Естествено, не е задължително да е бил Виктор Селс. Може да го е сторил някой съсед. Или пък да е платил на боклукчиите да го направят. Но все пак това беше малък знак, че къщата не е била необитавана през цялата седмица.
Отдалечих се от нея по посока на езерото. Нощта беше леко ветровита, ясна, но прохладна. Големите стари дървета скърцаха и стенеха от вятъра. Беше все още рано да налитат комари. Над главата ми луната нарастваше към пълнолуние и само от време на време пред нея се прокрадваха леки като дантела облаци.
Идеална нощ за лов на елфи.
Почистих от листата и пръстта един малък участък, недалеч от брега, и извадих сребърното ножче от раницата. С дръжката му очертах кръг, след което отново го запълних с листа и клечки, запомняйки мястото. Стараех се да се концентрирам върху кръга, за да не позволя в него да се вмъкне някаква външна сила и да развали клопката. След това много внимателно приготвих примамката, като разположих в нея чашката и купичката. Сипах една лъжичка мляко в чашката, а купичката напълних с мед.
Отчупих къшей от хляба, който бях взел със себе си, и боднах палеца си с острието на ножа. Когато се появи малка капка кръв, я попих внимателно с къшея. След това го поставих в чинийката с окървавената повърхност надолу.
Клопката беше готова. Събрах си нещата и се скрих зад дърветата.
За да уловите елф, трябва да сте наясно с две страни на магията. Първата е името. Всичко на този свят си има име. Имената са уникални звуци и последователности от думи, присъщи на всеки индивид — нещо като темите в музиката. Ако знаете нечие име, вие можете да се свържете с него по магичен начин, точно както магьосниците могат да се докоснат до някого, ако притежаваш нещо от него — кичур коса, изрезка от нокът, капка кръв. Ако знаете нечие име, вие можете да установите магическа връзка с него, също както можете да се обадите и да говорите с някого, чийто телефонен номер ви е познат. Разбира се, познаването на името не е достатъчно — трябва да можете и да го произнесете правилно. Накарайте двама Джон Смитовци да ви кажат имената си и ще доловите разлики в тона и произношението, уникални за всеки един от тях. Магьосниците имат навика да колекционират имена на хора, духове и различни създания и да ги трупат в нещо като огромна картотека. Човек не знае кога може да му потрябват.
Другата част, която трябва да познавате, е теорията за магическия кръг. Повечето магии се нуждаят от кръг под една или друга форма. Очертаването му поставя границите на онова, което магьосникът се опитва да постигне. То му помага да рафинира магията си, да я фокусира и насочи по-ясно. Това се постига чрез създаване на своеобразна преграда, ограничена от периферията на кръга, която отклонява случайните външни магически енергии. За да получите кръг, достатъчно е да го очертаете на земята или да се хванете за ръце с други хора, или да наръсите аромати, докато обикаляте в кръг. През цялото време трябва да се съсредоточите върху намеренията си. И накрая, когато му вдъхнете искрица енергия, кръгът е готов.
Кръгът върши и още нещо — пречи на разните магически създания като елфите, дори и демоните, да преминават през него. Хитро, нали? Обикновено се използва точно за това. Доста по-трудно е да се направи кръг, който да ги задържи вътре. Тогава на помощ идва кръвта. Тя носи сила. Ако вземете малко кръв от някого, тя носи метафизично значение, един вид енергия. Може да е съвсем малко, но е достатъчно, за да затвори кръга.
Сега знаете как се прави това. Не ви препоръчвам обаче да пробвате у дома. Винаги нещо може да се обърка.
Скрих се зад дърветата и извиках името на елфа, който ми трябваше. Много ритмична последователност от срички — всеки път когато го срещах досега, той отговаряше на повикването Тут-тут. Напрегнах волята си да извикам името му, за да се превърне в зов, който ще го накара да се приближи едва ли не по собствено желание. Или поне на теория беше така.
Какво му беше името ли? Моля ви, да не си въобразявате, че магьосниците дават информация просто така? Нямате представа през какво съм минал, за да се сдобия с него.
Десетина минути по-късно Тут запърха над водите на езерото Мичиган. В първия момент го взех за отражение на луната върху леките вълни на езерото. На ръст беше около петнайсетина сантиметра. Имаше сребристи крилца на водно конче и бледо, красиво човешко лице, съответстващо на великолепието на елфите. Заобиколено беше от лек светлинен ореол. Косата му приличаше на къдрава сребриста пурпурна грива, като перата на райска птица.
Тут много обичаше хляб, мляко и мед — често срещан порок сред по-нисшите елфи. Те не могат да си доставят мед от пчелните кошери, а след като високите технологии превзеха млечните ферми, в техния свят настъпи истински глад за естествено мляко. Излишно е да обяснявам, че не са в състояние да отглеждат жито, да го жънат и да го мелят на брашно за хляб.
