Бунтовници полностью

Вото и да е само и само да не седя в столовата с Лин, Тобиас

и Лорън, ровейки с вилицата из чинията с вечеря, докато

хвърлям крадешком погледи към Кристина, която седи със

своето семейство Прями на една от масите.

- Чудя се дали ще можем да живеем по старому, когато

всичко свърши - обажда се Лорън. През последните п е т ми­

нути двамата с Тобиас непрекъснато обсъждат методите

на тренировка по време на инициацията при Безстрашни­

т е . Май т о в а е единственото общо между тях.

- Ако изобщо някоя каста остане след всичко т о в а -

вмята Лин, оформяйки на купчина картофеното пюре в

чинията си.

- Не ми казвай, че ще ядеш сандвич от картофено пюре -

обръщам се към нея.

- И какво, ако го направя?

Група Безстрашни минават по пътеката между нашата

и съседната маса. На възраст са по-големи от Тобиас, но не

много. Косата на едно от момичетата е боядисана в п е т

различни цвята, а ръцете й са толкова плътно покрити с

то има свободно пространство между масите и се вижда

татуировки, че не се вижда дори сантиметър неизрисува-

емблемата на Прямите върху пода. Маркьс се препъва вър­

на кожа. Едно от момчетата се навежда ниско към Тобиас,

ху едно от блюдата на везните. Покрил е лицето си с ръце

който седи с гръб към него, и пътьом прошепва: „Страх­

и не мога да видя последиците от удара на Тобиас.

ливец".

Тобиас блъска баща си на земята и стъпва върху гърлото

Неколцина от останалите следват примера му и изсъск-

му с тока на обувката си. Маркьс се дави, от у с т а т а му

в а т „Страхливец" в ухото на Тобиас, минавайки покрай

струи кръв и въпреки че е мъж в разцвета на силите си, пак

него. Той замръзва с вдигнат нож над парчето хляб с бучка

не може да надделее над своя син. Тобиас разкопчава колана

масло отгоре, която чака да бъде размазана, и гледа втора­

си и го измъква от гайките.

чено в масата.

После маха крака си от гърлото на Маркьс и замахва.

Чакам напрегнато да избухне.

- Правя го за твое добро - казва.

- Ама че идиоти - обажда се Лорън. - И Прямите, кои­

Спомням си, че точно това бяха думите, които Маркьс

то те накараха да изповядаш целия си живот пред очите

и неговите многочислени двойници непрекъснато повта­

на всички... също са идиоти.

ряха на Тобиас в неговата зона на страха.

Тобиас не отговаря. Само оставя ножа и хляба на маса­

Коланът изсвистява във въздуха и уцелва Маркьс в ръка­

та и се дръпва назад. Вдига очи и погледът му се спира на

т а . Лицето на Маркьс е яркочервено; т о й покрива главата

нещо в другия край на помещението.

си с ръце при следващия удар, който попада в гърба му. От

- На това трябва да се сложи край - сдържано казва т о й

масите на Безстрашните се разнася смях, но аз оставам се­

и се упътва към онова, което е привлякло вниманието му

риозна. Никога не бих могла да се засмея на подобна гледка.

още преди да съм разбрала какво е точно. Тази работа няма

Най-накрая се съвземам. Втурвам се напред и сграбчвам

да свърши добре.

Тобиас за рамото.

Тобиас се промъква между масите и хората, сякаш тяло­

- Престани! - казвам. - Тобиас, престани Ведшш\

то му е по-скоро течно, отколкото изградено от твърда

Очаквам погледът му да е див, но съм изненадана, когато

материя. Препъвам се подир него, мърморейки извинения

срещам очите му. Лицето му не е променило цвета си и

към онези, които разбутвам по пътя си.

дишането му е равномерно. Постъпката му не е извършена

После разбирам къде точно отива. Маркьс. Той седи за6 пристъп на яростно заслепение.

едно с още неколцина от по-възрастните Прями.

Всичко е било добре премислено и изчислено.

Тобиас стига до него, сграбчва го за врата и го поваля на

Той хвърля колана и посяга към джоба си. Измъква от

пода. Маркьс отваря уста да каже нещо и допуска грешка,

т а м сребърна верижка, на която виси пръстен. Маркьс

защото Тобиас стоварва тежко юмрук в зъбите му. Някой

продължава да лежи на пода и едва си поема въздух. Тобиас

надава вик, но н и т о един не се притичва на помощ на Мар­

хвърля пръстена в лицето на баща си. Той е изработен от

кьс. Намираме се в помещение, пълно с Безстрашни все пак.

потъмнял матов метал, венчална халка на Аскетите.

Тобиас запраща Маркьс към центъра на столовата, кьде-

- Майка ми ти праща поздрави - произнася Тобиас.

После се отдалечава, а на мен са ми необходими още ня­

биас влиза вътре, натиска бутона ЗАТВОРИ и в р а т а т а се

колко секунди, докато успея отново да си поема въздух.

плъзва между нас. Забивам поглед в издрасканата й повърх­

Когато възстановявам дишането си, оставям Маркъс да

ност и се опитвам да осмисля случилото се през последни­

се гърчи на пода и хуквам след Тобиас. Настигам го чак в

те десет минути.

коридора.

„На т о в а трябва да се сложи край", каза т о й . „Това" са

- Какво беше това} - питам настоятелно.

присмехът и подигравките след разпита, в който призна,

Тобиас натиска бутона НАДОЛУ на асансьора и дори не

че се е присъединил към Безстрашните, за да избяга от

ме поглежда.

баща си. А после преби Маркъс публично, така че всички

Г

- Налагаше се - казва.

Безстрашни да го видят.

- И защо се налагаше? - питам.