Бунтовници полностью

Влакът прави рязък завой, който не е в обичайния му

Кимвам. Болката вече утихва. Той навива крачолите на

маршрут - наляво от светлините на Ерудитите, към нео­

джинсите стегнато, за да не се спускат надолу, к а т о стана.

битаемата част на града. Шумът на колелата постепенно

Отпускам се по гръб и забивам поглед в тавана.

утихва и аз се досещам, че спираме.

- Него все още ли го има в зоната на страха? - питам.

- Така е по-безопасно - казва Евелин. - Е, защо поиска

Сякаш някой пали клечка кибрит зад очните му ябълки.

тази среща?

- Да. Но не по същия начин.

- Искам да обсъдим условията на нашия съюз.

Навремето ми беше казал, че неговата зона на страха

- Съюз, значи - повтаря Едуард. - И кой ти е дал право­

не се е променяла, о т к а к т о я е преминал за първи п ъ т по

мощия да преговаряш за това?

бреме на инициацията. Ако сега е настъпила промяна, макар

- Той е един от лидерите на Безстрашните - намесвам

и малка, т о в а все пак е нещо.

се. - И има правомощия.

- Сега и ти си там. - Той намръщено се взира в ръцете

Веждите на Едуард описват висока дъга на челото, т о й

си. - Вместо да убивам онази жена, сега трябва да гледам как

изглежда впечатлен. Евелин най-накрая ме удостоява с по­

умираш. И с нищо не мога да го предотвратя.

глед, но само за миг, преди отново да озари с усмивката си

Ръцете му треперят. Трескаво обмислям какво мога да

Тобиас.

ве света от Джаниин Матюс - добавя с нисък глас Тобиас.

- Любопитно - казва т я . - Тя също ли е лидер на Без­

Вдигам учудено вежди - не съм предполагала, че омразата

страшните?

на Тори към Джаниин е всеизвестна. А може и да не е така.

- Не - отговаря Тобиас. - Тя е тук, за да прецени дали си

Явно т о й знае повече неща за нея в сравнение с останали­

струва да ви се доверявам, или не.

т е , защото и двамата са лидери.

Евелин свива устни. Част от мен иска да опре нос в

- Убедена съм, че т о в а може да се уреди - казва Евелин. -

нейния и да кресне „Ха!". Вместо т о в а обаче само леко се

Не ме е грижа кой ще я убие. Само я искам мъртва.

усмихвам.

Тобиас ме поглежда бегло. Ще ми се да можех да му кажа

- Ние, естествено, сме съгласни на съюз... при определени

защо усещам някаква вътрешна борба... да му обясня защо

условия - започва Евелин. - Гарантирано и равно участие в

точно аз сред всички хора на света толкова неохотно при­

правителството, което ще се сформира след унищожава­

емам идеята Ерудитите да бъдат изравнени със земята.

нето на Ерудитите и пълен контрол над цялата информа­

Но не знам как да го обясня, дори да имах достатъчно вре­

ция на Ерудитите след атаката. Ясно е...

ме да го направя. Той се обръща към Евелин.

- Какво ще правиш с иззетата от Ерудитите информа­

- В такъв случай се споразумяхме - казва.

ция? - прекъсвам я.

После протяга ръка и разтърсва нейната.

- Не е ли ясно, че ще я унищожим? Единственият начин

- Трябва да се съберем до седмица - казва Евелин. - На

да свалим Ерудитите от власт е като им отнемем знани­

неутрална територия. Повечето от Аскетите любезно

ето.

ни допуснаха да останем в техния сектор от града, за да

Първата ми реакция е да й кажа, че е пълна глупачка.

разработим плана си, докато те разчистват последиците

Нещо обаче ме спира. Без технологията за симулации, без

о т атаката.

данните, които Ерудитите притежават за всички оста­

- Повечето - повтаря Тобиас.

нали касти, без манията за технологичен прогрес, атаката

Лицето на Евелин става непроницаемо.

срещу Аскетите нямаше да стане факт. И родителите ми

- Боя се, че баща ти все още разполага с доверието на

щяха още да са живи.

мнозина и ги посъветва да с т о я т настрана от нас, когато

Но даже да убием Джаниин, как може да сме сигурни, че

ги посети преди няколко дни. - Тя горчиво се усмихва. - Те

някой друг от Ерудитите няма да я наследи и да поеме кон­

се съгласиха, разбира се, т о ч н о както го направиха, когато

трола над всички нас? Не мога да повярвам на това.

ги убеждаваше да ме п р а т я т в изгнание.

- Какво получаваме в замяна, ако приемем тези усло­

- Пратили са те в изгнание? - повтаря Тобиас. - Аз си

вия? - пита Тобиас.

мислех, че ни напусна по свое желание.

- Нашата така необходима човешка сила, за да превзе­

- Не. Както ти е известно, Аскетите по природа са

мете централата на Ерудитите. И равен на нашия брой

склонни да прощават и да т ъ р с я т помирение. Но баща ти

места в бъдещото правителство.

от край време има огромно влияние върху тях. Реших, че е

- Сигурен съм, че Тори ще настоява за правото да отър-

по-добре да напусна доброволно, отколкото да бъда подло-

жена на унижението публично да ме изгонят.

гурно нямаше да те доведа със себе си.

Тобиас изглежда стъписан.

- A3 имам предразсъдъци, значи! Ами какво да кажем за

Едуард, който вече няколко секунди стои надвесен извън

тВоитИХ Какво да кажем по въпроса, че мислиш за съюзник

вагона, ги прекъсва:

всеки, който мрази баща ти колкото теб?

- Време е!

- Тук не става дума за него!

- Ще се видим след седмица - казва Евелин.

- Разбира се, че става дума точно за него! Той знае нещо,

Влакът се спуска на нивото на улицата. Едуард скача.