- Нали не се разхождам с куршум в главата? - отвръща
двамата са насочили пистолет в гърдите му, а не му се при
той, вперил поглед в ръцете си. - Тогава, значи, съм добре.
смиват.
Дай да приказваме за нещо друго.
- Гледай го, май наистина ще се навре в миша дупка! Бъз-
- Искам да поговорим за симулациите - казвам. - Но пре
льо!
ди това и за нещо друго - майка ти мислеше, че следващият
ход на Джанийн ще бъде да погне безкастовите. Очевидно
Още няколко души наоколо избухват в смях. Сграбчвам
ръката на Тобиас и го повличам към асансьорите, преди да
е в грешка, а аз не съм сигурна защо греши. По нищо не личи
е успял да реагира. Има вид, сякаш всеки момент ще забие
Прямите да се г о т в я т за битка или пък...
юмрук в някого. Дори нещо още по-лошо.
- Ами тогава поразсъждавай над въпроса - казва т о й . -
Обмисли го, както би направил някой Ерудит.
- Точно т о в а исках да ти кажа - пристигнал е заедно с
Поглеждам го.
Кейлъб - прошепвам. - Двамата с Питър са се измъкнали
- Какво? - пита. - Ако ти не можеш, тогава за никой от
от базата на Миротворците и...
нас няма лъч надежда.
- Тогава какво още чакаш? - прекъсва ме той, но не ос
- Добре, тогава - отговарям. - Хм... Сигурно е станало
т р о . Гласът му сякаш е чуждо тяло, което се носи из въз
духа между нас.
така, защото най-логичната следваща стъпка е атака сре
щу Безстрашните и Прямите. Понеже... безкастовите са
- Това не е новина, която може да изтърсиш пред тол
пръснати навсякъде, докато ние живеем в компактна гру
кова народ в столовата - отговарям.
- Вярно - съгласява се т о й .
па.
- Точно така - потвърждава т о й . - Освен това, когато
Мълчаливо чакаме асансьора. Тобиас хапе устни и гледа
Джанийн нападна Аскетите, тя сложи ръка на цялата им
с празен поглед напред. Продължава така чак до осемнайсе
информация. Майка ми каза, че Аскетите са имали данни за
т и я етаж, който е съвсем пуст. Тишината ме обгръща и
броя на Дивергентите сред безкастовите. Това ще рече, че
след атаката Джанийн сигурно е открила колко много са
- Атаката не целеше да ни избият, а да ни обстрелят с
Дибергентите сред безкастовите в сравнение с тези сред
т о в а - казвам.
Прямите. Което ги превръща автоматично във второ
Той опипва оцветената кожа около раната. Забелязвам
степенна цел.
нещо, което досега не съм осъзнавала, защото постепенно
- Ясно. Обясни ми тогава пак за серума - продължавам. -
се е случвало пред очите ми - т о й вече не изглежда като по
Той се състои от няколко части, нали така?
време на инициацията. Оставил си е тридневна брада, а
- От две - отговаря т о й , кимайки. - Предавател и теч
косата му е по-дълга от обикновено и достатъчно гъста,
ност, която предизвиква симулацията. Предавателят пре
за да установя, че е кестенява, а не черна.
нася информацията от компютъра до мозъка и обратно, а
Тобиас взима иглата и я отделя от металния диск, към
т е ч н о с т т а настройва мозъка за симулацията.
който е прикрепена.
Поклащам глава 6 знак на разбиране.
- Дискът най-вероятно е кух и т у к е било онова синьо
- Предавателят обслужва само една симулация, нали
нещо, което се е впръскало в т я л о т о т и . Какво стана, ко
така? Тогава, какво става след нейното приключване?
гато те простреляха?
- Той се разтваря - отговаря Тобиас. - Доколкото знам,
- Хвърлиха цилиндрите, които ни обгазиха, и всички из
Ерудитите още не са успели да разработят предавател,
паднаха в безсъзнание. Газът не подейства единствено на
който да издържи повече от една симулация, независимо
нас двамата с Юрая и останалите Дивергенти.
че симулацията на атаката продължи много по-дълго от
Тобиас не изглежда особено изненадан. Присвивам очи.
която и да е друга симулация досега.
- Ти знаеше ли, че Юрая е Дивергент?
Думите „доколкото знам" засядат в ума ми. През по-
Той свива рамене.
голямата част от съзнателния си живот Джанийн е разра
- Разбира се. Нали съм наблюдавал и неговата симулация.
ботвала серуми. Ако тя продължава да преследва Диберген
- И въпреки това не ми каза?
т и т е , вероятно все още е обсебена от идеята да открие
- Това е поверителна информация - отговаря т о й . -
усъвършенствани версии на тази технология.
Опасна информация.
- Защо са всички тези въпроси, Трие? - обажда се Тобиас.
Усещам как ме обзема гняв - колко ли още неща крие от
- Успя ли добре да разгледаш това? - питам и посочвам
мен? - и се опитвам да го овладея. Разбира се, не би могъл да
превръзката на рамото си.
ми каже, че Юрая е Дивергент. Зачитал е правото на Юрая
- Не съвсем - отговаря т о й . - Двамата с Юрая цяла
на лична тайна. Има логика.
сутрин мъкнем ранени Ерудити към четвъртия етаж.
Прокашлям се.
Отлепвам единия ъгъл на превръзката и откривам ра
- Нали си даваш сметка, че си спасил живота ни - каз
ната - за късмет, тя вече не кърви - както и участъка с
вам. - Ерик постоянно се опитваше да ни надуши.
инжектирана синя боя, който, изглежда, няма намерение да
- Дай да не водим сметка кой чий живот е спасил. - Той
избледнява. После бъркам в джоба си и вадя иглата, която
задържа погледа си върху мен за няколко секунди.
се беше забила в ръката ми.
