всички се държат така, сякаш очакват да ги нападнем?
знам кое е възможно и кое - не. Аз съм Дивергент, а не прос
- Влязохме през главния вход - казвам бавно и отчетли
то една от многото. За мен няма такова понятие като
во. - Мислите ли, че щяхме да го направим, ако идвахме с
„безопасност" и мислите ми са заети с нещо много по-го
лоши намерения?
лямо от т о в а да си играя на семейство с Тобиас. Същото,
Тобиас не ме поглежда, само сключва пръсти на тила.
очевидно, важи и за него.
След секунда и аз правя същото. Войниците на Безстраш
Фоайето е просторно и добре осветено, с черен мрамо
ните се скупчват около нас. Един от т я х проверява кра
рен под, който стига чак до асансьорите. В ограден с бял
чолите на Тобиас, докато друг измъква затъкнатия в кола
мрамор кръг в центъра е емблемата на Прямите: накло
на му пистолет. Трети, кръглолико момче с розови бузи, ме
нени везни, символизиращи т е ж е с т т а на истината пред
поглежда гузно.
лъжите. Навсякъде гъмжи от въоръжени Безстрашни.
- Имам нож в задния джоб - казвам. - Но само смей да ме
Жена войник от Безстрашните, чиято ръка виси на
докоснеш, и ще те накарам да съжаляваш за това.
Той мънка някакво извинение. П р ъ с т и т е му предпазли
во хващат дръжката на ножа, така че да не ме докоснат.
- Какво става тук? - п и т а Тобиас.
Жената войник се споглежда с останалите.
- Съжалявам - казва, - но ми е наредено да ви арестуваме
Г Л А В А
още с пристигането.
Е Д И Н А Д Е С Е Т А
Наобикалят ни, но не ни слагат белезници, а само ни съ
провождат до асансьорите. Колкото и да ги питам защо
сме арестувани, никой от т я х не отговаря, н и т о ме по
глежда. Накрая се предавам и млъквам, също като Тобиас.
Стигаме т р е т о ниво, където ни отвеждат в малка
стая с бял вместо черен мраморен. Няма никакви мебели с
изключение на пейка край отсрещната стена. Всяка каста
има килии, където затварят нарушителите, но никога до
сега не съм попадала на такова място.
Вратата се затваря зад нас и ключалката щраква. О т
ново сме сами.
Тобиас сяда на пейката, челото му е набраздено от бръч
ки. Аз крача напред-назад пред него. Ако знаеше защо сме
тук, щеше да ми каже, затова не питам. Правя п е т крачки
напред и пет крачки назад, п е т крачки напред и п е т крачки
назад с равномерно темпо, надявайки се това да ми помогне
да разсъждавам трезво.
Щом като Ерудитите не контролират Прямите - а
Едуард ни каза, че е точно така - тогава защо Прямите ни
арестуват? Какво може да сме им сторили?
Щом к а т о Ерудитите
ственото престъпление е да си на тяхна страна. Напра
вила ли съм нещо, което да се тълкува като подкрепа за
Epygumume? Толкова силно забивам зъби в долната си уст
Очите му би трябвало да гледат диво, с мрачно пред
на, че изкривявам лице. Да, направила съм такова нещо. За
чувствие, като се има предвид къде сме попаднали, но те са
стрелях Уил. И още няколко от Безстрашните. Те бяха под
все така спокойни и тъмни. Пренасят ме на познати мес
въздействието на симулацията, но може би Прямите не го
т а . Там, където съм в безопасност и по-лесно бих признала,
знаят или не приемат т о в а като основателна причина за
че съм застреляла един от най-добрите си приятели; къде
убийствата.
то няма да ме е страх как ще ме погледне Тобиас, когато
- Ще се успокоиш ли най-накрая? - обажда се Тобиас. - Из
разбере какво съм извършила.
нервяш ме така.
Слагам ръка върху неговата.
- Точно т о в а е начинът да се успокоя.
- Само това е - произнасям немощно.
Той се навежда напред, опира лакти на коленете и забива
- Добре, тогава - отвръща т о й . После допира устни до
поглед между носовете на кецовете си.
моите. Стомахът ми се свива на топка от чувството за
- Раната на долната ти устна говори друго.
вина.
Сядам край него, свивам колене към гърдите и ги обгръ
Вратата се отваря. Влизат няколко души - двама въ
щам с лявата ръка; дясната виси до т я л о т о ми. Той дъл
оръжени Прями; по-възрастен тъмнокож мъж от Прями
го време не проговаря и ръката ми все по-силно и по-силно
те; жена от Безстрашните, която не познавам. И накрая -
стиска коленете. Имам чувството, че колкото повече се
Джак Канг, представителят на Прямите.
смалявам, толкова no-защитена съм.
Според стандарта на повечето касти е млад за лидер -
- Понякога се тревожа, че ми нямаш достатъчно дове
само на трийсет и девет. За Безстрашните обаче това не
рие - обажда се накрая т о й .
е от значение. Ерик стана един от техните лидери на се
- Имам ти доверие - казвам. - Естествено че ти имам
демнайсет. Сигурно затова останалите касти не приемат
доверие. Защо мислиш иначе?
сериозно нашето мнение и решенията ни.
- Струва ми се, че има нещо, което премълчаваш. На
Джак освен т о в а е и красавец - с къса черна коса, високи
съм казвал неща... - Той поклаща глава. - На никой друг не
скули и дръпнати като на Тори очи. Въпреки привлекател
съм говорил за тях. С т е б обаче става нещо, а ти още не
ния му вид, никой не би казал за него, че е чаровен. Сигурно
си ми казала.
защото е Прям, а тяхната каста смята чара за измамен.
