Черепният трон полностью

— Няма — отсече Джаян. — Моите наблюдатели шпионират племето на Хралупата от известно време. Патрулите им не са стигнали чак толкова далеч, от тази страна на голямата гора.

Кхеват погледна към Асави.

— Може би трябва да се допитаме…

— Вече хвърлих заровете по молба на Шарум Ка — рече дама’тингата. — Синът на Избавителя ще разбие портите и ще изсипе хиляди дал’шаруми в града, преди още да е изтекъл първият ден.

Джаян се приближи до окачения на стената гоблен, върху който бе избродирана карта на Теса, и посочи с копието си.

— Колко воини ще останат във Водохранилището на Еверам?

Той не погледна към Абан, но малцина от присъстващите можеха да броят до толкова много, затова кхафитът отговори най-бързо:

— Трийсет и пет хиляди шаруми остават в блатните земи. Сто и двайсет кай’шаруми, шест хиляди четиристотин и шест дал, девет хиляди сто трийсет и четири кха и деветнайсет хиляди осемстотин седемдесет и шест чи.

— Ще поведа двайсет хиляди шаруми на изток. — Джаян се обърна към Кхеват. — Дамате, ти ще ме придружиш до манастира и ще останеш в него с хиляда мъже. Ще го укрепиш, за да приеме плячката от Анжие, далеч от любопитни очи.

Кхеват се поклони.

— Да, Шарум Ка.

— Капитан Керан ще поеме командването на обсадата на Лактън заедно с брат ми Шару, който ще командва сухопътните ни сили.

Керан и Шару се поклониха.

— Както наредите, Шарум Ка.

— Джурим. Договорът на баща ми с Хралупата не ни забранява да откраднем това-онова. Тук и тук. — Джаян посочи селата край южната граница на провинция Хралупата. Макар технически да се водеха лактънски, селищата се намираха твърде далеч от Пристан, за да имат някаква стратегическа стойност, и племето на Хралупата ги беше добавило към своята територия. — Вземи триста мъже. Не оставай на едно място по-дълго, отколкото е необходимо, за да го обереш и опожариш, и не действай предсказуемо. Нека си мислят, че хората ти са много повече.

Джурим се поклони, зарадван от възможността.

— Няма да е достатъчно, за да докара воините им на наша територия, но ще привлече вниманието и патрулите им на юг. — Пръстът на Джаян се плъзна по картата на изток от Пристан, пред блатата, докато не стигна до тънката черта, която водеше на север. — Аз ще поведа моите хора на север по Пътя на Старо Могилово. Ще заобиколим Хралупата и ще нападнем неочаквано Анжие. — Той се усмихна. — А те няма да са подготвени, щом дама Горджа отнесе посланието си.

Бележката беше написана с едрия почерк на Дарси Кътър. Също като самата жена, посланията ѝ не губеха време и преминаваха направо към въпроса. Вместо дългите писма, които пишеха останалите, кореспонденцията с Дарси представляваше купчина кратки бележки, всяка представяща отделен проблем.

— Ядроните да ги вземат — каза Лийша.

Уонда, която лакираше лъка си, вдигна глава.

— Кое?

— Нещата в Хралупата се разпадат — отвърна Лийша и потърка наедрелия си корем. — И ако остана още дълго време тук, няма да мога да пътувам до там, докато не се роди детето.

— Как да си тръгнем без Роджър? — попита Уонда.

— Не можем — отвърна Лийша. — Но взех да губя търпение с безкрайните отлагания на Джансън. Какво от това, че Джейсън му е бил племенник. Той се опита да убие Роджър два пъти и сам си е виновен какво му се случи.

— Това едва ли ще повлияе на някого — каза Уонда.

— Ще им повлияе, когато Гаред се появи с няколко хиляди дървари, за да ни прибере и да ни отведе у дома — рече Лийша.

Уонда я погледна за миг, след което продължи да лакира лъка си.

— Смяташ ли, че ще се стигне дотам?

Лийша разтърка слепоочията си.

— Може би. Не знам. Надявам се, че не.

— Ако стане, ще се пролее много кръв — каза Уонда. — Тия двамата може и да си блъскат рогата понякога, но Гар приема Роджър като по-малък брат.