Тобиас. И ние трябва да се опитаме да разберем какво точ
Няколко секунди по-късно Евелин го следва. Двамата с То
но!
биас оставаме сами във вагона, мълчаливо заслушани в със-
- Пак ли започваш? Мислех, че вече сме приключили с
кането на колелата върху релсите.
този въпрос. Той е
- Защо ти трябваше да ме водиш със себе си, след като
- Така ли било?! - повишавам т о н . - В такъв случай и
така или иначе си решил да се съюзиш с тях? - питам глухо.
майка ти е лъжкиня. Ти сериозно ли мислиш, че Аскетите
- Но ти не ме спря.
биха пратили някого в изгнание? Е, аз не го вярвам.
- Какво трябваше да направя - да размахам ръце между
- Не говори за майка ми по този начин.
вас ли? - отвръщам намръщено. - Не ми е в характера.
Забелязвам светлина в далечината. Империята.
- Това трябва да стане.
- Добре, тогава. - Отивам до в р а т а т а на вагона. - Няма
- Не мисля като теб - казвам. - Сигурно има и друг на
да правя повече така.
чин.
Скачам и пробягвам няколко крачки, за да запазя равно
- Какъв? - п и т а т о й , скръствайки ръце. - Ти просто не
весие. Тобиас скача след мен, но аз не му позволявам да ме
я харесващ, още о т к а к т о се запознахте - т о в а е.
настигне - връхлитам право в сградата, втурвам се надолу
- Ясно, че не я харесвам! Тя те е изоставила!
по стълбите и се връщам обратно в Ямата, за да си намеря
- Те са я пратили в
място за спане.
не е зле и ти да го направиш. Аз съм този, когото са изо
ставили, не т и .
- Има и нещо друго. Аз не й вярвам. Според мен се опит
ва да те използва.
- Е, не ти го решаваш.
- Пак те питам, защо ме взе със себе си? - натъртвам и
скръствам ръце като него. - А, да - за да ти помогна в ана
лизирането на ситуацията. Е, аз я анализирах и ако моето
мнение не ти допада, т о в а не значи, че...
- Забравил съм, че преценката ти винаги се основава на
някакви предразсъдъци. Ако си го бях спомнил навреме, си-
п ъ т не хваща всички, а само... някои.
Тя опира длани в коленете си и диша тежко.
- Един от т я х спомена нещо за Дивергентите - продъл
жава.
- Казал е такова нещо под въздействието на симулация
Г Л А В А
та ли? - питам.
Д В А Д Е С Е Т И Ш Е С Т А
Тя кимва.
- Марлийн. Но не звучеше да говори от свое име. Някак
прекалено... монотонно.
Вратата се отваря и аз тръгвам след нея по коридора
Нещо ме събужда.
към вратата, на която пише КЪМ ПОКРИВА.
- Трие! Ставай!
- Кристина, защо се качваме на покрива? - питам.
Крясък. Не задавам въпроси. Спускам крака на пода и
Тя не ми отговаря. Стълбището към покрива мирише
се оставям някаква ръка да ме поведе към вратата. Боса
на стара боя. По бетонните стени с черно са надраскани
съм, а подът т у к е неравен. Убива на пръстите и пети
графити на Безстрашните. Емблемата на кастата и ини
те ми. Присвивам очи, за да разбера какво ме дърпа напред.
циали, свързани със знак плюс: РГ + НТ, БР + ф Н . Влюбени,
Кристина. Тегли ме толкова силно, че едва не измъква лява
които сигурно вече са остарели или отдавна не са заедно.
та ми ръка от ставата.
Притискам ръка в гърдите, за да почувствам ударите на
сърцето си. То бие толкова учестено, че е странно как
- Какво става? - питам. - Какво се е случило?
изобщо още дишам.
- Млъквай и тичай!
Тичаме към Ямата и ревът на реката ни следва по пети
Нощният въздух е прохладен. Кожата на ръцете ми на
т е . Последния път, когато Кристина ме измъкна от лег
стръхва. Очите ми привикват към тъмнината и вече раз
лото, беше, когато извадиха т я л о т о на Ал от бездната.
личавам т р и фигури, които с т о я т на ръба в другия край на
Стискам зъби и се опитвам да не мисля за т о в а сега. Пове
покрива с лице към мен. Едната е Марлийн. Другият е Хек-
че не може да се повтори. Няма как да стане.
т о р . Третата не я познавам - малко момиче от Безстраш
ните, най-много осемгодишно, със зелен кичур в косата.
Тя тича много по-бързо от мен. Задъхвам се, докато
прекосяваме със спринт стъкления под на Империята.
С т о я т съвсем неподвижно до самия край на покрива,
Кристина стоварва цялата си длан върху бутона на асан
въпреки че вятърът духа силно и развява косите им пред
сьора и се втурва вътре още преди в р а т а т а да се е отво
лицата, а кичурите влизат в очите и у с т а т а им. Дрехите
рила напълно, теглейки ме подире си. После забива пръст
им плющят при всеки порив, но те все така не помръдват.
в бутона ЗАТВАРЯНЕ НА ВРАТАТА, след което натиска
- Хайде сега да се дръпнете от ръба - обръща се Кристи
копчето за последния етаж.
на към тях. - Не правете глупости. Давайте...
- Симулация - казва. - Действа симулация. Само че този
- Не те чуват - казвам тихо, пристъпвайки напред. -
Humo me Виждат.
неизменно ме посреща с усмивка. Не към Марлийн.
- Трябва едновременно да се хвърлим към тях. Аз поемам
Докато Марлийн и малкото момиче прекрачват през
Хек, ти...
ръба на покрива, аз се мятам към Хектор.
- Така рискуваме да ги бутнем от покрива. Ти застани до
Сграбчвам каквото ми попадне. Ръка. Част от риза.
момичето за всеки случай.
Грубият покрив жули коленете ми, а т е ж е с т т а на Хектор
