Демонът се влачеше и клатушкаше напред, тромаво, но доста бързо. С една ръка вдигнах жезъла към небето, а с другата насочих пръст към демона. Беше много опасно да привлека силата на бурята. Не съществуваше никакъв ритуал, който да й даде форма, нито кръг да ме защити, даже нямаше и думи, които да опазят разума ми от магическите енергии, които ще се втурнат през него. Насочих сетивата си нагоре към бурята, впримчих в тях безформената й мощ и ги оформих като потоци, които потекоха към мен и към върха на издигнатия жезъл.
— Хари? — извика Сюзан. — Какво правиш?
Тя се беше сгушила на земята във вечерната си рокля и трепереше. Гласът й бе слаб и тънък.
— Като дете играла ли си на една игра, в която всички си търкат краката в килима, хващат се за ръце, образуват верига, а последният от нея докосва някого по ухото, за да го удари с ток?
— Да — отговори тя объркана.
— Точно това правя и аз, но в по-голям мащаб.
Демонът изрева отново, подскочи с мощните си жабешки крака и се понесе във въздуха към нас, движейки се с неестествена и страховита грация.
Фокусирах цялата си останала воля във върха на жезъла, към облаците и бушувалата буря.
— Ventas! — изкрещях аз. — Ventas fulmino!19
От върха на жезъла излетя искра, насочи се към облаците и докосна вълнуващата се основа на бурята.
Адът се сгромоляса върху нас.
Нагорещена до бяло светкавица, вятър и дъжд се спуснаха върху мен, насочени право към върха на жезъла. Удариха върха на мокрото дърво със силата на парен чук, след това преминаха през ръката ми и мускулите ми се свиха конвулсивно, напрягайки цялото ми голо тяло. С всички сили се опитвах да задържа в ума си образа на това, което искам, и да насоча ръка към демона, който се спускаше към мен, да накарам енергията, която бушуваше през мен, да удари и разруши неговата плът.
Той беше едва на петнайсетина сантиметра, когато бясната стихия на бурята профуча през тялото ми, през ръката и през насочения към него пръст и го удари право в сърцето. Силата на удара беше толкова голяма, че той отхвръкна назад и нагоре и се задържа във въздуха, обхванат от корона ослепителна енергия.
Демонът се гърчеше, крещеше и размахваше жабешките си ръце и крака.
И тогава избухна в кълбо от син пламък. Нощта отново се освети ярко като ден. Едва успях да скрия очите си. Сюзан крещеше от страх, а мисля, че и аз бях крещял заедно с нея.
След това нощта отново стана спокойна. Върху нас заваляха пламтящите остатъци от нещо, за което не исках и да мисля, и падаха с пляскане и съскане като жарава наоколо по асфалта, по тротоара и в дворовете на съседните къщи. Внезапно вятърът утихна и дъждът премина в кротък ръмеж. Цялата енергия на бурята бе изчерпана.
Краката ми се подгънаха и аз приседнах, зашеметен и треперещ на улицата. Косата ми беше напълно суха и щръкнала. От почернелите връхчета на ноктите ми излизаше дим. Продължих да седя така, щастлив, че все още съм жив и мога да дишам. Имах чувството, че мога да пропълзя обратно в леглото и да спя няколко дни, въпреки че бях излязъл от него само преди половин час.
Сюзан също седна и примигваше пребледняла. Погледна ме.
— Какво ще правиш другата събота? — попитах я аз.
Продължи да ме гледа още известно време, след което се отпусна и легна настрани.
Чух от тъмното да се приближават стъпки.
— Призоваване на демони — каза един горчив глас с отвращение. — Освен другите зверства, които вече си извършил. Знаех си, че тази вечер заедно с вятъра подушвам черна магия. Ти си истинска напаст, Дрезден.
Обърнах глава настрани, за да погледна моя пазител Морган. Той се извисяваше, висок и едър в черния си тренчкот. Дъждът бе пригладил посивялата му коса и подчертаваше още по-дълбоко бръчките по лицето, наподобяващи следи от длето в камък.
— Не съм призовавал това създание — казах аз. Гласът ми бе заглъхнал от умора. — Но го пратих там, където му е мястото. Не видя ли?
— Видях, че се браниш от него — каза Морган. — Но не видях някой друг да го е извикал. Вероятно ти си направил това и си загубил контрол върху него. Във всеки случай то не би могло да ми навреди. А ти нямаше да спечелиш нищо, Дрезден.
Аз се изсмях уморено.
— Ласкаеш се — отговорих му аз. — Не бих повикал демон само за да го насъскам срещу теб, Морган.
Тесните му очи се присвиха още повече.
— Свиках Съвета — каза той. — Те ще пристигнат тук след две утрини. И ще чуят моите показания, заедно с доказателствата, които ще им представя срещу теб. — Един последен, слаб блясък на светкавица придаде на очите му някакъв див, налудничав блясък. — И тогава ще те осъдят на смърт.
Погледнах го за миг с недоумение.
— Съветът? — попитах аз. — Ще дойдат тук? В Чикаго?
Морган ми се усмихна с онази усмивка, която акулите пазят за малките тюленчета.
— В понеделник сутринта ти ще се изправиш пред тях. Не харесвам много задължението си на палач, но в този случай, Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, с удоволствие ще поема тази роля.
