Черепният трон полностью

Демонът скочи към нея, но тя го отблъсна встрани с щита си и го запрати към един от другите дал’шаруми, който гневно го прониза. Ударът бе точен и щеше да го убие, но воинът издърпа копието си и го намушка отново и отново в изблик на неконтролируема ярост.

Друг демон скочи към гърба му и на Ашия ѝ се наложи да изблъска воина настрани, за да го прободе. Нанесе светкавичен удар, но под неподходящ ъгъл и засилилият се демон изби оръжието от ръката ѝ.

Ашия отстъпи назад, като отби с щита си ударите на ноктестите му лапи. Демонът се опита да се хвърли върху нея, но тя тикна ръба на щита си в устата му и го повдигна, разкривайки уязвимия му корем. С един ритник го запрати по гръб на земята и преди да е успял да се изправи на крака, се хвърли върху него и заби ножа си в гърлото му.

Тъкмо се изправяше на крака, когато нещо я удари по тила. Тя рязко се извъртя и се озова лице в лице с шарума, когото току-що беше спасила. Той я гледаше безумно и стойката му излъчваше очевидна агресия.

— Как се осмеляваш да ме докосваш, жено? — изкрещя мъжът.

Ашия погледна бързо към бойното поле. Последният от демоните беше повален, нейните шарум’тинги бяха невредими и се бяха събрали в стегната формация. Студените им очи се бяха втренчили в шарума. Раненият мъж все още лежеше на земята, но останалите се приближаваха с намерението да я обградят.

Не правете нищо — казаха пръстите на Ашия на другарките ѝ. — Аз ще се справя с това.

— Намери центъра си! — изкрещя тя на мъжа, който отново се канеше да я нападне. — Дължиш ми живота си!

Шарумът се изплю на земята.

— Щях да убия този алагай толкова лесно, колкото се справих и с другия.

— Другия, когото пратих в безсъзнание в нозете ти? — попита Ашия. — Докато сестрите ми посичаха купищата полски демони, които щяха да ви избият всичките?

В отговор мъжът замахна с копието си с намерението да я удари през лицето. Ашия го улови за дръжката и започна да го извива, докато не чу как китката на мъжа се счупи.

Останалите шаруми приближаваха в безмилостна редица, магията пулсираше в аурите им, усилвайки присъщите им агресия и женомразство. Достатъчен бе срамът да изгубят в битка и да се налага да бъдат спасявани. Да бъдат спасявани от жени…

Ашия се извъртя зад гърба на воина, за да изрита следващия мъж в лицето. Той падна, а тя вече нападаше третия, като отби встрани копието му и нанесе удар с дланта си в челото му. Зашеметен, той отстъпи няколко крачки назад, докато Ашия не го довърши с удар, който го запрати върху другите двама, опитващи се да се изправят на крака.

Когато мъжете се съвзеха, те се оказаха обградени от шарум’тинги, насочили копията си към тях.

— Срамота. — Ашия повдигна воала си, за да се изплюе в краката на мъжете. — Владеете шарусахк толкова слабо, колкото и контрола си, позволявате си да се опиете от магията на алагаите. Приберете другаря си и се върнете в частта си, преди да съм изгубила търпение.

Тя не изчака отговора им и потъна в нощта, следвана по петите от сестрите си по копие.

Нашите братя по копие са готови по-скоро да ни нападнат, отколкото да приемат помощта ни — каза с езика на пръстите Джарвах, докато тичаха.

Засега — отвърна по същия начин Ашия. — Скоро ще се научат да уважават шарум’тингите. Ние сме кръв от кръвта на Избавителя, който ще поправи тази неправда преди Шарак Ка.

Ами ако светият ми баща не се върне? — попита Джарвах. — Как ще се отрази това на армиите на Еверам?

Ще се върне — отвърна Ашия. — Той е Избавителят. В негово отсъствие трябва да бъдем пример за всички. По-бързо. Не сме убили дори половината алагаи, които са нужни, за да улесним прехода на нашия учител към Рая.

Те продължиха да обикалят, но повечето шаруми познаваха добре нощта — и собствените си недостатъци — така че момичетата не откриха нищо друго, което да заслужава вниманието им. Отдалечиха се още повече, оставяйки патрулите от дал’шаруми зад гърбовете си, излязоха от Лабиринта и навлязоха в голата нощ, както я наричаха северняците.