всичко ще си е по старому?

+ +- +

- На върха на небостъргача Ханкок, за да шпионираме

Ерудитите - отговаря Лин. - Идваш ли?

Няколко часа по-късно, след к а т о съм обядвала и съм

Тобиас ме поглежда.

Лин натиска бутона за първия етаж. Забивам поглед в

- Не. Трябва ga се погрижа за някои неща тук. А вие вни­

отраженията ни върху вратата. Тя е по-висока от мен, но

мавайте.

само с няколко сантиметра. Макар широката риза и т о р -

Кимвам. Знам защо не иска да дойде - опитва се да из­

бестият панталон да прикриват нейната фигура, пак се

бягва високите места всеки път, когато е възможно. Той

вижда, че извивките на т я л о т о й са съвсем женствени.

хваща ръката ми и я задържа за секунда в своята. Цялата

- Какво? - мръщи се т я .

се напрягам - не ме е докосвал, о т к а к т о се скарахме. После

- Защо си бръснеш главата?

ме пуска.

- Заради инициацията - отговаря. - Харесвам Безстраш­

- Ще се видим по-късно - промърморва. - Не върши глу­

ните, но по време на инициацията момчетата не гледат на

пости.

нас, момичетата, като на истинска конкуренция. На мен

- Благодаря за доверието - отговарям намръщено.

лично ми писна и реших, че ако не приличам на момиче, те

- Не исках да кажа това - бърза да се поправи т о й . -

няма да ме приемат така.

Имах предвид да не позволяваш някой друг да върши глупос­

- А според мен би могла да използваш това, че те подце­

т и . Те ще те послушат.

няват, в своя полза.

След т о в а се навежда към мен, сякаш се кани да ме целуне;

- Да бе, и какво после - да припадам при всяка опас­

после, изглежда, размисля, защото се дръпва назад, прехапал

ност? - Лин подбелва очи. - Нали не си мислиш, че съм без

устни. Това е дребен жест, но пак прилича на пренебреже­

капчица достойнство?

ние. Избягвайки погледа му, хуквам след Лин.

- Според мен грешката на Безстрашните е, че отказват

Двете с нея вървим по коридора към асансьорите. Ня­

да хитруват - казвам. - Не е задължително всеки път да

кои от Безстрашните са започнали да бележат стените с

демонстрираш колко си силен.

цветни квадрати. За т я х централата на Прямите е като

- Май отсега трябва да носиш синьо - отвръща т я , -

лабиринт - искат да се ориентират в него. Самата аз мога

щом си решила да се правиш на Ерудит. Освен това си съ­

да стигна само до някои основни места: спалното помеще­

щата като мен, само дето не си бръснеш главата.

ние, столовата, фоайето, залата за разпити.

Измъквам се от асансьора, преди да съм казала нещо, за

- Защо всички напуснаха централата на Безстрашни­

което ще съжалявам. Лин лесно прощава и лесно се пали

те? - питам. - Нали изменниците също не останаха там?

като всички Безстрашни. Същата като мен, но без бързо­

- Не, те са в централата на Ерудитите. Напуснахме,

то опрощаване.

защото в централата на Безстрашните има най-много

Както обикновено, неколцина Безстрашни с пушки

охранителни камери 6 целия град - обяснява Лин. - Предпо­

кръстосват напред-назад пред парадния вход и се оглеждат

лагаме, че Ерудитите вече имат достъп до тях. Ще ни о т ­

за неканени гости. Точно пред т я х стои група по-млади

неме цяла вечност, докато ги открием всичките, затова

Безстрашни, сред които са Юрая, Марлийн, сестрата на

просто решихме да се махнем.

Лин - Шона. С т я х е и Лорън, която обучаваше родените

- Хитро.

Безстрашни по време на инициацията, така както ф о р

- Е, понякога и ние имаме мигове на просветление.

беше инструктор на трансферите от други касти. Ухото

изсумтява Лорън.

й проблясва, когато движи глава - има пиърсинги от горе

Вътре в мен се разлива нежност и топлина. Той позволи

до долу.

на тен да мина през неговата зона на страха.

Лин спира рязко и аз я настъпвам по п е т и т е . Тя изругава.

Над рамото на Лорън се мярва нещо синьо и аз надни­

- Каква си чаровница - обръща се с усмивка към нея

чам, за да видя по-добре.

Шона. Двете не си приличат особено с изключение на цве­

Тогава затрещяват изстрелите.

та на косата - кестенява, но на Шона стига до линията на

Стъклената врата се разлетява на парчета. На т р о т о ­

челюстта, също като моята.

ара отпред с т о я т войници на Безстрашните със сини лен­

- Това е единствената ми цел в живота - да съм чаров­

ти на ръкава. В ръцете си държат пушки, каквито не съм

ница - отговаря Лин.

виждала преди - над дулата им излизат тънки сини лъчи.

Шона прехвърля ръка през раменете на Лин. Странно е

- Изменници! - крещи някой.

да видя Лин със сестра й; изобщо да видя Лин с някой неин

Безстрашните като по команда вадят оръжието. Аз

близък човек. Шона ми хвърля бегъл поглед и усмивката й

нямам пистолет, затова прикляквам зад веригата остана­

бавно се стопява. Има уморен вид.

ли верни на кастата Безстрашни отпред. Под обувките

- Здрасти - изричам, защото няма какво друго да кажа.

ми хрущи стъкло. Вадя ножа от задния си джоб.

- Здравей - отвръща т я .

Навсякъде около мен хора падат на земята. Съратни­

- О, божичко! Мама е успяла и т е б да те настрои, нали? -

ците ми по каста. Най-близките ми приятели. Всички са

Лин покрива лицето си с длан. - Шона...

повалени - или са вече мъртви, или издъхват - докато нао­

Перейти на страницу:

Похожие книги