познайник. Сигурно ще пукна на т о в а място. И то съвсем
скоро. Това са голите факти.
Но мога да приема всичко и от друга гледна точка. Ско
ро ще отдам почит на родителите си, като умра както
тях. И ако всичко казано за с м ъ р т т а е истина, не след дъл
го ще сме пак заедно, каквото и да ни чака занапред.
Разтърсвам ръце, докато крача напред-назад. Още тре
перят. Искам да разбера кое време е. Пристигнах малко
след полунощ. Сега вече е сигурно ранна утрин, някъде око
са разочаровани, дето още не си опитала да ми издереш
ло 4,00 - 5,00 часа. Но може и да не е минало толкова много
очите - продължава т я .
време, а само да ми се струва така, защото бездействам.
- Това би било глупаво.
Вратата се отваря и аз най-накрая заставам лице в лице
- Вярно. Но щеше да отговаря на т в о я стил на поведе
с моя враг и нейната охрана от Безстрашни.
ние - първо действай, после мисли.
- Здравей, Беатрис - започва Джанийн. Носи синия ц в я т
- Вече съм на шестнайсет. - Свивам устни. - И се про
на Ерудитите, очилата на Ерудитите и гледа с типично
меням.
то за Ерудитите чувство на превъзходство, което баща
- Колко мило. - Тя успява да придаде ласкателна нотка
ми ме възпита да ненавиждам. - Предполагах, че точно ти
дори на фрази, които съдържат съвсем друг смисъл. - Хайде
ще дойдеш.
да се поразходим малко.
Не изпитвам ненавист, докато я гледам. Изобщо нищо
Отстъпва назад и посочва вратата. Последното, кое
не чувствам, макар да е отговорна за безчет избити, сред
то искам сега, е да изляза от това помещение и да се о т
т я х и Марлийн. Поредицата убийства в главата ми са
правя в някаква неизвестна посока. Въпреки това не се по
като низ от неразгадани уравнения и аз стоя вкаменена,
колебавам. Тръгвам, жената от Безстрашните със суровия
неспособна да открия решението.
поглед е отпред, Питър върви зад мен.
- Здравей, Джанийн - отговарям, защото само т о в а ми
идва наум в момента.
Коридорът е дълъг и светъл. Завиваме и продължаваме
Премествам поглед от воднистите очи на Джанийн
по друг, същия като първия.
към Безстрашните, които я пазят от всички страни. Пи
Следват още два коридора. Вече напълно съм загубила
т ъ р стои плътно до дясното й рамо, а една жена с дълбоки
ориентация и никога не бих могла да намеря пътя обратно.
бръчки около у с т а т а е отляво. Зад нея е плешив мъж с дъл
Точно тогава обстановката се променя - белият тунел се
боки бразди по черепа. Свивам вежди.
превръща в просторна зала, където мъже и жени от Еру
Как така Питър изведнъж се е озовал на толкова висок
дитите, облечени в дълги сини лабораторни престилки,
пост като охранител на Джанийн Матюс? Къде е логика
с т о я т около масите; някои държат инструменти, други
та?
смесват разноцветни течности, т р е т и гледат съсредо
- Бих искала да знам колко е часът - казвам.
точено в екраните на компютрите. На пръв поглед ра
- Така ли? - отвръща т я . - Интересно.
б о т я т върху нов симулационен серум, но предполагам, че
Трябваше да се досетя, че няма да ми каже. Всяка инфор
дейността на Ерудитите не се ограничава единствено със
мация, с която тя разполага, има определящо значение в
симулациите.
нейната стратегия. Тя няма нищо да ми каже, докато не
Мнозинството от т я х прекратяват работа и ни про
реши, че за нея ще е по-изгодно да ми даде определени сведе
следяват с поглед, докато вървим по централната пътека.
ния, отколкото да ги премълчи.
По-скоро наблюдават мен. Някои си шушукат, но повече
- Обзалагам се, че моите спътници от Безстрашните
то остават мълчаливи. Толкова е тихо тук.
Следвам жената от Безстрашните и когато минава
през някаква врата, аз се заковавам толкова рязко на място,
- Екзекуцията ще бъде извършена тук. - Тя прокарва
че Питър се блъска в гърба ми.
пръсти по масата, върху която седи. - На тази маса. Ре
И тази зала е просторна к а т о предишната, но в нея
ших, че ще ти е любопитно да я видиш.
има само едно нещо: голяма метална маса с някакъв уред
Иска да проучи реакцията ми. Едва дишам. Досега си
до нея. Той далечно напомня уред за ехокардиография. Над
мислех, че жестокостта предполага и злоба, но не е така.
него виси камера. Потръпвам неволно. Защото знам какво
Джаниин няма никакво основание да действа от зла умисъл.
е това.
Тя е жестока, защото не се интересува от последиците на
- Много съм доволна, че точно
своите постъпки, когато нещо я е завладяло. Вместо мен
ниин. - Тя минава покрай мен и сяда на ръба на масата, пръс
т у к можеше да има пъзел или счупен механизъм, който тя
т и т е й се впиват в ръба. - Причината са т в о и т е резулта
се опитва да поправи. Тя ще отвори черепа ми с единстве
ти от т е с т а за определяне на наклонностите. - Русата
ната цел да проследи отблизо как действа моят мозък. Ще
й коса, опъната силно по т е м е т о , отразява светлината
умра т у к и т о в а ще е проява на милосърдие.
и привлича погледа ми. - Даже сред Дивергентите ти си
- Когато дойдох тук, знаех как ще приключи всичко -
нещо като аномалия, защото имаш наклонности към т р и
