Черепният трон полностью

Едва бе успял да произнесе думите, когато едно от мятащите се пипала на демона намери пролука в защитите на Асъм и нанесе силен удар. Магията попречи на крайника да го докосне, но ударът беше толкова силен, че го запрати във въздуха.

Ашия вече се движеше; тя се претърколи и скочи на крака, стиснала копието в ръката си. Изучаваше мимика със защитеното си зрение, но той не приличаше на нито един от демоните, които беше виждала досега. Всеки алагай — всяко живо същество — имаше енергийни линии. Същността на дама’тингския шарусахк беше да разкъса тези линии, като нанася удари върху точките, където те се срещаха.

Но линиите на демона бяха безформени като тялото му, изпъкваха и се скриваха, непрекъснато се променяха. Тя долови някаква схема в това, но не беше способна да я разчете напълно, защото цялото ѝ внимание беше съсредоточено върху усилието да остане жива.

Магията, която беше извлякла при първия удар, се надигна в тялото ѝ, правейки я невероятно бърза и силна. Рогатите пипала се приближаваха към нея от всички страни, но тя ги отблъскваше с копието си.

Съществото се изкашля и изплю пламък като огнен демон, но също като огнен демон то стисна очи и в този миг тя отскочи встрани и го нападна от друг ъгъл. Този път не се опита да нанесе смъртоносен удар, а нанесе десетина по-леки.

В началото всяка рана пламваше ярко, когато сукървицата на демона изпускаше сурова магия като дим от огън. Но след това отворът се заприщваше и мястото около раната избледняваше, докато плътта на демона зарастваше.

Мимикът изпищя и този път Ашия не успя да реагира бързо, когато той изплю мълния към нея. Тялото ѝ бе разтърсено от болка, каквато никога не бе изпитвала, и тя бе подхвърлена във въздуха с вцепенени крайници. Помисли си, че ще изгуби копието си, но когато падна на земята, то остана стиснато във вкочанената ѝ ръка. И да искаше, не можеше да го пусне.

Но също толкова бързо, колкото я бе обхванала, болката се разсея и мускулите ѝ се отпуснаха. Цялото ѝ тяло гореше, но в нея все още имаше магия, която вече я облекчаваше. Тя вдигна поглед и видя, че Асъм се е върнал в битката и нанася удари по мимика, докато братята му го нападаха от всички страни.

Савас бе уловил две пипала в боласите си и защитената верига ги държеше здраво, пречейки им да се стопят. Друго беше хванато в капана за алагаи на Халам.

Но дори това като че ли представляваше дребно неудобство. Скоро демонът се измъкна от боласите и залюля напред-назад Халам, който се беше вкопчил в пръта на примката. Останалите се втурнаха да помагат, но скоро бяха изтласкани от борбата.

Асъм продължи да удря демона и докато вдигаше щита си, Ашия забеляза повтарящ се мотив в магията на съществото. Дори този звяр разполагаше с ограничени запаси и тя виждаше как енергията се отдръпва и приижда, изцелява раните му, захранва ударите му, променя тялото му.

С всеки удар, който нанасяше, Асъм грееше все по-ярко, а демонът все повече потъмняваше. Ако успееха да го задържат в безизходно положение достатъчно дълго, победата им беше неизбежна.

Ашия изтича обратно и заби копието си в пипалото, хванато от мъжете в капана за алагаи. Прониза го в основата, разсичайки крайника. Демонът затвори раната, но пипалото и магията, която се съдържаше в него, се въргаляха на земята, вече не като част от цялото.

На гърба на мимика пораснаха очи, той размаха рога и нокти, за да отблъсне нападателите, но Ашия виждаше енергийните му линии и знаеше, че вниманието му е насочено към Асъм. Демонът го просна на земята и отвори устата си, която бързо се разрасна до гигантски размери.

Ашия не знаеше дали съществото възнамеряваше да прегризе мъжа на две или да го погълне целия, но не му позволи да направи каквото и да било, като използва момента, в който едно пипало се вдигна нагоре, за да се приближи до него, и го промуши с копието си. Острите му рога разкъсаха робата ѝ, изкъртиха бронираните плочки и намериха меката плът отдолу. Тя се просна на земята, плюейки кръв, като се молеше на Еверам Асъм да е използвал отвличането на вниманието му, за да се възстанови.

Демонът наистина се беше поколебал, но Асъм не се възползва от това, за да избяга. Докато съществото изрева от болка с невъзможно голямата си уста, Асъм приклекна и скочи право в нея.

Силният му отскок го прехвърли над редицата зъби и го вкара право в гърлото на алагая. Ашия виждаше как енергийните му линии се разкъсаха, когато извлече цялата си магия, за да изцели пораженията, които защитената кожа на Асъм несъмнено нанасяше по вътрешностите му. Всичките му крайници, с изключение на онези, които даматите бяха хванали в капана на защитеното сребро, се сляха в едно голямо кълбо.

Безформената маса се гърчеше и се разпъваше на всички страни. Задавеният демон не можеше дори да изпищи. Ашия виждаше как връзките му се разкъсват и знаеше, че краят му е неизбежен, но дали щеше да отнесе и съпруга ѝ със себе си? Асъм беше все още жив, все още се биеше, но дори той не би издържал дълго, без да диша.