ли - казва Марлийн и потупва брадичка с върховете на
- И защо го правят?
пръстите си. - Това осигурява свободно движение на крака
Тя размахва ръце пред лицето ми.
т а . И на кого му пука, че някой може да ти мерне бельото,
- За отвличане на вниманието. Умът ти е толкова зает
докато ти му вадиш душата?
с т и я Дивергенти - също като на майка ми впрочем, - че
Лин мълчи, сякаш схваща колко гениална е идеята, но й е
забравяш да следиш какви ги вършат нашите лидери. Прос
трудно да го признае.
то друг вид промиване на мозъци.
- За чие бельо говорите? - пита Юрая, появявайки се
Очите й избягват моите и тя забива носа на обувката
иззад леглото. - Всъщност чието и да е, аз участвам.
си в пода. Чудя се дали си спомня кога за последно промиха
Марлийн го ощипва по ръката.
нейния мозък - по време на симулационната атака.
- Тази нощ няколко души отиваме на небостъргача Хан-
Толкова съм била обсебена от онова, което сполетя Ас
кок - продължава т о й . - Трябвате ми и т р и т е . Тръгваме в
к е т и т е , че съвсем забравих за щ е т и т е , понесени от Без
десет.
страшните. С т о т и ц и от т я х са се събудили с окървавени
- Спускане по стоманено въже ли? - пита Лин.
ръце, превърнати в убийци не по своя воля.
- Не. Наблюдение. Дочухме, че Ерудитите не гасят ос
Решавам да не споря с нея. Щом иска да вярва в някаква
ветлението си цяла нощ и така още по-лесно ще можем да
държавна конспирация, няма да я разубеждавам. Ще трябва
видим през прозорците с какво се занимават.
сама да си разясни всичко.
- Аз идвам - казвам.
- Нося дрехи - обявява Марлийн, заставайки до леглото.
- Аз също - обажда се Лин.
Държи купчина, която е почти с височината на нейния
- Какво? О! И аз също - добавя разсеяно Марлийн, без да
т о р с и ми я подава с гордо изражение. - Даже вмених чув
откъсва поглед от Юрая. - Отивам да донеса храна. Идваш
с т в о за вина у сестра т и , Лин, защото се опита да скрие
ли с мен?
една рокля. Затова накрая даде т р и .
- Дадено - отговаря той.
- Ти си имала сестра? - обръщам се към Лин.
Марлийн помахва с ръка, докато се отдалечават. Навре
- Аха - отвръща т я . - На осемнайсет е. ф о р й беше ин
мето тя вдигаше високо крака при всяка стъпка и отстра
с т р у к т о р по време на инициацията.
ни изглеждаше така, сякаш подскача. Сега походката й е
много no-плавна, даже елегантна, но ми липсва детинската
подремнала, седя на края на леглото и сменям превръзката
веселост, с която винаги съм я свързвала. Питам се какво
на раната в рамото. Свалям тениската, но оставям пот
ли е извършила под въздействието на симулацията.
ника - наоколо има много Безстрашни, които се събират
Лин нацупва устни.
на групички между леглата и се смеят на техните си шеги.
- Какво? - питам.
Тъкмо съм приключила с нанасянето на лечебния мехлем, ко
- Нищо - сопва се т я . После поклаща глава. - Напоследък
гато дочувам писклив смях. Юрая тича по пътеката меж
те двамата само гледат да останат насаме.
ду леглата, метнал Марлийн през рамо. Тя ми помахва със
- Той иска да се заобиколи с колкото може повече прия
зачервено лице, докато минават покрай мен.
тели, така ми се струва - казвам. - Заради тази история
Лин, която седи на съседното легло, сумти:
със Зийк.
- Направо не мога да проумея как т о й може
- Аха. Това е същински кошмар. Предишния ден е тук, а
след всичко, което ни се случва.
на следващия... - тя въздъхва. - Колкото и дълго да обуча
- Да не очакваш само да крачи намръщено напред-назад? -
ваш на смелост някого, не можеш да си сигурен такъв ли е,
казвам и посягам назад да притисна превръзката по-добре. -
докато не го пробваш в реални условия.
Може би не е зле да вземеш пример от него.
Погледите ни се срещат. Никога преди не съм обръщала
- Гледай само кой го казва - отвръща т я . - Ти си тази,
внимание колко е странен ц в е т ъ т на очите й - златисто-
която постоянно се муси. Трябва да почнем да ти викаме
кафяв. А сега, когато косата й е пораснала и голият череп
Беатрис Прайър, Кралицата на трагедията.
не е първото, което ми се набива на очи, вече забелязвам
Ставам и я ощипвам по ръката - по-силно, отколкото
финия нос и пълните устни. Тя е поразителна, без изобщо
ако се шегувам, и по-слабо, отколкото ако съм ядосана.
да се напъва да е такава. За миг изпитвам завист, после ми
- Я да млъкваш!
хрумва, че тя може би мрази да е красива и затова си бръсне
Без дори да ме погледне, тя ме блъсва с рамо в леглото.
главата.
- Не приемам заповеди от Дървени.
- Ти си смела - казва т я . - И няма нужда аз да ти го каз
Забелязвам леката извивка на устните й и също потис
вам, защото вече го знаеш. Но все пак държа да си наясно,
кам усмивката си.
че го оценявам.
- Готова ли си да тръгваме? - пита Лин.
Лин ми прави комплимент, но Въпреки т о в а имам чув
- Къде о т и в а т е - намесва се Тобиас и се мушка между
с т в о т о , че ме е шамаросала.
своето легло и моето, за да застане на пътеката. Устата
После добавя:
ми пресъхва. Не съм говорила с него през целия ден и сега не
- И гледай сега да не оплескаш нещо.
знам какво да очаквам. Дали ще ни е неловко един с друг, или
