Черепният трон полностью

Лийша ги наблюдаваше от кралската ложа — редица седалки, разположени зад подиума на трона. Слънцето се беше спуснало ниско, под високите прозорци на тронната зала. Дневната светлина беше слаба и през защитените си очила тя смътно различаваше самодоволните им аури.

Заедно с нея в ложата седяха херцогинята майка, Уонда и принцеса Лорейн от Мливари. Месечният цикъл на Мелни все още не беше дошъл и Арейн ѝ беше забранила да присъства.

Лийша за пръв път виждаше мливарската принцеса, след като пристигнаха новините за красиянската победа. Лорейн също знаеше предварително за нападението. Лорд Самент би трябвало да е яздил редом с Тамос, докато кавалерията му е нападала, и оттогава не се беше чуло нищо за него.

Лорейн се беше скрила в посолството, охранявано от патрули на Планинските копия, докато не научи за пристигането на емисаря. Тя като че ли се беше състарила през последните няколко дни. Под очите ѝ имаше тъмни кръгове, които дори пудрата не можеше да скрие напълно, но погледът ѝ не бе изгубил остротата си.

Райнбек и братята му гледаха с омраза от подиумите си, но красиянците не се уплашиха. Даматът крачеше смело напред, следван от шарумите, които носеха голяма лакирана кутия.

Стражите спряха дамата, преди да е преполовил пътя към трона, и мъжът се поклони ниско.

— Аз съм дама Горджа. Нося съобщение от моя господар и говоря с неговия глас.

Той разгъна пергамента и започна да чете:

— „Поздрави на Райнбек Трети, херцог на Анжие, в годината на Еверам 3784… Заклевам се пред Еверам, че ти наруши дадената пред Създателя и Неговите деца за Ала дума, като ни нападна по време на свещеното Новолуние, когато всички мъже са братя. Според евджахския закон трябва да умреш.“

Разнесоха се гневни гласове в залата, но дама Горджа не им обърна внимание и продължи да чете:

— „Но милостта на Еверам е безкрайна и Неговата божествена справедливост няма да се простре върху твоя народ, с който винаги сме искали само братски, приятелски отношения. Уреди делата си и сам отнеми живота си заради това, че заповяда извършването на такава мерзост. В първия ден на пролетта наследникът ти ще ми достави главата ти и ще му бъде позволено да допре чело в килима пред нозете ми. Направи го и ще пощадя хората ти. Разочаровай ме и ще накараме Анжие да си плати, като стоварим безкрайната справедливост на Еверам върху всички вас. Очаквам отговора ти — Джаян асу Ахман ам’Джардир ам’Каджи, Шарум Ка на Красия, господар на Водохранилището на Еверам, първороден син и наследник на Ахман асу Хошкамин ам’Джардир ам’Каджи, познат още като Шар’Дама Ка, Избавителя.“

Когато даматът вдигна поглед от пергамента, лицето на Райнбек беше станало яркочервено.

— Очакваш от мен да се самоубия?

Дама Горджа се поклони.

— Ако обичате народа си и желаете да не бъде наказан заради престъплението ви. Но дори на юг се знае, че херцог Райнбек е дебел, развратен и безсеменен кхафит, който не заслужава трона си. Господарят ми очаква да откажете и да си навлечете божествения гняв на Еверам.

— Еверам няма думата тук, дама — каза Напътственик Питър.

Дама Горджа се поклони.

— Простете, Ваша Светлост, но Еверам има власт над всичко.

Райнбек изглеждаше така, сякаш се беше задавил с пилешка кост, лицето му беше придобило почти пурпурен цвят.

— Къде е тялото на брат ми? — тросна се той.

— А, да — рече дама Горджа и щракна с пръсти.

Двамата шаруми се приближиха към трона със своята лакирана кутия.

С приближаването на кутията Лийша почувства нарастващ ужас. Джансън и половин дузина Дървени войници ги спряха, преди да стигнат до стъпалата, и шарумите застанаха невъзмутимо, докато първият министър погледна вътре.

— Нощ! — изкрещя Джансън и се извърна ужасѐн настрани.

Измъкна една кърпичка от джоба си и задиша тежко в нея.

— Донесете я тук — нареди Райнбек и двама от стражите отнесоха кутията до трона.

Питър и Микаел станаха от троновете си и се приближиха, докато херцогът вдигна капака.

Микаел ахна, а Питър задиша тежко. Не беше толкова бърз като Джансън и повърна в ръката си и върху предницата на чистата си роба. Райнбек само погледна хладнокръвно съдържанието и махна с ръка да отнесат кутията.

— Искам да видя тази кутия, Уонда — каза Арейн.

— Да, майко — рече момичето и пресече пътя на стражите, насочвайки ги към кралската ложа.

Джансън отиде бързо при херцогинята майка.

— Ваша Светлост, не Ви съветвам…

Но Арейн не му обърна внимание и отвори кутията. Лийша бързо се изправи. Вече се беше досетила какво е съдържанието ѝ, но трябваше да го види със собствените си очи. Беше по-ужасно, отколкото си бе представяла.

Вътре имаше два големи запечатани буркана от защитено стъкло, пълни с нещо, което приличаше на камилска пикня. В единия плаваше главата на Тамос, в другия — на лорд Самент. Гениталиите на Тамос бяха отрязани и натъпкани в устата му. Устата на Самент беше пълна с фъшкии.

Гледката я преряза като нокти на демон, но тя се беше приготвила вътрешно и не показа болката си. В погледа на Лорейн също имаше повече ярост, отколкото ужас.