— Давайте — отвърнах аз окуражително. — Нямам какво да губя. Ще превърна тази къща в такова огнено кълбо, в сравнение, с което Хирошима би изглеждала като детска играчка. Ще ме зарадвате.
— Млъквай! — извика Виктор. — Кой беше? Кой те прати?
Ако издам Моника, той може да я настигне, ако успее да излезе жив от тук. Нямаше смисъл да рискувам. Затова го пратих по дяволите.
— Запалете колата — изръмжа Виктор. — Излезте през вратата на верандата. Скорпионите ще избият всичко живо на долния етаж.
Чух шум от движение, някой отвори вратата към верандата в задната част на къщата. Огънят продължи да се разпространява. Димът постепенно се сгъсти.
— Трябва да тръгвам, Дрезден — каза Виктор. Гласът му звучеше нежно, почти като мъркане. — Но първо искам да се срещнеш с някого.
Усетих леко присвиване в горната част на стомаха.
— Калшазак — прошепна Виктор.
Зажужа някаква енергия. Въздухът светна и заблестя в къдрави спирали.
— Калшазак — прошепна отново Виктор, този път по-силно и призивно.
Чух нещо, някакво далечно свистене, което започна да се приближава. Черният магьосник извика името за последен път, този път гласът му премина в крясък.
— Калшазак!
Къщата се разтресе от някакъв гръм и наоколо се усети задушлива сярна миризма. Повдигнах глава над ръба на шкафа, рискувайки един поглед.
Виктор беше застанал до плъзгащата се врата, която водеше към верандата. По тавана на къщата от тази страна шареха червено-оранжеви пламъци, долната стая бе изпълнена с дим и цялото пространство светеше с адски отблясъци.
На пода пред Виктор беше застанал демонът жаба, когото успях да прокудя миналата нощ. Знаех, че не съм го убил. Не можете да убиете самия демон, а само физическата обвивка, която той създава около себе си, за да се появи в света на смъртните. Ако бъде повикан отново, той без никакви трудности си създава нова обвивка.
Гледах като хипнотизиран. Само веднъж бях виждал някого да призовава демон — и бях убил стария си учител скоро след това. Създанието клечеше пред Виктор и очите му като синьо-бяла мълния, в които имаше яростен блясък, бяха вторачени в него. То изгаряше от нетърпение да се втурне и да разкъса на парчета смъртния, който беше дръзнал да го призове.
Очите на Виктор се разшириха лудо и заблестяха с трескава сила. По лицето му се стичаше пот и той наклони глава на една страна, като че ли хоризонтът пред него се беше изкривил и той се опитваше да компенсира. Благодарих си на ум, че бях затворил третото си око. Не бих искал да видя истинското лице на създанието — нито да добия представа за същността на самия Виктор.
Демонът издаде разочаровано изсъскване и накрая се обърна към мен с крясък. Виктор отпусна глава и се разсмя, волята му беше надвила над създанието, което беше повикал от отвъдното.
— Ето, Дрезден. Виждаш ли? Силните оцеляват, а слабите ще бъдат разкъсани на парчета. — Той махна с ръка към мен и заповяда на демона: — Убий го!
С мъка се изправих на крака, опирайки се на шкафа, за да мога да посрещна демона, който се надигна и започна бавно да пълзи към мен.
— За бога, Виктор — казах аз. — Не вярвах, че си толкова загубен.
Усмивката му веднага се превърна в ръмжаща гримаса. В ъгълчетата на очите се появиха страх и несигурност, въпреки че все още се смяташе за победител. Изкривих устните си подигравателно и погледнах към демона.
— Не знаеше ли, че не трябва да издаваш името му пред друг? — попитах аз. След това поех дълбоко въздух и извиках със заповеден тон: — Калшазак!
Демонът се закова на място и издаде свистене от уплаха и ярост, когато произнесох името му и насочих волята си срещу него.
— Калшазак! — изкрещях отново. Усетих моментално присъствието му вътре, в собствената ми глава, където то забесня и се загърчи като хлъзгава и слузеста гигантска попова лъжичка. Това напрегна ужасно силно слепоочията ми, видях звезди и за малко да ме извади от равновесие и да падна на пода.
Опитах се да кажа още нещо, но думите заседнаха в гърлото ми. Демонът изсъска в очакване и натискът в главата ми се увеличи още повече, опитвайки се да ме повали и да ме накара да се откажа от борбата, в който случай демонът щеше да получи свобода на действие. Блестящата синева на очите му стана още по-ярка, почти непоносима.
Странно, но си помислих за Джени Селс и за Мърфи, простряна бледа и безжизнена на носилката, и за Сюзан, сгърчена до мен, неспособна да се движи.
Бях надвил веднъж тази жаба. Можех да го направя отново.
Изкрещях за трети и последен път името на демона въпреки острата болка в гърлото ми. То прозвуча неясно и объркано и за миг си помислих за най-лошото, но Калшазак се изви отново и се хвърли яростно на пода, размахвайки крайници като отровена буболечка и яростно разкъса килима на едри парцали. Отпуснах се за миг, обзе ме слабост, която ме заплашваше със загуба на съзнание.
— Какво правиш? — извика Виктор и гласът му прозвуча почти като писък. — Какво правиш? — погледна той ужасен към демона. — Убий го. Аз съм твоят господар! Убий го, убий го!
