Като оръжие тя не беше кой знае какво. Но беше реална и бе хвърлена от реална личност, от смъртен. И можеше да разруши целостта на магическия кръг.
Кутийката профуча във въздуха над окръжността на Виктор и я прекъсна точно в момента, когато той завършваше заклинанието и насочи подострената лъжица към бедното зайче. Енергията на бурята се втурна през цилиндъра, който Виктор бе направил, за да я привлече, но той вече не беше затворен.
Бурята нахлу с цялата си мощ в стаята, бясна, неуправляема и разфокусирана — ярки цветове и яростно свистене на ураган. Предметите се разлетяха във всички посоки, включително и ние двамата с Виктор, вторичният пръстен с гърчещите се Бекитс бе разчупен и те бяха запратени безмилостно към стената.
Хванах се за парапета и се държах за него с всички сили, докато бурята беснееше около мен и разнасяше из въздуха необуздани, магически сили. Тя бушуваше все едно под натиска на огромни водни маси, търсещи изход.
— Копеле — крещеше Виктор заедно с вихъра. — Защо просто не умреш?! — Вдигна ръка към мен и изрече нещо, след което пространството между нас се изпълни с огън и нажежен въздух.
Улових част от огромната енергия, която изпълваше стаята, и издигнах пред себе си непробиваема, висока стена, стиснал очи за максимална концентрация. Десет пъти по-трудно беше да вдигна щита, без помощта на моята гривна, но успях да блокирам пламъка и го запратих право нагоре към твърдия въздушен купол, който не позволяваше на магията на Виктор да премине. Отворих очи навреме, за да видя как той облиза гредите на тавана и те веднага пламнаха.
Въздухът все още кънтеше от енергия, след като кълбото от пламъци отмина. Когато Виктор видя, че се изправям, изръмжа, протегна ръка встрани и произнесе някакви призоваващи думи. Към него се устреми някаква извита пръчка, която приличаше на бедрена кост, той я хвана с една ръка и я обърна срещу мен, с вид на човек, който държи оръжие.
Проблемът с повечето магьосници е, че те могат да мислят и да реагират само в една посока — магията. Не вярвам Виктор да е очаквал да се изправя, да се хвърля към него, да го ударя с рамото си в гърдите и да го запратя в стената. Приведох се и забих коляно между краката му. Дъхът му излезе със свистене и той се преви на две. Аз закрещях яростно и несвързано и започнах да го ритам в главата.
В този момент чух някакво металическо щракане зад себе си и успях да обърна глава навреме, за да видя как голият Бекитс насочва към мен автоматичен пистолет. Хвърлих се на една страна едновременно с изстрела. Нещо горещо се впи в бедрото ми и аз се превъртях настрани към кухнята. Чух Бекитс да проклина. Последваха няколко щракания едно след друго. Пистолетът беше засякъл. При толкова много магии във въздуха, имаше късмет, че не експлодира още първия път.
През това време Виктор разтърси края на тръбестата кост, която държеше, и на килима изпопадаха половин дузина изсушени кафяви скорпиони. Белите му зъби проблеснаха на фона на почернялото му лице и той изръмжа:
— Scorpis, scorpis, scorpis!
Очите му блестяха от ярост и луд гняв.
Единият ми крак не реагираше на сигналите от мозъка и аз изпълзях обратно в кухнята, подпирайки се на двете си ръце и на все още действащия крак. В трапезарията на балкона скорпионите се размърдаха и започнаха да растат. Най-напред един, след това и останалите се ориентираха към кухнята и запълзяха към мен все по-бързо, като непрекъснато се уголемяваха с приближаването си.
Виктор изрева доволно. Двамата Бекитс се изправиха, голи и диви, насочили оръжия, а в очите им се четеше дива и кръвожадна омраза.
Опрях се с рамо на един шкаф. Нещо изтрака и една метла се стовари върху мен, дръжката й ме удари по главата, преди да падне на пода до мен. Грабнах я, а сърцето ми биеше до пръсване.
Стая, пълна със смъртоносен наркотик. Зъл магьосник на собствен терен. Двама луди с пистолети. Цяла буря от дива магия, която търси да взриви нещо. И половин дузина скорпиони като онзи, от който едва се отървах преди малко, с размери на чудовища от филм на ужасите. Само минута до края и никакви шансове за таймаут за куотърбека27.
Като цяло, изгледите бяха лоши за моя отбор.
С мен беше свършено. Нямах възможност за изход от кухнята, нито време да използвам някакво експлозивно заклинание от толкова кратко разстояние. Смъртоносните скорпиони щяха да ме разкъсат на парчета, преди Виктор да ме пръсне със своята магия или озверелите за кръв Бекитс да успеят да си оправят пистолетите и да ми вкарат още няколко куршума. Кракът започна адски да ме боли, макар че това беше по-добре от загуба на съзнание или шок, но в момента не беше най-голямата ми грижа. Стиснах здраво метлата — единственото ми жалко оръжие, а на всичкото отгоре не бях и достатъчно подвижен, за да я използвам.
