После се връщам в с т а я т а на Тобиас. Юрая се е проснал
- И половина - отвръща т о й .
върху леглото по очи; Кристина държи с т а т у е т к а т а от
Усещам, че всички т и я шеги и задявки са само заради мен,
синьо стъкло и я разглежда; Лин е застанала с високо вдигна
за да не се налага да казвам нещо. Сега мога просто да се
та възглавница над Юрая, а по устните й играе пакостлива
смея. Така и правя, докато камъкът, заседнал 6 стомаха ми,
усмивка.
леко започва да омеква.
Когато влизам, тя стоварва възглавницата върху теме
- Долу има храна - казва Кристина. - Тобиас е направил
то на Юрая, Кристина ме посреща с едно „Здрасти, Трие!",
бъркани яйца, които - оказва се - са отвратително ядене.
а Юрая недоволно се провиква: „Оу! Как, по дяволите, успя
- Я чакайте! - възкликвам. - Аз
да ме удариш така, че да ме заболи от
-Явно т о в а е любимата закуска на Дървените. - Тя граб-
6а ръката ми. - Хайде!
лено потискаща тишина.
Слизаме заедно на долния етаж и стъпките ни гърмят
Евелин се прокашля.
по стълбището, което никога не се разрешаваше в дома на
- Слушайте всички, т о в а е Трие Прайър. Вярвам, че от
родителите ми. Татко обикновено ми се караше, ако т и
вчера насам доста сте чули за нея.
чам надолу. „Не привличай вниманието към себе си! - казва
- Заедно с Кристина, Юрая и Лин - допълва Тобиас.
ше. - Не е учтиво спрямо хората наоколо."
Благодарна съм за опита му да отклони вниманието от
Дочувам гласове откъм дневната - същински хор, пре
мен, но от него няма полза.
късван от време на време от изблици смях и приглушена
Стоя като прикована към касата на в р а т а т а няколко
мелодия, изтръгната от струнен инструмент, банджо или
секунди, после един от безкастовите - възрастен мъж с на
китара. Не такова нещо очаквах в къща на Аскети, където
бръчкана кожа, покрита с татуировки - се обажда:
винаги е тихо, без значение колко хора има вътре. Гласове
- Ти не трябваше ли да си мъртва?
т е , смехът и музиката вдъхват живот на мрачните сте
Някои се разсмиват, аз също се насилвам да се усмихна.
ни. Започвам да се чувствам все по-добре.
Усмивката ми се получава крива и неубедителна.
Заставам до в р а т а т а на дневната. На тройния диван
- Така трябваше да бъде - отговарям.
са се натъпкали петима души и играят игра на карти, коя
- Само че ние не обичаме да поднасяме на тепсия онова,
то си спомням от централата на Прямите. В креслото се
което е поискала Джанийн Матюс - намесва се Тобиас. По
е настанил мъж, в скута му е кацнала някаква жена, а друг е
сле става и ми подава консерва от грах. В кутията обаче
приседнал на подлакьтника с консерва супа в ръка. Тобиас
няма грах, а бъркани яйца. Алуминиевата повърхност сто
седи на пода, облегнал гръб на масичката за кафе. Всичко в
пля дланите ми.
позата му говори за непринуденост и спокойствие: еди
Той отново сяда, аз се настанявам до него и загребвам
ният му крак е сгънат, другият е изпънат напред, ръката
от яйцата. Не съм гладна, но знам, че е необходимо да се
му е отпусната върху свития крак, главата е леко наклоне
храня, затова дъвча и преглъщам. Вече знам как се хранят
на, докато слуша. Никога не съм го виждала да се чувства
безкастовите, затова подавам консервната кутия на
толкова удобно без оръжие в ръка. Не предполагах, че т о в а
Кристина и поемам от Тобиас буркан с праскови.
изобщо е възможно.
- Защо всички лагеруват в къщата на Маркъс? - питам
Усещам позната тежест в стомаха, каквато чувствам
го.
всеки път, когато ме лъжат; само че не знам този п ъ т кой
- Евелин го изрита. Каза, че тази къща е и нейна, а т о й с
ме лъже, н и т о за какво точно. Не това са ме учили за без
години се е разполагал тук сам. Сега било неин ред. - Тобиас
кастовите. Винаги са ми казвали, че да си без каста е по-ло
се ухилва. - Това предизвика огромен скандал на предната
шо и от смъртта.
ливада, но накрая Евелин надделя.
С т о я така няколко секунди, преди хората в с т а я т а да
Поглеждам бегло майката на Тобиас. Тя е в най-отдалече-
ме забележат. Разговорът им секва. Отривам длани в края
ния край на стаята, приказва с Питър и яде яйца от друга
на ризата си. Твърде много погледи, вперени в мен, и прека-
консервна кутия. Стомахът ми се преобръща. Тобиас гово-
ри за нея едва ли не почтително. Но аз добре помня какво;
толкова рязко отскача назад, че удря главата си в стената.
ми каза тя за постоянните и временните неща в неговия
Едуард се ухилва и всички безкастови около нас се разсми
живот.
ват.
- Тук някъде има хляб. - Той взима едно панерче от ма
- Не си толкова смел на дневна светлина - подмята Еду
сичката за кафе и ми го подава. - Вземи си две филии. Имаш
ард. После се обръща към Евелин: - Гледай в ръцете му да не
нужда.
попадат никакви прибори, защото не се знае за какво може
Дъвча коричката на хляба и отново се заглеждам в Пи
да ги използва.
т ъ р и Евелин.
Докато го казва, измъква вилицата от ръката на Пи
- Мисля, че се опитва да го привлече на своя страна -
тър.
казва Тобиас. - Има дарбата да представя живота на без
- Върни ми я - казва Питър.
