, но откъде ще знаят за мен?
Не виждам нищо, освен собственото си отражение в
- ф о р - отговаря т о й . После кимва към мен. - А т о в а е
огромната стъклена врата. Изглеждам уморена и мръсна.
Трие. И двамата сме от Безстрашните.
За първи п ъ т ми минава през ум, че не сме длъжни да пра
Очите на жената войник от Безстрашните се разши
вим каквото ида било. Може просто да се скрием при без
ряват, но тя не сваля оръжието.
кастовите и да оставим другите касти да оправят т а я
- Някой ще дойде ли насам? - казва високо т я . Неколци
бъркотия. Така ще станем едни от многото, ще сме заедно
на от Безстрашните пристъпват напред, но го правят
и в безопасност.
предпазливо, сякаш сме опасни.
Тобиас все още не ми е казал за разговора с майка си от
- Проблем ли има? - пита Тобиас.
миналата нощ. Не мисля, че изобщо се кани да го напра
- Въоръжен ли си?
ви. Изглежда толкова решен да проникне в централата на
- Разбира се, че съм въоръжен. Аз съм Безстрашен, в края
Прямите, че се питам дали не крои нещо тайно от мен.
на краищата!
Не мога да си обясня защо минавам през вратата. Може
- Сложи ръце на тила! - Произнася го яростно, сякаш
би смятам, че след к а т о сме стигнали дотук, все пак може
очаква да окажем съпротива. Поглеждам Тобиас. Защо
да разберем какво става. Но по-вероятната причина е, че
