казвам. - Това е просто една маса. А сега бих искала да се
от кастите. Аскети, Безстрашни и Ерудити.
върна в килията си.
- Откъде... - Гласът ми секва. Насилвам се да довърша
изречението. - Откъде знаеш това?
+ + +
- Всяко нещо с бремето си - отговаря т я . - На базата
на тези резултати направих заключение, че си един от най-
Не мога да преценя как върви времето, не и по начина,
силните Дивергенти. Казвам го не като комплимент, а за
по който имах възможност да го следя досега. Е т о защо,
да изясня намерения си. Ако искам да създам симулация, коя
когато в р а т а т а на килията отново се отваря и вътре
то да контролира съзнанието на Дивергентите, трябва
влиза Питър, не мога да кажа колко време е минало. Усещам
да експериментирам с най-силния сред тях, за да открия и
единствено, че съм изтощена.
премахна всички слабости на технологията. Ясна ли съм?
- Тръгвай, Дървената - нарежда той.
Не си правя труда да
- Не съм Аскет. - Протягам ръце над главата си и те
втренчено ехокардиографския уред край масата.
опират стената. - И след като вече си един от лакеите
- Е т о защо аз и моите колеги научни работници ще те
на Ерудитите, нямаш право да ме наричаш „Дървена". Не
изучаваме, колкото се може по-дълго. - Тя леко се усмихва. -
е редно.
След приключване на моето изследване ще бъдеш екзекути
- Казах ти да тръгваш.
рана.
- Как, без н и т о една злобна и ехидна забележка ли ще се
Това ми е известно и без да ми го казва. Но макар да го
размина? - Вдигам поглед към него с престорена изненада. -
знам, защо краката ми внезапно омекват и стомахът ми се
Нещо от рода „Ти си чист идиот, щом дойде тук. Освен
свива. Защо?
че си Дивергент, си и малоумна" няма ли да кажеш?
- To си е ясно u без ga го казвам - отвръща. - Сега или
Разнася се въздишка.
ставай, или ще те влача по коридора. Ти решаваш.
- Ако не го направиш доброволно, има начин да те при
Сега вече ми е по-спокойно. Питър винаги се е държал
нудим.
злобно с мен; т о в а е нещо познато.
Питър застава зад гърба ми. Дори ранен, беше по-силен
Ставам и излизам от килията. Пътьом отбелязвам, че
от мен. Представям си ръцете му върху себе си, как ме вла
ръката на Питър, която прострелях, вече не виси на пре
чи към апарата, как ме просва на масата, как ме пристяга
връзка през врата.
с ремъците, които висят от нея, и ги затяга прекалено
- Излекуваха ли раната ти от куршума?
силно.
- Да - казва. - Ще ти се наложи да откриеш друго слабо
- Хайде да се споразумеем - казвам. - Ако се подчиня, ще
място. Колко жалко, че с мен всичко вече е наред. - Той ме
ми дадете да видя резултата от изследването.
сграбчва за здравата ръка и тръгва бързо, дърпайки ме след
- Ти ще се подчиниш, независимо дали е доброволно, или
себе си. - Закъсняваме.
не.
Въпреки че коридорът е дълъг и празен, стъпките ни не
Вдигам показалец.
о т е к в а т силно. Имам чувството, че някой ми е запушил
- Изобщо не е така.
ушите, а аз чак сега го забелязвам. Опитвам се да запомня
Поглеждам към огледалото. Не е толкова трудно да си
пътя, по който минаваме, но скоро пак губя ориентация.
представя, че разговарям с Джанийн, докато гледам собст
Стигаме края на поредния коридор и завиваме наляво към
веното си отражение. Косата ми е руса като нейната; и
слабо осветена стая, която ми напомня аквариум. Една от
двете сме бледи, с непреклонно изражение. Тази констата
с т е н и т е е огледална - виждам отражението си в нея, но
ция е толкова смущаваща, че за няколко секунди губя ниш
се обзалагам, че от другата страна е прозрачна и някой ме
ката на мисълта си и стърча мълчаливо, вдигнала пръст.
наблюдава.
Аз съм с бледа кожа, светлокоса и студена. Интересувам
В другия край на помещението има уред, от който се по
се какъв е резултатът от изследването на мозъка ми. Аз
дава подвижна работна маса с човешки ръст. Разпознавам
съм като Джанийн. Мога да се презирам за това, да възроп
го от учебника по история на кастите и урока за приноса
тая, да се опитам да го изкореня от себе си... или да се
на Ерудитите в медицината. Апарат за магнитно-резо-
възползвам от него.
нансна томография. С него ще сканират мозъка ми.
- Изобщо не е така - повтарям. - Каквото и да прави
Нещо припламва в мен. Толкова отдавна не съм го усеща
т е , няма как да ме принудите да стоя неподвижно, за да е
ла, че отначало едва го разпознавам. Любопитство.
ясна картината при сканирането на мозъка. - Кашлям, за да
По интеркома се разнася глас - гласът на Джанийн.
прочистя гърлото си. - Искам да видя резултатите. Така и
- Легни там, Беатрис.
така ще ме убиете, затова не би трябвало да ви пука какво
Поглеждам към подвижната работната маса, с която
ще разбера за собствения си мозък преди да умра.
ще ме вкарат в магнитната тръба на апарата.
Тишина.
- Няма.
- Защо ти е толкова важно да видиш изследванията? -
numa гласът.
килия в централата на Ерудитите и да бъда екзекутирана.
- Точно ти би трябвало най-добре да ме разбираш. Нали
Гласът ми звучи нехайно, сякаш екзекуцията е нищо ра
имам еднакви наклонности за Ерудит, Безстрашен и Аскет
б о т а за мен. Но само при произнасянето на тази дума ця
в края на краищата.
