Черепният трон полностью

Тя събра сили и се изправи, включвайки се отново в битката. Даматите около нея не можеха да използват оръжия, но нейният закривен нож беше дълъг един фут и бе толкова остър, че можеше да избръсне косъмчетата по крака на паяк. Тя го заби до дръжката в желатиновата маса и я разряза.

От раната изригна сукървица и я заля цялата, но Ашия не отстъпи, а продължи да реже. Най-после навън изскочи един от защитените юмруци на Асъм, пламтящ от магия. После се появи и втората му ръка, двете сграбчиха ръбовете на раната и я разкъсаха отвътре.

По тялото на демона се отвориха хиляди усти, които изпищяха едновременно, преди съществото да рухне неподвижно на земята.

Асъм стоеше там, облян в сукървица и сияещ като слънцето. Също като благословения ѝ чичо.

Като самия Каджи.

Неговите братя дамати и останалите шаруми, включително Хошкамин и Асукаджи, паднаха на колене пред него. Ашия също го почувства. Тя разбираше какво се беше случило, но инстинктът да коленичи беше силен. Положи огромно усилие на волята, за да остане права.

— Силата на Ний отново порасна при Новолунието, братя! — извика Асъм. — Това е само един от нейните каи, които ще се появят. След като баща ми преследва Алагай Ка по ръба на бездната ѝ, шарумите не са достатъчни, за да удържат позициите срещу Нея. Всеки мъж трябва да се бие, ако искаме да спечелим Шарак Ка! Баща ми превърна слабите кхафити в кха’шаруми! Чините в чи’шаруми! Дори жените, като моята благословена дживах ка, бяха наречени шарум’тинги! — Той простря ръце над събралите се дамати. — От всички в Красия само ние, духовниците, чакаме да бъдем призовани! Но краят на чакането ни настъпи, братя! Както моят баща призова другите да се бият, така и аз призовавам всички в бяло да се присъединят към Алагай’шарак! Кръвта на Избавителя трябва първа да излезе в нощта. Наричам ви шар’дама, воини духовници, и ние ще преведем Красия през най-мрачните ѝ времена!

Последва момент на тишина, но после събраните мъже се разкрещяха ликуващо. Дори Хошкамин, Шарум Ка и поддръжник на Джаян, не се сдържа и вдигна свитата си в юмрук ръка, присъединявайки се към ликуването.

— Шар’дама! Шар’дама! Шар’дама!

Кадживах спеше в детската стая, когато Ашия и Асъм се промъкнаха в покоите си. Асукаджи и останалите дамати бяха отишли при дама’тингите, за да се погрижат за раните си, но Ашия и Асъм, препълнени с открадната магия, вече бяха изцелили всяка своя рана и натъртване.

Нямаше никакво съмнение какви бяха намеренията на Асъм, когато той събори Ашия върху възглавниците. Тя също го почувства и го придърпа към себе си с едната си ръка, докато с другата сваляше воала си, за да го целуне.

Тръпката от битката, гордостта, която изпитваха един от друг, и енергията бушуваха в тях като афродизиак, на който никой не можеше да устои.

Ашия препъна съпруга си, просна го по гръб на леглото и го възседна.

— Казвали са ми, че тези зеленоземски легла може да се използват и за по-добри неща от спането.

Тя го целуна отново. Членът на Асъм стърчеше под робата му като прът на палатка.

— Аз… все още съм пуш’тинг.

Той изстена, когато тя го стисна.

— Утре, може би — отвърна Ашия, събличайки робата си. — Тази нощ си мой съпруг.

— Нарушихте декрета ми, както и този на Шар’Дама Ка — каза Ашан, седнал на Черепния трон. Всички усещаха гнева в гласа му и той не беше поза. От мястото си над трона Иневера го виждаше как танцува в аурата му. — За излизането в нощта на Новолунието и воденето на Алагай’шарак. Какво ще кажете в своя защита?

Всички затаиха дъх в очакване на отговора и в стаята се възцари пълна тишина. Тронната зала беше препълнена до пръсване; присъстваха всички дамати от Дара на Еверам, както и висшите шаруми и дама’тинги. Слухът за нощната битка беше достигнал до всяко ухо в града и всички говореха за шар’дама. Иневера се съмняваше, че духът може да бъде върнат обратно в бутилката.

Най-отпред се бяха изстъпили непокорният Асъм и Асукаджи. Зад тях стояха останалите дамати, заедно с дамаджите на съответните племена. Повечето от възрастните мъже бяха пребледнели от гняв и аурите им се пропукваха. Те бяха принудени да приемат синовете на Ахман за свои наследници, но след изчезването на Избавителя и провинението на даматите мнозина се молеха трескаво това да е шансът им да се отърват от момчетата и да си върнат контрола над племената.

Иневера искаше да разреши въпроса насаме, но Ашан, проявявайки нетипична за него упоритост, ѝ беше отказал. Предпочете да държи момчетата на разстояние, защото се страхуваше, че ако им позволи да застанат близо до него, щеше да ги удуши от ярост.