— Законът за защита на дома — казах аз. — Той не е смъртно създание. Трябва да събере цялата си енергия, за да пробие бариерата около къщата.
— Ще успее ли? — каза тя.
Гласът й беше тънък и писклив. Тя продължаваше да задава въпроси, да събира информация и данни, водена от професионалните си инстинкти — подозирах, че разумът й просто бе дал накъсо. Това се случва на мнозина, когато за първи път видят отблизо демон.
Спуснах се към нея, грабнах я за ръката и я повлякох към лабораторията.
— Слизай долу! — изкрещях аз, отворих вратата и й показах стълбата.
— Но там е тъмно — протестира Сюзан. — О, боже! — примигна тя към кръста ми. — Хари? Защо си гол?
Погледнах и се изчервих. Хавлията сигурно е паднала, докато съм се мятал насам-натам. Когато наведох глава, по лицето ми започнаха да се стичат струйки шампоан, които влязоха в очите ми и засмъдяха. Можеше ли да стане по-зле?
От входната врата се разнесе разкъсващ звук и демонът жаба се втурна напред с неуверени стъпки. Вече беше в къщата ми. Светлината от светкавиците все още сияеше зад гърба му и извън електрическия блясък на кръглите му опулени очи, насочени към мен, можех да разгранича само грозния му гърбав силует. Гърлото му се свиваше конвулсивно.
— По дяволите — казах аз. В критични ситуации съм много красноречив.
Избутах Сюзан към стълбите и се обърнах с лице към демона, с протегнати напред ръце, обърнати към него длани и разперени пръсти.
Устата на демона се отвори пак, издавайки мазен, храчещ звук.
— Vento riflittum16, изкрещях аз, придавайки на страха и тревогата си осезаема форма, която хвърлих от дълбините на пулсиращото си сърце през раменете и ръцете и я насочих към врага в момента, в който пръските демонска киселина полетяха към мен.
Ужасът и адреналинът ми се излъчиха от върховете на пръстите ми под формата на вятър, със скорост, достатъчна да смъкне скалпа на човек. Те пресрещнаха демонската киселина, разбиха я на дребни пръски обратно към него и го отблъснаха няколко крачки назад, въпреки че той бе забил ноктите си в килима.
Киселината опръска кожата му като с електрически искри, но видимо не му причини нищо. За сметка на това тъканта на връхната му дреха се разпадна за секунди, а килимът и мебелите ми бяха съсипани.
Демонът разтърси глава, за да се окопити. Обърнах се към далечния ъгъл до вратата, протегнах ръка и протръбих силно: Vento servitas!17 Светлият, гладък магически жезъл проблесна в мрака и полетя към мен, понесен от по-лек порив на същия вятър. Сграбчих го здраво и го насочих към демона, призовавайки всички силови линии по дължината на равните непрекъснати жили на дървото на жезъла. Протегнах го хоризонтално и извиках:
— Вън! Вън! Вън! Ти не си добре дошъл тук! — Малко пресилено драматично, но когато имате демон в дневната си, нищо не е прекалено.
Демонът жаба присви рамене, заби широките си крака в пода и изръмжа, когато вълна от невидима сила заструи от върха на жезъла ми към него и се опита да го помете. Усещах съпротивата му, натискът срещу жезъла беше толкова силен, все едно бях опрял върха му на желязна греда и се опитвах да я прекърша.
Напрягахме се мълчаливо в продължение на няколко секунди, докато накрая проумях, че той е прекалено силен за мен. Нямаше да успея да го разкарам като някое дребно дяволче или незначителен полтъргайст. Не след дълго щях да се изтощя и щом успееше да тръгне отново напред, той щеше да ме разяде с киселината си или да ме разкъса на парчета. Беше по-силен от всеки смъртен, значително по-бърз и нямаше да спре, докато не умра или не изгрееше слънцето — което и от двете да настъпеше по-рано.
— Сюзан — извиках аз запъхтяно. — Долу ли си?
— Да — отговори тя. — Той тръгна ли си?
— Не съвсем.
Дланите ми бяха потни и полираното дърво на жезъла започна да се плъзга. Паренето от шампоана в очите ми се засили и блясъкът на демонските очи стана още по-ярък.
— Защо не го изгориш? Застреляй го! Гръмни го! — В гласа й се чувстваше нещо въпросително, като че ли тя търсеше нещо долу в лабораторията.
— Не мога — отговорих аз. — Не съм в състояние да напомпам достатъчно сила и да убия чудовището, без да хвърля всичко около нас във въздуха. Трябва да се махнеш от тук!
Умът ми трескаво работеше, пресмятах възможностите и изходите, резервите си от енергия, всичко съвсем трезво и рационално. Това същество бе дошло тук заради мен. Ако успея да го отклоня, от една страна, към спалнята и банята, Сюзан може би ще може да избяга. От друга страна, ако е получил заповед да убие мен и евентуалните свидетели, след като свърши с мен, той просто ще тръгне след нея. Трябваше да намеря друг изход. И тогава си спомних нещо.
— Сюзан! — извиках аз. — Долу на масата има една пластмасова бутилка. Изпий каквото има в нея и си помисли, че си далече от тук. Разбра ли? Мисли непрекъснато, че си далече.
— Намерих я — извика в отговор тя след миг. — Гадна е.
— По дяволите, това е отвара. Ще те измъкне от тук. Изпий я!
Чу се звук от преглъщане и тя отново се обади:
— А сега какво?
