- Лин, дръж си езика зад зъбите - срязва я Шона, но не
коло оглушително свистят куршуми.
откъсва поглед от мен. Изглежда напрегната, сякаш очаква
Замръзвам на място. Един от сините лъчи е насочен
всеки момент да я нападна. Да я атакувам с моите специал
право в гърдите ми. Мятам се настрани, за да избегна огне
ни умствени способности.
вата линия, но явно не съм действала достатъчно бързо.
- Ей, Трие, познаваш ли Лорън - намесва се Юрая и ме
Изстрел. Падам.
спасява от неловкото положение.
- Познаваме се - казва Лорън, още преди да успея да отго
воря. Гласът й е рязък и ясен, сякаш му прави забележка, но
явно просто така си говори. - Тя мина през моята зона на
страха при упражненията по време на инициацията. Май
ще излезе, че ме познава по-добре, отколкото би ми се ис
кало.
- Така ли? Аз пък си мислех, че трансферите би трябвало
да минават през зоната на страха на ф о р - казва Юрая.
- И как си представяш т о й да позволи такова нещо? -
винаги, когато не съм сигурна какво точно става: държа
се като всички останали. Отпускам глава и затварям очи.
Сърцето ми бие до пръсване, когато стъпките на Без
страшните с т а в а т все по-близки и по-близки, скърцайки
Г Л А В А
по мраморния под. Прехапвам език, за да потисна вик от
болка, когато един от т я х стъпва върху ръката ми.
П Е Т Н А Д Е С Е Т А
- Не ми е ясно защо просто не ги простреляме всички
в главата - обажда се някой. - Щом няма противникова
армия, значи ние сме победители.
- Не става, Боб, не можем да избием всички - прозвучава
О с т р а т а болка утихва go т ъ п бодеж. Пъхам ръка под
студен глас.
якето, за да напипам раната.
Космите на врата ми настръхват. Ще позная този глас
Не кьрбя. Но силата на изстрела ме повали на земята,
където и да го чуя. Той е на Ерик, един от водачите на Без
значи все пак трябва да съм улучена. Прокарвам пръсти по
страшните.
рамото си и усещам твърда подутина върху доскоро глад
- Ако не останат никакви хора, тогава няма кой да рабо
ката кожа.
ти за т в о е т о благоденствие - продължава Ерик. - Освен
Нещо изтрополява на пода близо до лицето ми. Мета
това не ти влиза в работата да задаваш въпроси. - Той
лен цилиндър с размер на човешка ръка се търкулва и опира
повишава т о н . - Половината с асансьора, другата полови
в главата ми. Преди да успея да го отблъсна, от двата му
на - по стълбището, от ляво и от дясно. Марш!
края започва да бълва бял дим. Кашлям и го запращам далече
На няколко крачки вляво от мен има пистолет. Ако о т
от мен, към вътрешността на фоайето. Той обаче не е
воря очи, мога да го докопам и да застрелям Ерик още пре
единственият - навсякъде наоколо има цилиндри, които
ди да се е усетил какво става. Само че не съм сигурна дали
изпълват помещението с дим. Той н и т о изгаря, н и т о е лю
пак няма да изпадна в паника, когато докосна пистолета.
т и в . Само замъглява погледа ми за кратко, преди напълно
Изчаквам, докато и последните стъпки не заглъхват зад
да се разсее.
в р а т и т е на асансьорите или нагоре по стълбището. Чак
„Каква е целта на всичко това?"
тогава отварям очи. Изглежда, всички във фоайето са в
Около мен по пода са проснати войници на Безстрашни
безсъзнание. С каквото и да са ни обгазили, явно има ефекта
те със затворени очи. Въся вежди, докато оглеждам Юрая
на симулация, иначе нямаше да съм единствената в съзна
от глава до пети - т о й също не кърви. Не забелязвам рани
ние. Не мога да проумея смисъла на всичко това - то не
около жизненоважните му органи, което означава, че не е
отговаря на н и т о едно от условията за симулация, които
мъртъв. Тогава каква е причината да е в безсъзнание?
са ми известни - но сега нямам време да си блъскам главата.
Изменници от Безстрашните нахлуват във фоайето с
Сграбчвам ножа и се надигам, опитвайки се да преодо
насочено оръжие. Решавам да постъпя така, както правя
лея болката в рамото. Притичвам до един от мъртвите
изменници от Безстрашните край Вратата. Тя е на сред
- Изглежда, са знаели, че ще ги застреляме, но въпреки
на възраст; в черната й коса личат сиви нишки. Опитвам
това са нахлули - отговарям. - Тези въпроси обаче ще оста
се да не поглеждам към раната от куршум в главата й, но
нат за по-късно. Трябва да се качим горе.
нещо, което прилича на кост, проблясва матово и аз се
- Горе ли? Защо? - пита т о й . - По-скоро трябва да се
задавям.
махнем далече от тук.
„Мисли." Не ми пука коя е т я , как се казва или на кол
- Искаш да избягаш, преди да си разбрал какво става,
ко години е. Интересува ме единствено синята лента на
така ли? - казвам намръщено. - И преди Безстрашните
ръкава й. Трябва да се съсредоточа върху това. Опитвам
горе да са усетили какво им се готви?
се да пъхна пръст под лентата, но тя е много стегната.
- Ами ако някой ни познае?
Изглежда е пришита за черното яке. Май и него ще трябва
Свивам рамене.
да сваля.
- Остава да се надяваме, че няма да се случи.
Свалям ципа на якето си, събличам го и го мятам върху
Втурвам се към стълбището, т о й ме следва. В мига, в
главата й, за да не се налага да я гледам. После разкопчавам
който кракът ми опира първото стъпало, се питам как
