Лицата на Юрая и Марлийн все още са близо едно до
- Да. - Той изглежда смутен. - Защо?
друго. Двамата продължават да се усмихват.
2 4 3
Насилвам се да откъсна поглед от т я х и забивам очи
отбягват погледа ми. Той блъска в р а т а т а на централния
в чинията си. Всеки п ъ т ми е странно да видя как двама
вход и летният въздух ме обгръща. Никакъв полъх на вя
души, к о и т о доскоро съм познавала поотделно, с т а в а т
двойка, макар че и преди ми се е случвало. Дочувам скърцане,
търа.
когато Кристина бавно прокарва вилицата по чинията си.
- Кокалчетата ти са разкървавени, а някой наскоро е
- фор! - провиква се Зийк и маха с ръка. Изглежда, Тобиас
използвал залата.
му се вижда истинско спасение. - Идвай тук, има място!
- Ето, точно това имах предвид. Ти си много по-схват-
Тобиас поставя ръка върху здравото ми рамо. Няколко
лива от всички останали. - Той си поглежда часовника. -
от кокалчетата му са охлузени и кръвта изглежда съвсем
Казаха ми да хвана влака в 20,05 ч. Хайде.
прясна.
Усещам прилив на надежда. Този път може да се размине,
- Съжалявам, не мога да остана.
без да се караме. Може най-накрая всичко помежду ни да се
После се навежда и прошепва:
оправи.
- Мога ли да те отмъкна за малко?
Крачим към релсите. Последния път, когато дойдохме
Надигам се и помахвам за довиждане на онези, които
тук само двамата, т о й искаше да ми покаже светлините в
ме забелязват - т о в а всъщност е само Зийк; Кристина и
централата на Ерудитите, които не угасват по цяла нощ;
Хектор са забили погледи в чиниите си, а Юрая и Марлийн
да ми подскаже, че Ерудитите замислят нападение срещу
тихичко си приказват. Двамата с Тобиас излизаме от сто
Аскетите. Сега имам чувството, че ни предстои среща с
ловата.
безкастовите.
- Къде отиваш?
- Достатъчно схватлива, за да усетя кога подминаваш
- При железопътната линия - отговаря т о й . - Имам
въпроса ми без отговор - казвам.
среща и ми се ще да си до мен, за да анализираш ситуацията.
Той въздъхва.
Вървим по едната от пътеките, к о и т о се вият по сте
- Да, наистина пак преминах през моята зона на страха.
ните на Ямата и водят към стълбището на Империята.
Исках да разбера дали т а м нещо се е променило.
- И защо точно
- И наистина беше така. Нали?
- Защото те бива повече от мен 6 това.
Той о т м я т а кичур коса от лицето си и отбягва моя по
Нямам какво да му отговоря. Изкачваме се по стълбище
глед. Не знаех, че косата му е толкова гъста - не личеше, ко
то и преминаваме през отбора в стъкления под. По пътя
гато я носеше късо подстригана като Аскетите; сега обаче
към изхода пресичаме усойната зала, в която преминах през
е близо две педи и се спуска над челото му. Видът му вече не
своята зона на страха. Ако се съди по спринцовката на
е толкова заплашителен и т о й повече прилича на човека,
пода, някой съвсем скоро е бил тук.
когото познавам отблизо.
- Днес да не си минавал през т в о я т а зона на страха? -
- Да - отвръща т о й , - но бройката си е все същата.
питам.
Отляво дочувам да се разнася свирката на влака, но фа
- Какво те кара да ме питаш това? - т ъ м н и т е му очи
ровете на локомотива не с в е т я т . Машината се носи по
релсите к а т о дебнещо диво животно.
кажа, че да го успокоя. „Нямам намерение скоро да умирам."
- П е т и я т вагон отзад напред - крещи т о й .
Но кой може да каже уверено такова нещо. Живеем в опа
Двамата едновременно се втурваме да бягаме. Пребро
сен свят, пък и аз не съм толкова привързана към живота
явам до петия вагон, вкопчвам се в дръжката до в р а т а т а
си, че да оцелея на всяка цена. Значи, не мога да го успокоя.
с лявата си ръка и се мятам с всичка сила. Опитвам се да:
Той отново поглежда часовника.
преметна краката си вътре, но не ми се получава; сега са
- Ще са т у к всеки момент.
опасно близо до колелата - изпищявам и ожулвам коляното
Надигам се и виждам Евелин и Едуард да с т о я т край рел
си в пода, когато се хвърлям във вагона.
сите. Хукват да бягат още преди влакът да е стигнал до
Тобиас се мята след т о в а и коленичи до мен. Държа коля
т я х и се м я т а т вътре почти без усилие, също като Тоби
н о т о си и стискам зъби.
ас. Явно редовно тренират.
- ДаО да видя - казва т о й . Навива крачола на джинсите
Едуард ми се подсмихва. Днес върху превръзката на око
ми над коляното. Кожата ми - невидимо за окото - на
то му има пришито голямо синьо X.
стръхва при неговия допир и аз си представям как сграб
- Привет - поздравява Евелин. Гледа право в Тобиас, ко
чвам яката на ризата му и го притеглям към себе си за
гато го казва, сякаш мен изобщо ме няма.
целувка. Представям си как се притискам в него, но сега
- Хубаво място за среща - отвръща Тобиас. Вече съвсем
това е немислимо, защото нашите несподелени тайни ни
е притъмняло и различавам единствено силуетите на сгра
държат далече един от друг.
дите на фона на тъмносиньото небе. Виждат се само ня
Коляното ми е почервеняло от кръв.
колко блещукащи светлинки около езерото, което трябва
- Раната е повърхностна - казва т о й . - Бързо ще заздра
да е централата на Ерудитите.
вее.
