метала и го избутвам навън. Крещя през зъби, когато
умивалника.
болката ме превзема цялата и за миг ми причернява. Въ
преки т о в а продължавам да вадя диска, доколкото ми
Юрая мести поглед от мен към иглата, после към кърва
позволяват силите, и накрая т о й се подава достатъчно
вата диря, която се спуска от рамото към дланта ми.
от раната, за да го стисна с пръсти. В края на диска има
- Гадост - казва.
прикачена игла.
- Не ми обръщай внимание - отвръщам. После грабвам
цял куп тоалетна хартия, за да попия кръвта от ръката
Започва да ми се гади, но сграбчвам диска с върховете
на пръстите си и дърпам за последно. Този п ъ т и иглата
си. - Как са другите?
излиза от плътта. На дължина е колкото к у т р е т о ми и е
- Марлийн ръси шеги, както обикновено. - Усмивката на
изцапана с моята собствена кръв. Не обръщам внимание на
Юрая става по-широка и на бузите му се появяват трап-
червената диря, която се спуска надолу по ръката ми. Вди
чинки. - Лин мърмори. Ама, я чакай малко, ти т о в а от ръ
гам диска и иглата към лампата над умивалника.
ката си ли го извади? - Той сочи с глава иглата. - Божичко,
Ако съдя по синята боя във вените си и в иглата, явно
Трие. Съвсем ли нямаш нервни окончания, или наистина си
са ни инжектирали нещо. Но какво? Отрова? Експлозив?
толкова желязна?
Тръсвам глава. Повечето от нас вече бяха в безсъзнание,
- Мисля, че имам нужда от превръзка.
така че ако са искали да ни избият, просто трябваше да
- Така ли мислиш? - Юрая поклаща глава. - Освен т о в а
ни застрелят. Значи, с каквото и да са ни инжектирали,
имаш нужда от лед за лицето. И така, вече всички са в съз
целта им не е била да ни убият.
нание. Навън е същинска лудница.
Някой чука на в р а т а т а . Не знам защо му трябва да го
Докосвам челюстта си. Допирът е особено болезнен
прави - все пак се намирам в обществена тоалетна.
на мястото, където ме удари пистолетът на Ерик - ще
- Трие, вътре ли си? - раздава се глухият глас на Юрая.
трябва да я намажа с лечебния мехлем, за да не отече.
- Да - провиквам се в отговор.
- Ерик мъртъв ли е? - Не знам на какъв отговор се надя
Сега Юрая изглежда по-добре, отколкото преди час - из
вам - да или не?
мил е кръвта от у с т а т а и лицето му о т ч а с т и е възвърна
- Не. Няколко души от Прямите решиха да му окажат
ло цвета си. Внезапно съм поразена от мисълта колко кра
медицинска помощ. - Юрая въси вежди срещу умивалника. -
сив е т о й всъщност - ч е р т и т е му са симетрични, очите -
Ставало дума за почтено отношение към затворниците.
тъмни и живи, а кожата - бронзово-кафява. Явно открай
В момента Канг го разпитва на четири очи. Не ни допуска,
време е бил красив. Само момчетата, които още от малки
за да не нарушаваме мирния т о н или поне така каза.
са привлекателни, и м а т такава нахална усмивка.
Изсумтявам.
- Още никой не е наясно за какво беше цялата т а я данда-
предназначението е само едно. Тогава защо трябваше да ни
ния - продължава т о й и се обляга на ръба на умивалника до
мен. - Защо изобщо налетяха тук, обстреляха ни с това и
обстрелват с него само и само да ни повалят в безсъзнание?
ни извадиха от строя за известно време? Защо просто не
В т о в а няма никакъв смисъл.
ни избиха?
- Идея нямам, Трие, но сега ни чака нещо по-важно - цяла
- Представа нямам - отвръщам. - Единственото смис
огромна сграда, пълна с паникьосани хора, с които тряб
лено нещо беше, че разбраха кои са Дивергенти и кои - не.
ва да се справим. Хайде да вървим да те превържем. - Той
Но едва ли т о в а е била единствената причина за нападени
прави пауза, после продължава. - Ще ми направиш ли една
е т о .
услуга?
- Не схващам защо изобщо им трябваше да постъпват
- Казвай.
така с нас. Друго е да искаш послушна армия, както беше
- Не споменавай пред никого, че съм Дивергент. - Той
при симуладионната атака, но сега? Изглежда съвсем без
прехапва устни. - Шона ми е приятелка и не искам извед
смислено.
нъж да започне да се страхува от мен.
Мръщя се, докато притискам чиста тоалетна хартия
- Дадено - казвам и се насилвам да се усмихна. - Гроб съм.
към рамото си, за да спра кървенето. Той има право. Джа-
+ + +
нийн вече си има армия. Тогава защо й трябва да избива Ди-
вергентите точно сега?
Оставам будна цяла нощ и вадя иглите от ръцете на
- Джанийн не иска да избива всички - казвам бавно. - Дава
хората. След няколко часа вече не се опитвам да бъда вни
си сметка, че т о в а е напълно безсмислено. Обществото
ще престане да действа без коя да е от кастите, защото
мателна. Просто дърпам с всичка сила.
всяка обучава своите членове на определен вид дейност.
Разбирам, че името на момчето, което Ерик простреля
Онова, което тя цели, е
в главата, е било Боби; че състоянието на Ерик вече е ста
Поглеждам отражението си 6 огледалото. Челюстта
билно; че сред с т о т и ц и т е хора в Жестоката борса само
ми вече е отекла, а по ръцете личат следите от нокти.
осемдесет нямат забити в ръцете игли, седемдесет от
Гадост.
т я х са Безстрашни, едната от които е Кристина. Цяла
-Явно планира нова симулация - продължавам. - Същата
