Разплискваме вода по целия под на банята, когато и два
Хората от кастата на Аскетите не украсяват къщите
мата се потапяме във ваната, за да отмием сапунената
си, защото се смята за себеизтъкване, но т у к има всичко
пяна. От водата ми става студено, аз треперя, но не ми
онова, което е позволено. Купчина тетрадки. Малка книж
пука. Той взима кърпа и започва да ми бърше ръцете.
на лавица. И, колкото и да е странно, малка статуетка от
- Аз не... - Гласът ми звучи така, сякаш някой ме души. -
синьо стъкло върху раклата.
Всички от семейството ми са или
- Майка тайно ми даде това, когато бях малък и ми каза
Как мога да...
да го скрия - обяснява т о й . - Сложих я на раклата, преди да
В думите ми няма никакъв смисъл. Тялото ми се раз
тръгна от тук в деня на церемонията. За да може после да
търсва от ридания, те т р е с а т мозъка ми, всичко. Той ме
я види. Малко предизвикателство.
притиска към себе си и водата накисва краката ми. Пре
Кимвам. Необичайно е да съм на място, което толко
гръдката му е силна. Заслушвам се в ударите на сърцето му
ва добре е съхранило един-единствен спомен. Тази стая е
и след малко установявам, че неговият ритъм ме отпуска.
шестнайсетгодишният Тобиас, който е готов да избере
- Сега аз съм т в о е т о семейство - казва.
Безстрашните, за да избяга от баща си.
- Обичам те - отвръщам.
- Хайде да се погрижим за краката ти - предлага т о й .
Казвала съм го само веднъж досега - преди да тръгна
Но не помръдва, а само гали с върховете на пръстите си
към централата на Ерудитите, но тогава т о й спеше. Не
вътрешната страна на лакътя ми.
знам защо не го казах, когато можеше да ме чуе. Може би се
- Добре - казвам.
страхувах да му доверя нещо толкова лично като моята
Влизаме 6 общата баня и аз се отпускам на ръба на вана
привързаност към него. Или се боях, че не знам какво е да
т а . Той присяда до мен, опрял ръка на коляното ми, докато
обичаш някого. Сега обаче смятам, че най-страшното е да
пуска водата и слага запушалката на канала. Водата шурти
кажеш нещо малко преди да е станало прекалено късно. Пре
във ваната и покрива палците. Кръвта ми я оцветява в
ди да е станало прекалено късно за мен.
розово.
Аз му принадлежа, т о й ми принадлежи и така ще бъде
Тобиас прикляква във ваната и поставя единия ми крак
занапред.
в скута си, попивайки по-дълбоките рани с кърпата. Нищо
Той ме гледа, без да откъсва очи. Стиснала съм здраво
не усещам. Даже когато сапунисва ходилата ми. Водата във
ръцете му за опора и чакам да реши какво да ми отговори.
ваната става сива.
- Кажи го пак - намръщено казва т о й .
Взимам сапуна и го прехвърлям в шепите си, докато ръ
- Тобиас - повтарям, - обичам т е .
цете ми не се покриват с бяла пяна. Посягам и прокарвам
Кожата му е станала хлъзгава от водата и от него лъха
пръсти по ръцете му, внимателно проследявайки всяка гън
миризма на пот, а ризата ми залепва по ръцете му, когато
ка върху дланите и разстоянията между пръстите. При
ме прегръща. Притиска лице в шията ми и ме целува точно
я т н о ми е да върша нещо, да почиствам нещо и отново да
над яката, после по бузата, по устните.
го докосвам.
- И аз те обичам - казва.
- Благодарение на изключителната ми сила - отвръща
т я . - Да не те е шамаросал някой, Трие? Едната ти буза
направо гори.
Явно не съм нащипала другата достатъчно силно.
- А, не. Това е просто... утринна руменина.
Г Л А В А
Опитвам да се шегувам, сякаш пробвам да говоря непо
Т Р И Д Е С Е Т И С Е Д М А
знат език. Кристина се разсмива, може би малко по-шумно,
отколкото заслужава моята шега, но аз оценявам усилието
й. Юрая подскача няколко пъти върху леглото, докато се
примъква към края.
ТоО лежи go мен, докато заспивам. Очаквам да ме мъ
- А сега е т о нещата, за които никой от нас не говори -
ч а т кошмари, но явно съм прекалено уморена, защото не
обявява т о й . После ме посочва: - Ти едва не умря, някакъв
сънувам нищо. Когато се събуждам, него вече го няма, но на
откачен кифладжия те спасява и сега всички сме въвлечени
леглото до мен са оставени сгънати чисти дрехи.
не на шега във война, а безкастовите са ни съюзници.
Ставам и тръгвам към банята. Чувствам се като одра
- Кифладжия?! - повтаря Кристина.
на - кожата ми сякаш е остъргана и от всеки полъх на въз
- Това е от жаргона на Безстрашните - подхилва се
духа смъди леко, но постоянно. Не паля лампата в банята,
Аин. - Приема се за непростима обида, но вече никой не го
защото знам, че нейната светлина е бяла и ярка като в ла
използва.
гера на Ерудитите. Къпя се на тъмно, едва различавайки
- Точно защото е страшно обидно - потвърждава Юрая
сапуна от балсама, като все си повтарям, че от тук ще
и кима.
изляза силна и преродена, че водата ще ме издери.
- Напротив, защото е страшно тъпо и н и т о един от
Преди да напусна банята, силно щипя бузите си, за да им
Безстрашните с поне капка разум в главата няма да каже
придам цвят. Това е глупаво, знам, но не искам да ме виж
такова нещо, камо ли да си го помисли. Кифладжия. Ти как
д а т немощна и изтощена.
во, да не си на дванайсет?!
