Скрити в сенките, кай’шарум’тингите бяха незабележими дори за онзи, който влезеше в нишите. Но ако се появеше някаква заплаха за дамаджата, те щяха да изскочат веднага и да засипят нападателя със заострено защитено стъкло, а миг по-късно щяха да се озоват между нея и опасността, поставили в пълна бойна готовност копията и щитовете си.
Кай’шарум’тингите и нарастващият брой техни сестри по копие охраняваха открито дамаджата, когато тя отиваше някъде, но Иневера предпочиташе да ги държи в сянка винаги когато бе възможно.
Най-после съветът бе разпуснат и дамаджата остана сама, заедно с двете ѝ най-доверени съветнички, дамаджи’тинга Кева и дъщеря ѝ, ний’дамаджи’тинга Мелан.
Дамаджата щракна леко с пръсти и Ашия и Мича скочиха безшумно на земята. Джарвах се появи иззад колоните и трите придружиха дамаджата до покоите ѝ.
Там ги очакваха съпругите дал’тинги на Избавителя Таладжа и Евералия. Погледите им се плъзнаха към дъщерите им Мича и Джарвах, но те знаеха, че не бива да разговарят с кай’шарум’тингите, докато охраняват дамаджата. А и без това нямаше какво толкова да си кажат.
— Банята ви е готова, дамаджа — каза Таладжа.
— Приготвени са и нови копринени одежди — додаде Евералия.
Ашия все още не можеше да повярва, че тези смирени, сервилни жени са съпруги на Избавителя, макар светият ѝ чичо да се беше оженил за тях години преди да дойде на власт. Веднъж дори си беше помислила, че жените крият своите умения и сила точно както самата тя бе научена.
Ала през годините Ашия беше прозряла истината. Таладжа и Евералия вече бяха съпруги само по име, след като утробите им бяха пресъхнали. Обикновени прислужници на съпругите в бяло на Избавителя.
„Но ако това е иневера — помисли си Ашия, — на тяхно място можех и да съм аз.“
— Ще ми трябва нова коприна — каза Иневера. — Избавителят е… на път. До завръщането му ще нося само тъмни цветове.
Жените кимнаха и бързо се отдалечиха, за да изпълнят заповедта.
— Има и други новини. — Иневера се обърна, като срещна първо погледите на Кева и Мелан, след което се плъзна към Ашия и останалите ѝ сестри по копие. — Енкидо е мъртъв.
Ашия си представи палмата и се преви под вятъра, който я връхлетя. Тя се поклони на дамаджата. Застаналите на крачка зад нея Мича и Джарвах направиха същото.
— Благодаря ви, че ни казахте, дамаджа. — Гласът ѝ беше спокоен и равен, очите ѝ бяха забити в пода, но не изпускаха нищо, което ставаше наоколо. — Няма да ви питам дали е загинал с чест, защото не мога да си представя да е станало иначе.
Иневера кимна.
— Честта на Енкидо не познаваше граници още преди да отреже езика и дървото си, за да служи на предшественичката ми и да научи тайните на шарусахка на дама’тингите.
Мелан леко настръхна при споменаването на предшественичката на Иневера, майка на Кева и баба на Мелан, дамаджи’тинга Кеневах. Говореше се, че дамаджата е удушила възрастната жена, за да поеме контрола върху жените от племето. Кева не реагира по никакъв начин.
— Енкидо беше убит от променящ се алагай, телохранител на един от принцовете на Ний — продължи Иневера. — Тези демони мимици могат да приемат всякаква форма, истинска или въображаема. Наблюдавах, докато самият Избавител се бореше с един от тях. Енкидо умря, докато изпълняваше дълга си, защитавайки Аманвах, Сиквах и техния почтен съпруг, сина на Джесъм. Братовчедките ви са живи заради неговата саможертва.
Ашия кимна и прегърна центъра си, за да приеме новината.
— Този… променящ се демон жив ли е още?
Ако беше, тя щеше да намери начин да го проследи и да го убие дори ако се наложеше да се спусне чак до бездната на Ний.
Иневера поклати глава.
— Аманвах и синът на Джесъм отслабиха съществото, но всъщност дживах ка на пар’чина отне нечестивия му живот.
— Значи, трябва да е забележителна жена, щом е успяла там, където почтеният ни учител се е провалил — каза Ашия.
— По-добре внимавай с нея, ако пътищата ви някога се пресекат — съгласи се дамаджата. — Тя е почти толкова силна, колкото и съпругът ѝ, но се боя, че и двамата са пили твърде много от магията на алагаите, а заедно с нея са погълнали и лудостта им.
Ашия допря дланите на ръцете си, без да отмества очи от пода.
— Моите сестри по копие и аз молим дамаджата да ни пусне да излезем в нощта и всяка от нас да убие по седем алагаи в негова чест, по един за всяка райска колона, която ще води изгубения ни учител по самотния път.
Дамаджата размърда пръсти.
— Разбира се. Помогнете на шарумите.
Докато Ашия рисуваше защити върху ноктите си, ръката ѝ не трепваше. Не ги беше оставила дълги, както бе модерно сред разглезените съпруги и някои дама’тинги. Ученичките на Енкидо подрязваха своите малко над възглавничките на пръстите, за да могат по-добре да държат оръжията си.
