Бунтовници полностью

първите слънчеви лъчи. Слънцето се показва над хоризон­

Чакаме мълчаливо. Дишам през у с т а т а и се опитвам да

т а . Вече трябва да сме на позиция.

овладея треперенето на ръцете и краката си. Изглежда,

Юрая и Зийк са в сградите от другата страна на моста,

Шона и Лин си общуват без думи. Кривят лица една сре-

щу друга, после се усмихват и кимат, сякаш са се разбрали

ми се вижда... не на място.

отлично, но аз не мога да разгадая смисъла на техния код.

- Добре, тогава - отстъпва Джак. - Дойдох тук...

Никога не съм се замисляла какво е да имаш сестра. Дали

- Трябва отсега да те предупредя, че т о в а не са прегово­

двамата с Кейлъб щяхме да сме по-близки, ако и т о й беше

ри - прекъсва го Макс. - За да водиш преговори, трябва да

момиче?

си на равна нога с отсрещната страна, а ти не си, Джак.

Градът на разсъмване е толкова тих, че стъпките им

- Какво искаш да кажеш?

кънтят, когато приближават моста. Звукът идва иззад

- Искам да кажа, че ти представляваш единствената

гърба ми, което значи, че са Джак и неговият ескорт Без­

ненужна каста. Прямите н и т о ни охраняват, н и т о ни оси­

страшни, а не Ерудитите. Безстрашните знаят, че ние

гуряват прехрана или нови технологии. Е т о защо можем и

сме тук, но Джак Канг - не. Ако се загледа надолу за повече

без вас. И не е кой знае какво, че си спечелил благоразположе­

от няколко секунди, сигурно ще ни забележи през метална­

нието на гостите си Безстрашни - казва Макс. - В момен­

та решетка под краката си. Старая се да дишам колкото

та си напълно уязвим и безполезен. Затова ти препоръчвам

се може по-тихо.

да правиш точно това, което ти кажа.

Тобиас си поглежда часовника, после протяга ръка, за да

- Ах, т и , измет такава - процежда през стиснати зъби

видя и аз колко е часът. Точно седем.

Джак. - Как смееш...

Вдигам очи и се вглеждам през стоманената мрежа над

- Хайде сега да не ставаме обидчиви - прекъсва го Макс.

мен. Върху главата ми маршируват нечии крака. После го

Прехапвам устни. Трябваше да се доверя на интуиция­

чувам.

та си, а тя ми подсказва, че нещо т у к не е наред. Н и т о

- Здравей, Джак.

един уважаващ себе си Безстрашен не би употребил дума­

Това е Макс, който по настояване на Джанийн напра­

та „обидчив". Н и т о би реагирал толкова спокойно на явна

ви Ерик един от лидерите на Безстрашните, за да наложи

обида. Той говори като някой друг. Той говори като Джа­

т о й жестокостта и бруталността като основни прин­

нийн.

ципи при инициацията на кастата. Никога не съм разгова­

Космите на врата ми настръхват. Всичко си идва на

ряла с него, но от гласа му ме побиват тръпки.

м я с т о т о . Джанийн не би се доверила на никого, най-мал­

- Макс - казва в отговор Джак. - Къде е Джанийн? Мис­

к о т о на някакъв избухлив Безстрашен, да говори от нейно

лех, че поне от добро възпитание ще дойде лично.

име. Най-доброто разрешение на този въпрос е като снаб­

- Двамата с Джанийн си поделихме отговорностите

ди Макс със слушалка в ухото. А нейният обхват е макси­

според своите силни страни - отвръща Макс. - Това ще

мум половин километър.

рече, че аз взимам всички решения, които касаят военните

Улавям погледа на Тобиас и бавно вдигам ръка, сочейки

действия. Мисля, че т о в а включва и т е м а т а на срещата

ухото си. После посочвам нагоре към м я с т о т о , където

ни днес.

приблизително трябва да се намира Макс.

Свивам вежди. Не съм чувала Макс да говори много дъл­

Тобиас се мръщи, после кимва, но въпреки това не съм

го, но нещо 6 думите, които използва, и техният ритъм,

сигурна, че ме е разбрал правилно.

- Имам mpu изисквания - продължава Макс. - Първо, да

длан, после залита назад. Когато отпуска ръка, тя е потъм­

ни предадеш невредим пленения лидер на Безстрашните.

няла от кръв.

Второ, да позволиш нашите войници да претърсят цен­

Отказвам се да се катеря. Скачам в т и н я т а , плътно

тралата ви, за да екстрадират Дивергентите. И т р е т о -

следвана от Тобиас, Лин и Шона. Краката ми затъват и

да ни дадеш имената на онези, които не са инжектирани

започват да жвакат. Когато ги издърпвам, обувките ми

със симулационния серум.

остават в т и н я т а , но аз продължавам, докато не стигам

- Защо? - п и т а с горчивина Джак. - Какво преследвате?

бетонната пътека. Разнасят се изстрели и в калта около

И защо са ви тези имена? Какво ще правите с хората?

мен се забиват куршуми. Хвърлям се към стената под мос­

- Целта на операцията е, като начало, да открием и пре­

т а , за да не могат да ме вземат на мушка.

махнем и последния Дивергент. Колкото go имената, т о в а

Тобиас също се прилепва към стената зад мен; толкова

не е т в о я работа.

е близо, че брадичката му опира главата ми и гърдите му се

- Не е моя работа ли?! - Чувам стъпки над главата си и

притискат в моите рамене. Прикрива ме.

надзъртам през мрежата. Доколкото виждам, Джак е сграб­

Имам два варианта: да се върна обратно в централата

чил яката на Макс.

на Прямите, където е относително безопасно, или да о т ­

- Пусни ме - казва Макс, - или ще наредя на охраната да