кастовите в много привлекателна светлина.
Свободната ръка на Едуард се стрелва към гърлото му,
- Не ме интересува как ще го направи само и само да го
т о й го стиска и опира зъбите на вилицата право в адамо
махне от Безстрашните. Въпреки че ми спаси живота, пак
вата му ябълка. Питър замръзва на място и кръвта нахлува
не го харесвам.
в лицето му.
- Дано не се налага да се тревожим за кастовите разли
- Дръж си езика зад зъбите в мое присъствие - ниско
чия, когато всичко т о в а приключи. Според мен така ще е
казва Едуард, - или следващия път ще ти пробия гърлото.
много по-добре.
- Престанете вече - намесва се Евелин. Едуард пуска ви
Не отговарям. Точно сега не ми се иска да споря с него.
лицата и освобождава Питър. После прекосява с т а я т а и
Н и т о да му напомням, че няма да е толкова лесно да убе
сяда до онзи, който му извика „Еди!" преди малко.
дим Безстрашните и Прямите да се б и я т рамо до рамо
- Не знам дали успя да го разбереш досега - обажда се То
с безкастовите срещу кастовата система. Това може да
биас, - но Едуард е малко лабилен.
предизвика нова война.
- Вече го схванах - отвръщам.
Външната врата се отваря и влиза Едуард. Днес върху
- Явно онзи Дрю, който помогна на Питър в нападени
превръзката му е нарисувано синьо око с полуспуснат кле
е т о с кухненския нож - продължава Тобиас, - след като го
пач. Комбинацията между т о в а огромно око и иначе краси
изхвърлиха от Безстрашните, се е опитал да се присъеди
в о т о му лице е едновременно гротескна и забавна.
ни към същата група безкастови, в която е бил и Едуард.
Обърнали внимание, че Дрю не се вижда никъде наоколо?
- Еди! - високо го поздравява някой. Но здравото око
на Едуард вече се е впило в Питър. Той се втурва през ста
- Едуард убил ли го е? - питам.
ята, почти избивайки консервата с храна от нечия ръка.
- Почти - отговаря Тобиас. - Явно заради т о в а другият
Питър се присвива в сянката на вратата, сякаш се опитва
трансфер - май името й беше Мира - е напуснала Едуард. Не
да стане невидим.
е могла да го понесе.
Едуард спира на сантиметър от Питър, после се хвърля
При мисълта за полумъртвия Дрю в ръцете на Едуард
към него, сякаш се кани да забие юмрук в лицето му. Питър
не усещам нищо. Дрю нападна и мен.
- Не ми се говори за т о в а - казвам.
нения.
- Дадено - отвръща Тобиас. После докосва рамото ми. -
Всички избухват в смях. Тогава ми хрумва, че може би
Трудно ли ти е пак да си в къща на Аскети? Мислех да те
т о в а е всъщност истинската каста на Тобиас. Те не се о т
питам по-рано за това. Можем да идем на друго място, ако
личават с някакви специални добродетели. Приемат к а т о
искаш.
свои всички цветове, всякакви дейности, всички доброде
Дояждам в т о р а т а филия. Всички къщи на Аскетите
тели и всички недостатъци.
са еднакви, тази дневна е същата като нашата и т о в а би
Не разбирам какво ги свързва и ги държи заедно. Един
ми навяло спомени, ако се огледам по-внимателно. Всяка су
ственото общо помежду им, доколкото ми е известно, е
т р и н през щорите се процежда достатъчно светлина, за
че са се провалили. Но каквото и да ги обединява, т о , из
да може баща ми да чете. Тракането на иглите за плете
глежда, е напълно достатъчно.
не на мама вечер. Но нищо не ме задушава при тази мисъл.
Имам чувството, че най-после виждам Тобиас такъв, ка
Това все пак е нещо.
къвто е в действителност, а не какъвто го познавам от
- Не ми е лесно - отговарям, - но не е толкова зле, кол
нашата връзка. Тогава наистина ли го познавам добре, щом
к о т о си мислиш.
досега не съм виждала тази негова страна?
Тон вдига вежди.
- Честна дума. Симулациите в централата на Ерудити
+ + +
те... някак успяха да ми помогнат да издържа. - Свивам веж
ди. - Или пък обратното - по-скоро ми помогнаха да не се
Слънцето клони към залез. Секторът на Аскетите оба
напрягам толкова да издържа. - Така звучи по-точно. - Ня
че няма намерение да утихва. Безстрашните и безкастови
кой ден сигурно ще ти разкажа всичко. - Гласът ми е някак
те бродят из улиците, едни - стиснали бутилка, други - с
отнесен.
пистолет в ръка.
Той докосва бузата ми и въпреки че се намираме в стая,
Отпред Зийк бута инвалидната количка на Шона пред
пълна с хора, огласявана от разговори и смехове, бавно ме
къщата на Алис Брюстър, бившия лидер на Аскетите. Два
целува.
мата не ме виждат.
- По-полека, Тобиас! - провиква се мъжът от лявата ми
- Направи го пак! - настоява т я .
страна. - Ти не си ли възпитаван от Дървените? Щ о т о си
- Сигурна ли си?
мислех, че вие само се държите за ръце.
-Да!
- Тогава как ще си обясниш, че и Аскетите раждат
- Добре, тогава... - Зийк се затичва, бутайки количката
деца? - вдига вежди Тобиас.
Когато се отдалечава толкова, че едва го виждам, т о й се
- Те идват на бял свят, водени единствено от силата
вдига на мускули на ръчките, така че краката му вече не
на волята - намесва се жената, седнала на подлакътника на
докосват земята и двамата политат надолу по улицата.
креслото. - Ти т о в а не го ли знаеше, Тобиас?
Шона пищи, Зийк се смее.
