Бунтовници полностью

Защо? За да си върне ч е с т т а ли? Едва ли. Всичко беше

- Какво, да не би сега да ти е жал за него} - рязко казва То­

твърде преднамерено, за да е така.

биас, обръщайки се към мен със свъсени вежди. - Известно

ли ти е колко пъти е постъпвал така с мен? Според т е б

+ + +

откъде знам kale точно да го направя?

Усещам се чуплива, сякаш всеки момент ще се разпадна.

Вървейки обратно към столовата, срещам един от

Случката изглеждаше добре отиграна, сякаш Тобиас предва­

Прямите, който прикрепя Маркъс по коридора към т о ­

рително е обмислил всяка своя стъпка и дълго е повтарял

алетните. Маркъс пристъпва бавно, но не е превит, което

думите пред огледалото. Действията му бяха изпипани до

ме навежда на мисълта, че Тобиас не го е наранил сериозно.

последния детайл; просто този п ъ т изпълняваше другата

Гледам как в р а т а т а се затваря след него.

роля.

Съвсем бях забравила за онова, което чух в лагера на Ми­

- Не - отвръщам. - Не ми е жал за него, изобщо.

ротворците - за информацията, заради която баща ми е

- Тогава, какво, Трие? - Тонът му е груб. Може би това е

пожертвал живота си. Поне така се предпопага, напомням

причината да се пречупя. - Нали не ти пукаше какво вър­

си. Може би не е особено разумно да се доверявам на Мар­

ша или казвам през последната седмица. Какво се промени

къс. Заричам се повече да не го питам за това.

изведнъж?

Мотая се пред тоалетните, докато Прямият не изли­

Вече почти се страхувам от него. Не знам какво да кажа

за, и после се вмъквам вътре, преди в р а т а т а да се е затво­

или да направя пред лицето на тази внезапна промяна. Той

рила докрай. Маркъс седи на пода до един от умивалниците

стои пред мен, но под познатата външност клокочи и се

и притиска купчина хартиени кърпи към у с т а т а си. Никак

надига нещо друго; също като моята жестока половина.

не е доволен да ме види.

И 6 двама ни кипи битка. Понякога само благодарение на

- Какво, дойде да злорадстваш ли? - посреща ме т о й . -

т о в а сме живи. Друг п ъ т то заплашва да ни унищожи.

Махай се!

- Нищо - отвръщам.

- Не съм т у к да злорадствам - отвръщам.

Асансьорът сигнализира, че е пристигнал на етажа. То-

За какво дойдох всъщност?

Той ме поглежда въпросително.

-Е?!

- Мислех да ти напомня нещо - казвам. - Каквото и да

искаш от Джаниин, няма да успееш да го постигнеш сам,

н и т о пък само с помощта на Аскетите.

- Аз пък си мислех, че сме приключили с този въпрос. -

Г Л А В А

Гласът му звучи глухо иззад купчината хартиени кърпи. -

Д В А Д Е С Е Т И П Ъ Р В А

Самата идея, че ти можеш да ми помогнеш...

- Не знам откъде идва заблудата т и , че съм негодна и

безполезна, но си я избий от главата - казвам рязко. - Пове­

че няма да го повтарям. Искам да ти кажа само едно - вече

С т о я пред умивалниците в дамската тоалетна на т о ­

знаеш при кого да отидеш, когато ти се проясни главата

ку-що преотстъпения на Безстрашните етаж. Пистоле­

и осъзнаеш колко т ъ п си бил, че да не схванеш сам цялата

т ъ т тежи върху дланта ми. Аин го остави т а м преди ня­

схема.

колко минути. Видя ми се объркана, че не го поемам с ръка,

Напускам т о а л е т н а т а в мига, когато Прямият се връ­

а гледам да го сложа някъде другаде - я в кобура, я затъкнат

ща с торбичка лед.

в колана на джинсите. Оставих я без обяснения и нахлух в

тоалетната, преди да изпадна в паника.

„Не се дръж като идиотка." Не знам какво бих прави­

ла без пистолет. Ще е същинска лудост. Значи, трябва да

реша този проблем. Точно т о в а се опитвам да направя

през последните пет минути.

Най-напред обвивам около ръкохватката кутрето, пос­

ле безименния пръст, след т о в а и останалите. Тежестта

на оръжието ми е близка. Показалецът ми се плъзва върху

спусъка. Издишвам.

Започвам да вдигам полека пистолета, хванала съм го с

две ръце, за да е стабилен. Държа го далече от т я л о т о си,

ръцете ми са изпънати напред - така ме учеше фор, когато

т о в а беше единственото му име. Използвах същото оръ­

жие, за да защитя баща си и брат си от контролираните

от симулацията Безстрашни. То ми помогна да спра Ерик,

когато се канеше да застреля Тобиас в главата. Това не е

въплъщение на злото, а просто средство.

Долавям някакво движение в огледалото и преди да се

страшните? Единственото обяснение е, че е искал да си

усетя, поглеждам отражението си. „Значи, така съм изглеж­

върне а в т о р и т е т а пред тях. А т о в а му е необходимо, ако

дала в неговите очи - мисля си. - Такава ме е видял, преди

има намерение да стане един от техните лидери. Припом­

да го застрелям."

ням си гласа на Евелин, който се носи сред мрака на убежи­

Стенейки като ранено животно, оставям пистолета

щето на безкастовите: „Предлагам занапред да си спечелиш

да се изплъзне от ръцете ми и ги увивам около т я л о т о си.

влияние".

Знам, че ако се разплача, ще ми олекне, но не мога да накарам

Той иска Безстрашните да се съюзят с безкастовите и

сълзите да потекат. Само се свивам на пода и втренчвам

си дава сметка, че единственият начин това да стане, е

поглед в белите плочки. Не мога да го направя. Не съм спо­